Бивши концлагеристи и общественици възразиха срещу плановете за строеж на лагера „Белене".
Ще се създаде „бутафорен атракцион" в името на жертвите, но без тяхното мнение. Това каза Христо Христов, журналист и изпълнителен директор на фондация „Истина и памет", на пресконференция на тема "Жертвите и наследниците им канят властта и политиците на годишното поклонение на "Белене", предава БТА.
Събитието е по повод предстоящото годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившия концлагер "Белене", което ще се състои на 6 юни на дунавския остров Персин. Каним управляващите, защото това е последния шанс да видят оригиналните останки на концлагера „Белене", отбеляза Христов.
На 12 март от главния архитект на община Белене е издадено право за строеж за реставрация и възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от втория обект на лагера „Белене", каза Христов.
По негови думи има несъответствие с издаденото през 2017 г. решение на Министерски съвет за правото на управление на втория обект на концлагера за изграждане на парк-мемориал при определени условия.
Подадохме сигнал до служебното правителство, но не получихме отговор, каза Христов и добави: „Четиридесет концлагеристи и техните наследници чакаха този отговор."
Ще апелираме Министерски съвет да отнеме правото на управление на община Белене, не само защото не е изпълнено решението от 2017 г., а и защото предприемат действия, които ще създадат бутафория, каза той. По думите му целта е чисто икономическа и финансова.
Христов подчерта, че от 9 години Министерството на културата не може да обяви концлагерът „Белене" за паметник на културата. Той определи това като „гавра с всички представители на жертвите и с българското общество, което иска там да има едно съхранено място за памет."
Концлагерът „Белене" е въпрос на национална памет. Затова искаме държавата не да направи нещо ново, а да следва европейската практика, посочи Христов. Всички тези места на памет в Европа се стопанисват и опазват от държавата, допълни той.
Защо в България има институции, които си позволяват да интерпретират правото на съхранение на тази памет както на тях им е удобно, попита Лиляна Друмева, председател на Съюз на репресираните от комунизма – памет. „Омерзена съм от подлото решение да започне „изграждане" на такъв паметник на жертвите на Белене."
Жертви на концлагерите и техни наследници разказаха за техни спомени от лагерите. Сефер Алимолов отбеляза, че трябва да се запази оригиналният лагер, за да остане тяхната история за бъдещите поколения. Ахмед Яшар Русов разказа за условията в лагерите – „вода имахме право да пием само сутрин, а хлябът го оставяха цяла нощ навън на студа, за да изсъхне." Балчо Балчев, син на концлагерист, разказа, че когато баща му е излязъл от лагера е бил много слаб. „Носел е със себе си дървен куфар, за да се подпира на него на всеки 20 крачки", допълни той.
Миналата година в изложба е било написано, че на острова са въдворени само българи, като били игнорирани всички етнически групи, каза Сафие Юрдакул, председател на гражданската организация на концлагеристите от „Белене" (1984 – 1987 г.). След нашата намеса частната фондация е сменила текста без извинение, добави тя.
Държавата да се грижи за местата на памет за комунистическите репресии, настояха бивши концлагеристи и общественици на пресконференция в БТА през април.
