Инфлационните очаквания в еврозоната в краткосрочен план остават значително над нивата отпреди избухването на войната в Близкия изток. Повишението на цените на енергията ще доведе до по-нататъшно нарастване през лятото на инфлацията, за която се очаква да остане значително над целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто до средата на следващата година. Това каза днес президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард на пресконференция, след като банката повиши водещите си лихви с 25 базисни пункта.
ЕЦБ не е променяла лихвите от юни миналата година, като това е и първо увеличение на ставките от септември 2023 г.
Лагард аргументира днешното решение на ЕЦБ с ръста на инфлацията вследствие на високите цени на енергията заради войната в Близкия изток, но не пожела да очертае бъдещи решения на банката, като каза, че те ще зависят от развитието на ситуацията.
„Колкото по-дълго цените на енергията останат високи, толкова по-вероятно е да повишат инфлацията чрез косвени ефекти и вторични ефекти. Ето защо ще следим отблизо размера и продължителността на ръста при цените на енергията, както и как те се отразяват на ценообразуването и определянето на заплатите, инфлационните очаквания и общата икономическа динамика“, каза Лагард.
Заедно с днешното си решение за лихвите ЕЦБ публикува и актуализирани прогнози на инфлацията и растежа.
По отношение на икономическия растеж сега ЕЦБ предвижда БВП на еврозоната да нарасне с 0,8 на сто тази година и с 1,2 на сто през 2027 г., докато през март очакваше съответно 0,9 на сто и 1,3 на сто догодина. За 2028 г. оценката остава непроменена, като се очаква растеж с 1,5 на сто.
Говорейки за рисковете пред перспективите за растежа в еврозоната, Лагард посочи, че те произчитат „главно поради войната в Близкия изток, която допринесе за нестабилността на глобалната политическа обстановка“.
„Продължителното прекъсване на енергийните доставки може да доведе до по-голямо и по-продължително покачване на цените на енергията, отколкото се очаква в момента. Тези фактори биха довели до още по-голямо намаляване на реалните доходи и биха направили фирмите и домакинствата по-несклонни към инвестиции и разходи“, каза още президентът на ЕЦБ.
По нейни думи ако затварянето на основни морски маршрути доведе до остър недостиг на ключови суровини, това би принудило фирмите в еврозоната да ограничат производството си.
Също така според Лагард влошаването на настроенията на световните финансови пазари или по-ограниченото предлагане на кредити би могло да понижи търсенето.
„Допълнителни пречки в международната търговия също биха могли да нарушат още повече веригата на доставки, да намалят износа и да отслабят потреблението и инвестициите“, допълня тя.
Геополитически проблеми, по-специално необоснованата война на Русия срещу Украйна, остават основен източник на несигурност, заяви още Лагард.
От друга страна, продължи президентът на ЕЦБ, растежът би могъл да се окаже по-висок, ако икономиката и енергийните пазари се адаптират по-бързо от очакваното към сътресенията, причинени от войната в Близкия изток, или ако конфликтът приключи скоро.
„Освен това планираните реформи в разходите за отбрана и инфраструктура с цел повишаване на производителността и въвеждането на нови технологии от фирмите в еврозоната могат да стимулират растежа повече от очакваното”, подчерта Лагард и добави, че „по-дълбоката интеграция на единния пазар също би стимулирала растежа“.
В базовия сценарий на новите прогнози на ЕЦБ се очаква инфлацията тази година да бъде средно 3,0 на сто, след което постепенно да намалее до 2,3 на сто през 2027 г. и до 2,0 на сто през 2028 г. При предишните прогнози на банката, публикувани през март, беше заложено инфлацията през 2026 г. да бъде 2,6 на сто, 2 на сто догодина и 2,1 на сто през 2028 г.
Лагард обаче предупреди, че има рискове за дори по-висока инфлация от прогнозираното.
„Ако цените на енергията се повишат повече и за по-дълъг период, отколкото се очаква в момента, инфлацията в еврозоната ще се увеличи още повече. Това би могло да се засили, ако по-високите цени на енергията се отразят в по-голяма степен от очакваното върху останалите цени и върху заплатите“, обясни президентът на ЕЦБ, въпреки че по-рано подчерта, че ръстът на заплатите в еврозоната се забавя.
По нейни думи продължаващото търговско напрежение също би могло да доведе до по-фрагментирани глобални вериги на доставки, да ограничат предлагането на критични суровини и да влошат ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната.
Банките в еврозоната са устойчиви, подкрепени от силни капиталови и ликвидни показатели, солидно качество на активите и стабилна рентабилност, подчерта още ръководителят на ЕЦБ.
Въпреки това внезапно рязко понижение на цените на активите, стимулирано от небанковия финансов сектор, и влошаване на качеството на активите, особено в енергийния сектор и сегментите, свързани с търговията, биха представлявали риск за финансовата стабилност. Тези рискове се увеличават, колкото по-дълго продължава настоящият геополитически конфликт, предупреди Лагард.
