Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „обича инфлацията" в САЩ, след като излязоха данни, че цените през май са имали най-бърз темп на повишение от последните три години.
Американският президент определи данните като „страхотни", след като публикуваните от Бюрото по трудова статистика (BLS) показатели засвидетелстваха, че цените през май са нараснали с 4,2% спрямо същия месец на миналата година.
Увеличението спрямо 3,8% през април се дължи основно на по-високите енергийни разходи вследствие на войната между САЩ и Израел срещу Иран, пише Би Би Си.
Говорейки от Белия дом, Тръмп каза: „Обичам я. Данните бяха страхотни. Знаете ли какво? Наистина обичам инфлацията."
Президентът също така заяви, че американските сили са провели нощни операции, при които десетки кораби са изнесли милиони барели петрол от Иран, което е допринесло за лек спад в цените на петрола. Въпреки това световният еталонен сорт Брент все още се търгува значително над нивата отпреди войната.
Май е третият пореден месец, в който индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ отчита ръст, като домакинствата все по-силно усещат финансовото отражение от конфликта с Иран.
По-високата инфлация увеличава вероятността Федералният резерв на САЩ да повиши лихвените проценти, за да ограничи потреблението и да охлади икономиката.
Последният път, когато инфлацията е била по-висока, е през април 2023 г., когато САЩ все още се бореха с последиците от енергийния шок, предизвикан от руската инвазия в Украйна.
Общите разходи за енергия, включително газ и електроенергия, са били с почти една четвърт по-високи през май в сравнение със същия период на миналата година, като основен принос за това има поскъпването на бензина.
Според отделни данни на автомобилната организация AAA средната цена на галон обикновен бензин в САЩ в момента е 4,15 долара. За сравнение, на 28 февруари, когато президентът Тръмп започна ударите срещу Иран, тя е била 2,98 долара.
В отговор на атаките Иран на практика е затворил стратегическия Ормузки проток, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол и природен газ. Това е довело до рязко покачване на цените.
BLS отчита също така нарастващи разходи за самолетни билети, лични и медицински услуги, развлечения и комуникации.
Индексът на потребителските цени измерва колко са се увеличили цените в даден месец спрямо същия месец година по-рано. Дългосрочната цел на Федералния резерв е инфлация от 2%.
Ускоряването на инфлацията през май подчертава предизвикателствата пред президента Тръмп и Републиканската партия преди междинните избори през ноември.
Икономисти предупреждават, че дори при бързо приключване на конфликта може да отнеме до 2027 г., преди търговията през Ормузкия проток да се нормализира напълно.
Това означава, че американците може да се отправят към изборите под натиска на значително по-високи цени, въпреки обещанията на Тръмп по време на кампанията през 2024 г., че борбата с инфлацията ще бъде сред основните му приоритети.
По-рано президентът заяви, че не мисли „дори за миг" за поскъпването на живота на американците в контекста на войната, като подчерта: „Не можем да позволим Иран да се сдобие с ядрено оръжие, това е всичко."
Тръмп обаче обеща, че инфлацията ще „падне като камък", след като конфликтът с Иран приключи.
„Когато тази война приключи, ще видите как цените на петрола ще се върнат там, където бяха преди", каза той пред журналисти в Белия дом. Президентът посочи свое посещение в Айова в началото на 2026 г., където е видял бензин на цена от 1,85 долара за галон, и добави, че „много скоро ще се върнем към тези нива".
По-високата инфлация поставя и сериозно предизвикателство пред новия управител на Федералния резерв Кевин Уорш преди първото му решение за лихвените проценти начело на централната банка следващата седмица.
Когато инфлацията е значително над целевото равнище на Федералния резерв, управителният съвет обикновено повишава лихвените проценти. Това оскъпява кредитирането и ограничава паричния поток в икономиката, което спомага за овладяване на ценовия натиск.
Преди назначаването на Уорш Тръмп многократно призоваваше предшественика му Джером Пауъл и Федералния резерв да намалят лихвите.
Повечето икономисти очакват лихвените проценти да останат между 3,5% и 3,75% и през следващия месец, но предупреждават, че нови доказателства за трайна инфлация могат да принудят централната банка да пристъпи към увеличение.
Главният икономист за Северна Америка в Capital Economics Стивън Браун заяви, че ръстът на инфлацията през май сам по себе си „не е достатъчно голям, за да даде сериозни аргументи" на членовете на комисията по паричната политика, които настояват за повишаване на лихвите.
От своя страна Айзък Стел, инвестиционен мениджър в Wealth Club, коментира, че „повишението на лихвите е най-логичното заключение от днешните данни, съчетани със силните показатели за пазара на труда от миналата седмица".
