Страната претендира за над 3,4 млрд. паунда от хора, които след завършването си са заминали в чужбина
Великобритания издирва 3500 български граждани, които са взели студентски заеми, за да следват в нея, и са я напуснали, без да ги върнат. Това става ясно от данни, предоставени от държавната компания за студентски заеми SLC на “Дейли мейл”.
Фирмата търси в чужбина общо 121 хил. бивши студенти с
неплатени вноски по заеми за 3,4 милиарда паунда. Близо 15 хил. от тях са се преместили да живеят в Австралия, 7600 - в САЩ, по около 5500 в Испания и Ирландия.
По принцип връщането на студентски заем във Великобритания трябва да стартира, след като взелият дипломата си за висше започне работа със заплата над определено ниво - между 25 хил. и 32 хил. паунда на година. Това означава, че трябва да взема по около 2420 паунда (2800 евро) на месец, за да погасява кредита си към британската хазна.
Някои длъжници обаче се насочват към страни с по-нисък жизнен стандарт и така избягват стартиране на процедурата. Други пък работят на черно или пък не декларират всичките си доходи.
Причината за всички трикове е, че повечето възпитаници на английски университети са разчитали на студентски заеми за плащане на таксите за следване и за издръжката си. Така те
имат да връщат поне по 45 хил. паунда
Преди Брекзит всички българи имаха право на такива заеми и активно се възползваха от тях, но сега се дават само на тези, които трайно живеят на Острова или пък родителите им са там.
Въпреки това доста сънародници във Великобритания продължават да разчитат на схемата, защото тя осигурява добър доход понякога за само няколко посещения в университет седмично. А и ако планираш скорошно връщане в България, шансът да ти се наложи някога да връщаш студентския заем намалява.
Макар британските власти да твърдят, че имат добре изградена мрежа за проверка на доходи и в чужбина, проблемът с невърнатите студентски заеми на лица, които се намират извън Великобритания, се разраства. “Необходимо е министрите да се заемат сериозно с прилагането на закона, иначе трудолюбивите данъкоплатци ще продължат да плащат цената. Студентите извън Обединеното кралство трябва да бъдат напълно изключени от схемата за заеми, а от родените в страната да се изисква да осигуряват гарант за погасяването им като родител например”, коментира Калъм Макголдрик, мениджър по разследванията в Алианса на данъкоплатците. Според него британците ще бъдат бесни, ако разберат как хора с милиарди дългове изчезват в чужбина, а те остават да платят сметката.
Според проучвания само 20% връщат цялата сума, като има и лица, натрупали над 200 000 паунда дълг. Причината е, че кредитите за следване са
с 40 г. давност
или пък се отписват, ако получилият ги навърши 65 г. Ако до това време отпускащата ги компания не успее да си ги събере, се заличават. Което обяснява и защо в години на икономическа криза все повече хора ги вземат, но не бързат да ги погасят.
У нас висшисти завлекли държавата с 15,5 млн. лв.
За 15 години държавата е платила близо 15,5 млн. лв. по студентски кредити вместо длъжниците.
Над 22 000 студенти и докторанти са получили кредити с държавна гаранция от старта на програмата в България през 2010 г. досега, а отпуснатите средства надхвърлят 171 млн. лв. За същия период държавата е изплатила на банките близо 15,5 млн. лв. по гарантираните от нея заеми, които не са били погасени от кредитополучателите. Това сочат последните данни от миналата година от доклад на бившия просветен министър Красимир Вълчев.
От общата сума над 2,7 млн. лв. са законово опростени заради смърт, трайна нетрудоспособност или раждане и осиновяване на второ дете. Останалите над 12,7 млн. лв. са на неизрядни длъжници. Според Министерството на образованието това представлява около 7% от всички отпуснати студентски заеми.
Когато кредитът стане необслужван, държавата изплаща гаранцията на банката, а вземането се прехвърля към Националната агенция за приходите. По данни на МОН около 40% от тези средства впоследствие се възстановяват в бюджета чрез действията на НАП.
Право на кредит имат студенти и докторанти до 35-годишна възраст, които се обучават в редовна форма във висше училище в България и отговарят на условията по закона. През януари депутатите намалиха лихвата по студентските кредити от 7 на 3% с промени в Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
