Синдикатът „Образование" към КТ „Подкрепа" категорично защитава позицията, че националното външно оценяване (НВО) след четвърти и десети клас не изпълнява съществена образователна функция и следва да бъде премахнато, се казва в позиция от синдиката, чийто председател е д-р Юлиян Петров.
В позицията се припомня, че още през 2013 г. синдикатът „Образование" поставя въпроса за необходимостта от отпадане на НВО след четвърти клас, а през следващите години многократно потвърждава тази позиция в свои становища и анализи. През 2024 г. синдикатът последно предлага отпадане както на НВО след четвърти клас, така и на НВО след десети клас, а през 2025 и 2026 г. тази позиция е потвърдена и подкрепена от проведени национални проучвания сред учители, родители и директори.
Основният аргумент за отпадане на националното външно оценяване след четвърти и десети клас е липсата на реални последици от резултатите. Резултатите от НВО след четвърти клас не участват в приема на масовото училище и не определят бъдещото образователно развитие на учениците. Същото важи и за НВО след десети клас, което не е свързано с достъп до следваща образователна степен и не влияе върху дипломирането, отбелязват от синдиката.
В позицията, разпространена от БТА, се казва, че на практика тези изпити произвеждат статистическа информация, която рядко се превръща в конкретни политики за подобряване на качеството на образованието. Учениците, учителите и родителите понасят последствията от подготовката и организацията, без да получават реална образователна полза.
„Особено тревожен е ефектът върху учениците в четвърти клас. Деца на 10 и 11 години са подложени на изпитен режим, който създава сериозно напрежение както за тях, така и за техните семейства. Вместо началният етап да развива увереност, мотивация за учене и положително отношение към училището, той се превръща в период на тревожност и страх от неуспех. Синдикатът „Образование" счита, че държавата трябва да намалява, а не да увеличава източниците на стрес в начална училищна възраст. Един от най-негативните ефекти от НВО е стимулирането на частните уроци. Все повече семейства инвестират средства в допълнителна подготовка още в началния етап на образованието. Това задълбочава социалните различия между учениците и поставя в по-неблагоприятно положение децата от семейства с ограничени финансови възможности. Така НВО косвено създава усещане, че редовното училищно обучение не е достатъчно за успешно представяне, което подкопава доверието в българското училище", се казва в позицията.
В нея се отбелязва, че организацията на НВО в четвърти и десети клас ангажира огромен човешки и финансов ресурс. В подготовката участват учители, директори, експерти от Регионалните управления на образованието и от Министерството на образованието и науката (МОН). В много училища учебният процес се нарушава заради организацията на изпитите, проверката на работите и административната обработка на резултатите.
Ресурсът, който ежегодно се изразходва за тези оценявания, би могъл да бъде насочен към дейности с пряк ефект върху качеството на обучението, подкрепата на учениците и квалификацията на педагогическите специалисти. Синдикатът „Образование" не оспорва необходимостта държавата да разполага с инструменти за измерване на образователните резултати. Според нас обаче това може да се осъществява чрез представителни изследвания, мониторингови механизми и национални анализи, които не натоварват ежегодно всички ученици в страната. Настоящият модел на НВО в четвърти и десети клас не предоставя достатъчно добавена стойност, която да оправдае неговата цена за системата и обществото, се посочва в позицията.
Затова синдикатът „Образование" към КТ „Подкрепа" предлага: отпадане на националното външно оценяване след четвърти и десети клас; запазване на националните оценявания, които имат реална селекционна функция и пряко значение за образователната реализация на учениците; повтаряне на първи клас при доказани езикови, образователни и социални дефицити; реално гарантиране на задължителните подготвителни групи за всички деца, които засега са фиктивни; връщане на оценките в началния етап; МОН и социалните партньори да разработят стратегия за борба с неграмотността; поставяне на функционалната грамотност като основен аргумент за намаляване на обема на учебното съдържание; пренасочване на ресурса от НВО към ранна диагностика, подкрепа и компенсиране на образователните дефицити.
Синдикатът „Образование" счита, че българското училище има нужда от по-малко формални изпити и повече реални политики за подобряване на образователните резултати, за вътрешния мир на учениците и за авторитета на учителската професия, се посочва в позицията.
