Има семейства, които смятат, че за всичко трябва да се грижи училището и че то е отговорно за всичко. Това заяви бившият министър на образованието Сергей Игнатов, като допълни, че подобни нагласи често водят до напрежение в образователната система пред Би Ти Ви.
Игнатов разказа и конкретен случай от времето, когато е бил ректор на НБУ: „Случаят беше много прост. Влиза един баща в кабинета. Аз бях ректор на НБУ. Вади един нож, забива го в масата и казва: „Моята дъщеря замина за Канада. И ако утре там, в Канада, се окаже, че никой не знае за този университет, ще ти отрежа главата", разказа той, като допълни, че е реагирал спокойно и е преценил, че човекът е в емоционално нестабилно състояние.
По думите му ситуацията продължила и на следващия ден. „На другия ден отивам на работа. Секретарката ми каза: „Той пак е в кабинета и охраната не може да го спре. Буен е". Той дойде и ми каза: „В Канада знаят за НБУ. Ела да те черпя", разказа Игнатов.
Той посочи още, че част от проблемите идват от липсата на добра комуникация между институциите и семействата.
„В някои социални кръгове техни представители си позволяват грубости и понякога дори агресия по отношение на учителите", каза още той.
„Много е сложен този процес. Той изисква постоянен диалог между институцията и семействата. И там, където е налице такъв, имаме много добри постижения", посочи Игнатов.
Игнатов обърна внимание и на по-дълбоката роля на образованието: „Основното в детската градина и училището е да се създаде човешкото същество с всичките му добри качества", каза той.
Той направи и по-общ размисъл за децата и семейството: „Голяма е радостта да отглеждаш деца. Появата на едно дете в семейството променя целия свят", смята той, като допълни, че детството връща възрастните към собственото им начало.
„Тъй като ние всички живеем в едно линейно време, изведнъж се появява едно дете и се връщаме в началото на своя живот. Чрез израстването на това дете детството отново е активно в живота на възрастните", каза той, като подчерта, че времето е относително възприятие.
„Идеята за детството е продукт на Новото време. В древността и през Средновековието едно дете на 3 години, ако вече е проходило, започвали да го използват за работа, когато не е в по-богато семейство", разказа още той.
