"Българският енергиен холдинг" и собственикът на проектното дружество за изграждането на двата нови ядрени блока на "АЕЦ Козлодуй", са взели решения за отстраняване на целия борд на компанията. Това е станало на 5 юни, а искането за промяна на целия състав на съвета на директорите е внесено днес и чака вписване в Търговския регистър.
Това става около 2 седмици, след като енергийния министър Ива Петрова обяви, че назначава одит на дружеството. Преди дни тя обяви, че има въпроси около подготвяния финансов модел за построяването на 7 и 8-и блок на ядрената ни централа от консорциум между американската "Уестингхаус" и корейската "Хюндай".
Резултати от проверката не са обявени, мотиви за смяната на ръководството – също. То обаче бе очаквано, предвид уволнението на шефа на БЕХ Валентин Николов, който бе кадър на ГЕРБ, както и заради назначаването на кандидат-депутатът от "Прогресивна България" Андрей Живков начело на компанията.
Така, след близо 2 г. и половина начело на АЕЦ Козлодуй - "Нови мощности", изпълнителният директор Петьо Иванов, също определян като кадър на ГЕРБ, е отстранен от поста. По време на предишните управления на партията на Бойко Борисов Иванов бе изпълнителен директор на БЕХ и в борда на "Булгаргаз".
На негово място застава Александър Михайлов, който през последните 3 г. управлява дружеството "Национален енергиен оператор" (НЕО), създадено от БЕХ през 2023 г. с цел да изгражда системи за съхранение на електроенергия.
Година по-рано Михайлов бе освободен като шеф на държавния оръжеен търговец "Кинтекс" от тогавашния министър на икономиката Корнелия Нинова. Тя твърдеше, че дружеството, което е част от Държавната консолидационна компания, е извършвало съмнителни сделки. Михайлов обаче отрече обвиненията.
Михайлов оглави НЕО временно, до провеждането на конкурс, след който се бетонира на поста. Откакто съществува дружеството, на практика не е реализирало нищо за проект за съхранение на енергия. Дори е преценило да не участва в схемата за европейско финансиране за батерии за ток, тьй като било "рисково", сочи отчетът му за 2024 г.
Все пак дружеството установило 3 потенциални възможности за изграждане на мини ВЕЦ. В същото време тричленният борд през 2024 г. е взел общо 226 хил. лв. възнаграждения, което е значителен ръст спрямо получените предходната година 139 хил. лв.
За деветмесечието на 2025 г. дружеството отчита нетна загуба от 1,31 млн. лв., докато приходи от оперативна дейност няма. Основният разход е за персонал - над 1,2 млн. лв. за малко над 20 служители. Общо за трите години дейност, от началния капитал на НЕО от 30 млн. лв., са се изпарили 4 млн. лв. и по сметки има около 26 млн. лв., отбелязва изданието "Капитал", цитирано от Mediapool.
Останалите остранени от борда са председателят му Алекс Нестор, който дълги години преди това беше в управата на концесионера на златната мина край Челопем – "Дънди Прешъс Металс", Георги Добрев и Янко Джинков.
На тяхно място влизат Любен Маринов, който ще бъде председател на съвета на директорите, Мирослав Дамянов и Християн Янев, заедно с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като юридическо лице, представлявано от изпълнителния си директор Иван Андреев.
Любен Маринов на практика се връща в дружеството, чийто изпълнителен директор стана още от самото му създаване през 2012 г. За периода 2013-2014 г. бе сменен, но след това отново пое ръководството му до 2023 г. При управлението на Маринов бе извършена екооценката на площадката за 7-и блок и лицензирането ѝ от Агенцията за ядрено регулиране.
Мирослав Дамянов пък бе зам.-министър на енергетиката в служебния кабинет на Стефан Янев през 2021 г. За Християн Янев няма съществена информация.
Отстраняването на ръководството на проектната компания става в момент, в който трябва да се подпише удължаване с 14 месеца на инженеринговия договор с консорциума на "Уестингхаус" и "Хюндай". Решение за това бе взето от самата проектна компания още по времето на служебния кабинет на Андрей Гюров, но все още няма одобрение на прекия собственик – АЕЦ "Козлодуй", и шапката БЕХ.
Целта на този анекс е детайлизиране на икономическото и финансово проучване и структуриране на местните доставки, тези от двамата изпълнители и онези от други световни производители. Също така прецизиране на сроковете за всички дейности, отговорностите и гаранциите за изпълнението им.
В средата на май проектната компания, която под ръководството на Петьо Иванов започва да дава подробна информация за дейността си и състоянието на пректа за новите реактори, обяви, че цената на бъдещите мощности е ясна, но подлежи на обсъждане за избор на най-конкурентния модел.
Още през февруари отстраненото ръководство на компанията искаше да внесе за одобрение в Брюксел проекта, за да може да се осигури за него държавна помощ и да се започне договаряне на дъргосрочни договори за изкупуването на енергията от двата блока, но служебния кабинет не предприе действия.
До началото на годината изхарчените пари за проекта за двата реактора бяха 250 млн. евро, а до края на годината се предвиждаха разходи за още толкова.
Самата проектна компания има капитал за 1.388 млрд. евро.
От решението за избор на новото ръководство на "АЕЦ Козлодуй" нови мощности става ясно, че директорът му ще получава 12 минимални работни заплати, плюс допълнително възнаграждение, определяно съгласно вътрешна наредба, а останалите членове – шест минимаплин заплати. Това прави възнаграждение от 7440 евро плюс бонеси за Михайлов и 3720 евро за останалите членове на борда.
Предстои да се види дали дружеството ще продължи да поддържа облика си на публичност и какви ще са следващите действия на новото ръководство. Както и дали АЕЦ "Козлодуй" и БЕХ ще разрешат удължаване на инженерингавия договор с "Уестингхаус" и "Хюндай".
Досега и трите компании са били на мнение, че анексът е необходимо, за да не се губи време по следващите стъпки за реализацията на проекта. В противен случай държавата ще трябва да придвижи само нотификацията пред Брюксел и да чака в продължение на година зелена светлина. В това време проектното дружество не би могло да върши друго, освен служителите му да получават заплати и да чакат. А след това вече са се правят средващите анализи, за да се вземе окончателното инвестиционно решение, коета бе планирано за края на 2027 г.
Това би означавало със сигурност допълнително забавяне на проекта, който първоначално бе замислен за влезе в експлоатация през 2034 г., но последно обявеният срок беше 2037 г.
