На 11 юни 2026 г. на Общо събрание на сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България в предварително обявения дневен ред бяха включени приемане на протокол от предишно заседание, избор на Етична комисия, обсъждане на проблемите със студентските стипендии, модели за развитие на висшето образование и други въпроси.
Още в началото на заседанието 15 ректори и зам.-ректори от държавните висши училища напуснаха Общото събрание. Този акт беше израз на несъгласие с отказа в дневния ред да бъде включен като самостоятелна и съществена точка дебат по създалото се напрежение в академичната общност, както и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции.
Позицията на напусналите участници не следва да бъде тълкувана като персонално противопоставяне или като действие, насочено срещу отделна личност. Въпросът е принципен и засяга начина, по който Сдружението „Съвет на ректорите" обсъжда проблеми с обществена значимост, отнасящи се до персоналния и институционалния имидж на ректорите и висшите училища в България. В академичната общност подобни въпроси изискват открит, спокоен и аргументиран дебат, основан на уважение към различните позиции и към авторитета на институциите.
Отказът за провеждане на такъв дебат поражда допълнително напрежение и създава риск от задълбочаване на недоверието в рамките на ректорската общност. В момент, в който висшето образование е изправено пред редица стратегически предизвикателства, Сдружението „Съвет на ректорите" следва да бъде пространство за диалог, отговорност и защита на академичната репутация.
Създалата се ситуация показва необходимостта от по-ясни механизми за обсъждане на чувствителни въпроси, които засягат престижа на ректорите и висшите училища. Само чрез открит и принципен разговор могат да бъдат преодолени напреженията и да се съхрани доверието в академичните институции.
Остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението „Съвет на ректорите на висшите училища в Република България" с чл. 23 от Закона за висше образование (ЗВО). В този член ясно се дефинира съществуването на Съвет на ректорите, който има само и единствено съвещателни функции пред държавните органи, дава становища, мнения и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, включително и с финансирането им и се представлява от избран от него председател. В контраст, Сдружението „Съвет на ректорите на висшите училища в Република България" от 2008 г. се съобразява с разпоредбите на ЗЮЛНС, има наименование (дублиращо Съвет на ректорите на висшите училища в Република България по ЗВО), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, включително и единен идентификационен код. То има председател, устав, ръководи се от управителен съвет, има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със ЗВО.
Към въпроса за законност се обединиха ректори и легитимни представители на съответното ръководство на държавните висши училища, както следва: Софийски университет, Технически университет-София, Бургаски държавен университет, Химикотехнологичен и металургичен университет, Национална академия за театрално и филмово изкуство, Икономически университет-Варна, Национална художествена академия, Русенски университет, Национална спортна академия, Университет за архитектура, строителство и геодезия, Тракийски университет-Стара Загора, Шуменски университет, Югозападен университет-Благоевград, Университет за национално и световно стопанство, Висше военно-морско училище- Варна.
