Едно от шест деца в Европа казва, че е било жертва на кибертормоз, като това е една от основните причини децата да се обръщат към контактните точки на центровете за безопасен интернет. Това каза Петър Галев, представител за България по въпросите на Акта за цифровите услуги и част от Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, Генерална дирекция "Съобщителни мрежи, съдържание и технологии". Галев участва в национална конференция „ЗаКрила: От пилотни модели към устойчиви практики".
Европейската комисия прие план за действие срещу кибертормоза, в който има мерки за превенция, за повишаване на осведомеността, за осигуряване на подходяща и навременна подкрепа на жертвите, допълни Галев. Европа действа чрез различни инструменти, включително подкрепа и сътрудничество с центровете за безопасен интернет в страните членки на ЕС, чрез по-силни мерки срещу кибертормоза, каза Галев. Кибертормозът не е част от порастването, не е част от нормалната детска игра, а е реален риск за психичното здраве на децата, риск за развитието им и за самооценката им.
Моделът „ЗаКрила" дава чувство за сигурност – така важно за всяко дете. Насилието все по-често се случва онлайн или се усилва чрез технологиите и цифровите платформи – там, където границите са размити и само едно съобщение може да промени детския свят необратимо, добави Галев. По думите му повече от 90% от европейците вярват, че са нужни спешни мерки за защита на децата онлайн, пише БТА.
Актът за цифровите услуги, който регулира големите онлайн платформи, ясно казва, че, ако печелят от вниманието, от реклами и от алгоритмите им, то те носят отговорност за рисковете, които създават, особено за децата, добави Галев. Актът въвежда конкретни задължения за онлайн платформите да гарантират високо ниво на лична неприкосновеност, безопасност и сигурност за децата. От платформите искаме да действат спрямо рисковете, които техните услуги създават за децата, като внесат промени в системите и настройките си, в рекламните си практики. Искаме да имат лесни за използване от децата механизми, с които да могат да докладват за съдържание, което е незаконно или нежелано за самите деца.
Когато работим за по-безопасен за децата интернет, ще получим по-безопасен интернет за всички, който укрепва демокрацията и правата ни, каза още Галев. По думите му не по-малко важна е работата в областта на медийната и на цифровата грамотност, като въпросът не е да бъдат ограничавани децата, а да им се даде възможност да са дейни участници в новия свят, добре подготвени със знания и умения.
Инициативи като „Зона ЗаКрила" показват, че интегрираната грижа работи, когато институциите споделят отговорностите, когато се пази достойнството на детето и се чува гласа му, допълни Галев.
Моделът „Зона ЗаКрила" е специализирана и интегрирана подкрепа на децата и техните семейства, жертви и/или свидетели на престъпление и всяка форма на насилие - физическо, сексуално, психологическо, домашно насилие, в онлайн среда и др. Конференцията е организирана от УНИЦЕФ - България, Държавната агенция за закрила на детето, Институтът по социални дейности и практики и фондация „Асоциация Анимус". Във форума участват представители на институции, експерти и партньори, за да обсъдят как България може да гарантира по-добра закрила, подкрепа и възстановяване за децата, преживели насилие.
Днес се отбелязва Международният ден на защита на децата от агресия.
