- Масово абитуриентите избраха жанра пред съчинение по Йовков, смятат го за по-лесен
- Сред тезите им: в инстаграм всички сме равни
- Не знаят за символ и метафора
Истинският авторитет не се ражда такъв, а става авторитет чрез лайковете, които събира. Чрез лайкове и рийлове (кратки видеа от 30 до 90 секунди)
Това е тезата на един от абитуриентите, избрал на матурата да пише есе на тема “Авторитетите днес”.
50 хиляди младежи се явиха на задължителния зрелостен изпит по български език и литература преди две седмици, последната задача от който изискваше да напишат
аргументативен текст в обем до 4 страници
Зрелостниците имаха право на избор - или да създадат есе на тема “Авторитетите днес”, или интерпретативно съчинение “Пътят към себе си” върху Йовковата творба “Песента на колелетата”. Масово абитуриентите избраха да пишат есе, показа проверка на “24 часа” след края на изпита.
Но се оказва, че също така масово
са объркали темата - много от работите им са посветени на “авторите” днес вместо на “авторитетите”
Дали от вълнение не са прочели правилно задачата, дали не са способни да осъзнаят темата, или пък просто не знаят какво означава авторитет и затова са се впуснали в разсъждения за автори, гадаят и литераторите, ангажирани да проверяват писмените работи. (Виж вдясно мнението на учителката Цеца Петрова от столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”, която преподава на шести клас.)
Проверката на матурите продължава, като по график резултатите трябва да бъдат обявени най-късно до 11 юни. “24 часа” обаче се свърза с преподаватели, които четат и оценяват текстове, и ги помоли да споделят предварително впечатленията си от нивото на тазгодишните абитуриенти.
Проверителите нямат право да си записват ефектните бисери, но пък им правят силно впечатление, затова обикновено ги запомнят.
Авторитет е този, който ти казва какво да правиш, без да ти е баща или шеф във фирмата, убеден е например един от авторите на есе за авторитетите.
Друг зрелостник прави доста правдивото заключение, че
“авторитетът е като батерията на телефона - много бързо пада
и много трудно се зарежда наново”.
Прокаран е и бунтът на младите: Няма авторитети, всички сме равни в инстаграм и всеки може да има синя отметка. Тук определено личи, че младежите бъркат популярността с авторитет, коментира преподавател, на когото се паднало да чете тези разсъждения.
Друг зрелостник амбициозно се опитва да преплете материала по история и темата на интерпретативното съчинение, като заключава: Преди хората са били с калпаци, а не с фесове, а днес са хората с последователи. Така всъщност опитва да направи аналогия с бунтовете срещу османското владичество.
Според някои абитуриенти и Бай Ганьо може да бъде обявен за авторитет, защото излиза в Европа с дисаги, без да му пука от чужденците.
Христо Ботев е голям авторитет, защото е налял туба бензин в огъня на революцията, спомня си проверяващ друг бисер от прочетените есета.
Преподавателите са впечатлени, че повечето бисери пресъздават мисленето на днешните тийнейджъри във форматите на социалните мрежи. Плод на това мислене са заключения като “Тиктокърите са новите будители, защото ни будят сутрин още докато сме в тоалетната” и че
“ако един инфлуенсър няма промокод, той не може да бъде никакъв авторитет за младежта”
Усмивки предизвикват и по-класически житейски наблюдения от живия живот, а не само този в мрежата. “За мен авторитет е майка ми, защото държи дистанционното на телевизора и семейния бюджет”, закачливо пише един от зрелостниците.
Като цяло те явно не разбират, че
есето е много дълбока вода,
коментират единодушно литератори - и “редови” преподаватели, и проверяващи. Според тях така зададена, темата “Авторитетите днес” следва да бъде философско есе за съвременните ценности. А младежите имат много сериозен проблем с осмислянето на абстрактните понятия.
Преди програмата по философия беше в синхрон с програмата по литература и се учеха
базисни понятия като чест, достойнство, дълг,
отговорност, обясняват гимназиални учители. Сега учениците решават казуси, пишат заявление и друг тип текстове по европейската рамка, но явно се отваря един луфт в хуманитарната сфера, който дали с извънкласни дейности, или по друг начин трябва да се попълва. Не бива да сме само дигитални, казват още специалистите.
Те наблюдават и друг феномен - масово деца тръбят в социалните си медии, че са сред допусналите грешка да пишат за “автори” вместо за “авторитети”. И допускат, че някои от тях са излъгали в мрежата, за да събират лайкове, коментари и последователи, което в техните представи те прави авторитет.
Според проверяващите в първия модул, с който се следи най-вече дали завършващите гимназия владеят граматиката, почти всички са се справили доста добре. Няма груби грешки. Педагози коментираха още в деня на матурата, че първите 3 въпроса за правопис са буквално за неграмотни. Първият например беше в кой ред думата е изписана правилно: А) припадък, Б) предчуствие, В) поткрепям, Г) преодоляни.
Втория модул са започнали добре, но някои са се затруднили със символното значение на калта, което трябваше да обяснят в откъса от “Андрешко”.
Андрешко безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над главите им. Те нехайно и умърлушено влачеха каруцата, сякаш не чуваха. Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира житото, съдията, когото той сега караше.
- Ти ми докара тая беля, Андрешко - ще му каже Станоя, като се научи, и ще го изпсува. После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче.
“Трябва да му се помогне на човека, трябва да му се помогне... - мисли Андрешко. - Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад... Трябва да му се помогне - не може инак!”
Беше тъмно и по земята не личеше нищо освен кал, дълбока и гъста кал. Пътят се губеше в тая кал и не водеше никъде освен пак в нея.
За голяма част от абитуриентите символ, метафора и въобще
всички тропи и фигури на езика са някаква каша
Не са ги осмислили, разказват проверяващи.
Затруднили са се и с тълкуването на “Честен кръст” - поемата на Борис Христов. Това е последното произведение, което се учи в 12-и клас, обясниха учители. В един от въпросите задачата беше да запишат едно значение на заглавието “Честен кръст” за смисъла на творбата. Тук също мнозина са се запънали, въпреки че в часовете се давали поне две или три значения.
Максималният брой точки от изпита е 100. Очакванията са, че както обикновено резултатите може да се обявят 1-2 дни по-рано от крайния срок, който е четвъртък следващата седмица.
Преформулираха си темата на "За авторите днес", но и за тях, оказва се, не са чували
Непознати са им и по-предишното поколение съвременни български писатели, сещат се за литературни герои, изучавани до 6-и клас, анализира преподавателят по български и литература Цеца Петрова
Тази година държавният зрелостен изпит по български език и литература потвърди една прогресираща тенденция сред българските ученици днес - да не четат докрай поставената задача.
Нещо повече - вече на ниво дума започват невниманието и деформирането на задачата, което на практика значи нейното отхвърляне.
Ако се съсредоточим върху преформулираната тема “За авторите днес”, наблюдаваме следните важни неща:
Първо: Учениците не познават днешните, съвременните автори. Последните големи успехи на съвременната българска литература в лицето на Георги Господинов, Здравка Евтимова и Рене Карабаш са им съвсем непознати.
Учениците не само не четат, но и не са чували за тях. Публичност на тези успехи има, но те въобще не ги засягат.
Второ: И по-предишното поколение съвременни български автори като Борис Христов, Станка Пенчева, Йордан Радичков, Виктор Пасков за голяма част от зрелостниците са непознати.
Трето: Много ученици са провидели в “авторите днес” възрожденските автори. Писали са за Паисий, Ботев и Вазов. Изводът - класиците са автори на всички времена.
Четвърто: За авторитетите са посочвали литературни герои, изучавани от 5-и до 7-и клас - Серафим най-често.
Изводите са нелицеприятни. Думата “авторитет” е непозната на младите хора и това е така заради твърде оскъдния им лексикален запас.
Ако познават думата “авторитет”, младите хора се затрудняват да посочат днешните авторитети. А може би ги няма?
По картинки 4-класници пишат за парад на хвърчилата
Фалшиви заплахи за бомби не стреснаха деца и учители на миниматурата, резултатите ясни до 15.VI.
По три картинки четвъртокласниците трябваше вчера да съставят текст за парад на хвърчилата. На първата момченце вижда обява, на втората се захваща да измайстори свое хвърчило, а на третата става ясно, че то е най-хубавото и детето получава награда.
Това беше една от задачите от външното оценяване по български език и литература, през което минават всички ученици, завършващи начален етап на образование. Тази година това са над 53 500 деца. Няколко от въпросите пък бяха по текст по Ана Джеймс за Тили, която
в книжарницата на дядо си, разговаря с него за приятелството
Изпитът се проведе в 1706 училища в цялата страна. 4-класниците решаваха 25 задачи, тези със специални образователни потребности имаха на разположение 30 минути повече.
Тестът по български език и литература включва 13 езикови задачи, 11 литературни и една творческа, в която се оценяват уменията на децата да създават текст и
да изразяват собствени идеи
В деня на външното оценяване бяха получени няколко фалшиви сигнала за бомбени заплахи. Екипите на тези училища веднага са уведомили компетентните органи. След извършването на проверки изпитът се провел в спокойни условия, само на отделни места започнал с леко забавяне, но минал нормално, обясниха от просветното министерство.
Днес е изпитът по математика. Тестът отново ще е с 25 задачи, проверяват се базовите знания и умения на децата и способността им да разсъждават.
Някои математически гимназии ползват резултатите за прием в 5-и клас. Иначе те са само ориентир за системата, вписват се, но не влияят върху общия успех, с който се завършва началният етап. Ще бъдат обявени до 15 юни.
