В последните си мигове войводата бил дързък герой, трогнат от сълзите на момче, и защитник на невинна жена от необуздания гняв на четник
Часове преди смъртта на Христо Ботев се развиват няколко случки, които разкриват особената матрица от ценности на героя.
В тези мигове от краткия му живот той се е погрижил да облекчи страданието на едно плачещо момче, да защити достойнството на невинна жена, ударена от негов четник, и да бъде честен докрай с бедните овчари.
Независимо че животът му виси на косъм, тъй като турската потеря е опасно близо до него и другарите му. Тези моменти разкриват една друга страна от обаятелния му характер - Ботев е бил герой не само на бойното поле, а и във всяка минута от 28-те си години.
Вероятно затова турците вярвали, че храбрия войвода не го лови куршум и че той може да бъде убит само с изстрел, наситен с истинско злато.
Историите с документални свидетелства грижливо са събрани от писателя Николай Иванов в книгата му, посветена на убийството на Ботев. За всяко той е търсил допълнително потвърждение или на терен е провеждал свои разследвания с експерти.
Първата е описана в разказа на Петър Мазнов, който е овчарче в Балкана над Враца. Свидетелството му става част от протокола на специалната комисия към врачанското дружество "Развитие" в състав Васил Атанасов Бояджиев, Никола Т. Димитров и Димитър П. Бучински. Те обикаляли и разпитвали преки свидетели с конкретна цел: да установят обстоятелствата около убийството на Ботев.
Шест десетилетия след смъртта на героя. В документа от 10 януари 1934 г. Петър Мазнов отбелязва, че помни всичко "като че ли вчера е било", и неговите показания са сред най-подробните.
През 1876 г. четата на Ботев слиза от парахода "Радецки" и се установява в местността Таушаница, на северозапад от връх Вола. Войводата знае, че времето им изтича, защото турската армия е по следите им.
Четата се нуждае от храна. Един от членовете Стефанаки Савов, е син на кръчмаря Христо Савов от Враца и затова отива в кошарата на Мазнови заедно с Христо Ботев и още един техен другар. Били с униформи, с патрондаши и овчарите ги помислили за черкези.
Те са заселени по нашите земи от Османската империя след Кавказката война в средата на XIX век. За беда, бързо се прочуват с грабителските си набези и системния терор над българите.
За радост на овчарите, униформените обаче се оказват четници. Те се спазаряват да вземат 17 агнета, по 15 гроша всяко. Договорили се да получат още 6 и от съседната кошара на Мишо Генин.
Поискали клането да започне още там. Стефанаки сваля от конете дисаги с червен лук и казва на Петър Мазнов да ги заведе при стария турчин-налбантин, за да ги скрие при него.
Уплашеният Петър поема конете, но в този момент вижда, че любимото му най-малко агънце е тръгнало с останалите на заколение. Четниците не обръщат никакво внимание, че детето е вцепенено от ужас, и подкарват мъничето с цялата група. Разстроеният Петър не издържа и започва да плаче. Братовчед му Димитър се притеснява, тъй като не знае как ще реагират на тази драма въоръжените мъже, и вдига скандал на момчето. Сълзите на Петър продължават да се стичат, а останалите овчари, сковани от страх, не са в състояние да кажат на четниците каквото и да е.
Ботев забелязва, че нещо не е наред, и пита какво става. Когато разбира каква е причината за мъката на момчето, без никакво колебание нарежда на останалите да му върнат агнето.
Ако някой смята, че тази човещина може да е плод на някаква случайност, бърка, защото историята не свършва тук.
Когато Петър завежда конете при стария налбантин, момчето се опитва да прикрие четниците, лъжейки го, че те са черкези, но един от тях моментално го поправя: "Не, ние сме български аскери – комити". Турчинът пребледнява. Започва да трепери. Не може да откаже, но и трудно контролира ръцете си, докато опитва да подкове конете.
Ботев забелязва тихия ужас на мъжа. Приближава се до него и му казва: "Чувай, ние не сме разбойници, нито башибозуци - ние не убиваме невинни хора, та макар и турци да са. Ние се борим за доброто на всички поробени бедни хора - и за българи, и за турци, и за цигани, и за други." Думите му видимо успокояват човека. Когато накрая Ботев предлага да му плати, налбантинът категорично отказва.
Обяснението му е, че от такива достойни за уважение хора не може да вземе пари. Изпитвал огромен респект пред саможертвата им, осъзнавайки, че те са в смъртна опасност.
Точно в този момент към тримата мъже се приближава възрастна жена - майката на Мишо Генин. Тя разпознава Стефанаки и го назовава по име. Сеща се дори как се казва баща му - кръчмарят. Стефанаки кипва, ядосан, че е разконспириран, и в яда си удря звучен шамар. Ботев моментално се намесва, хващайки ръката му, и с нетърпящ възражение тон казва: "Чувай, адаш, не бива да биеш старите жени - те са ни като майки!".
Тези идеи сякаш били част от неговото ДНК. Възрастната жена и турчинът ги изпратили със свити сърца, докато тримата четници се отправили към една падина, близо до местността Курдовица.
Решили точно на това място, недалеч от четата, да изпекат агнетата и след това да ги качат при другарите си.
"Палят огньовете там, вярвайте ми, все още не мога да разбера защо часовоят им не е съобразил, че пушеците ще бъдат забелязани отдалеч – разсъждава пред "24 часа – 168 истории" писателят Николай Иванов. – Допускам, че и той е бил много гладен, нямам никакво друго обяснение за този пропуск."
Овчарите остават горе, наблюдавайки притеснени четниците в падината. Не след дълго става това, от което най-много са се страхували. Димитър Мазнов, който е баща на Тоно – братовчеда на Петър, забелязва отдалеч, че башибозуци и черкези се придвижват нагоре по планината. Без да се замисля, изпраща племенника си Петър да тича надолу към падината колкото се може по-бързо и да предупреди Ботев и двамата му другари. След което сам се провиква колкото може към тях: "Идва потеря, качвайте се по-нагоре, скрийте се в скалите!". След което сам се втурва към тях, приканвайки ги да се махат, за да не бъдат заловени живи. Тогава Ботев още веднъж демонстрира легендарното си хладнокръвие. Той поглежда уплашения и задъхан овчар и казва: "Я го гледай ти, колко се уплашил, та бърза?!"
Тримата четници прекъсват обяда. Повечето агнетата вече са опечени, но току що свалени от жарта, те все още парят. Затова мъжете ги завиват в горните си дрехи и в този най-напрегнат момент Ботев се сеща и нарежда на касиера да изплати остатъка от дължимото - 255 гроша за 17 агнета и овце.
Така в рамките на няколко часа – най-критичните в краткия му живот Ботев е описан от преките свидетели в нова светлина – легендарен воин, който е и изключителен човеколюбец.
Хуманист, който е в състояние да забележи сълзите и мъката на едно момче, да защити невинна жена от абсурдния гняв на другар и да бъде почтен до край, плащайки всичко на овчарите до последния грош, знаейки, че ако не го направи, обрича тях и децата им на глад и мизерия.
Нямало предател, стълбовете дим от печените агнета издали местоположението на четата
В спомените си Тоно Мазнов – братовчедът на Петър, отбелязва, че четата на Ботев не е жертва на предателство. Според него турските потери видели стълбовете дим, докато четниците пекли агнетата в падината, и сами се досетили - толкова големи огньове може да бъдат запалени само заради много хора.
Според писателя Николай Иванов редовната войска, потушила въстанието в Южна България, се движела по пътя към Враца. "На Джамбаз Мустафет е дадено разпореждане да поведе отделение нагоре по планината, за да ги изведе срещу четата на Христо Ботев", разказва Николай Иванов.
Анализирайки много спомени на очевидци, той разказва, че снайперистът по всяка вероятност цял ден е наблюдавал и изучавал поведението на Христо Ботев. Войводата лично ръководел боя от скалите и с униформата си видимо се е отличавал от останалите.
Спомените на Петър Мазнов са ценни, тъй като слагат точка и на вековния спор дали Ботев е убит от българин.
15-годишният Петър бил стресиран от потерята, която преследвала четниците, и губи стадото си. В един момент вижда, че някакво шиле се е заклещило. Докато Петър се опитва да му помогне, уплашеното животно някак се отскубва и хуква да бяга. Младежът тръгва след него, губи ориентация и попада на двама разузнавачи от черкезки произход. Отвеждат го в командния пункт в местността Царева ливада. Там заварва и други арестувани овчари. Сред тях е и дядо Вълко Очиндолски, извикан специално да превежда от турски.
Около 20 часа в лагера пристига черкезин. Отива направо при своя командир - Мустафето. Докладва му, след което дядо Вълко трябва да преведе думите му на останалите. Черкезинът казва, че когато боят приключил, той се промъкнал, за да наблюдава група четници, които били седнали да си починат след сражението. Прицелил се в онзи, който изглеждал "бамбашка от другите" – като началник. Но нарочно не заредил с олово.
В Османската империя вярвали, че легендарният войвода бил неуловим за оловните куршуми. Затова черкезинът си направил специален – един-единствен от злато: сплескал жълтица, оформил я и така изпълнил поверието – само този куршум е в състояние да лети изключително точно и ударът му да поразява смъртоносно.
Дали е вярно? "Допускам, че това може и да е градска легенда, родила се много по-късно след тези събития", казва Николай Иванов.
Днес никой не може да каже дали е било така, но вероятно подобна митология има основание. Известно е, че дързостта и нечовешката смелост на Ботев са предизвиквали страх в империята, осъзнаваща, че подобни герои могат да увлекат на бунт целия народ. За да провери точността на свидетелствата, Николай Иванов тръгва по стъпките на описаните места. Намерена е кошарата в Сенниче, чешмата, където са поени животните. "Данните на Мазнов се потвърждават и не, Ботев не е убит от българи, Мазнов говори истината", казва той. Така категорично опровергава и версията, че героят се е самоубил, отчаян, че е повел другарите си на сигурна смърт. Писателят отново се позовава на свидетелски показания. Според тях, когато започват да разнасят главата на Ботев, по нея няма никакви следи от куршум или рана.
4 дни по-късно костите му са събрани от дядо Вълко Очиндолски, за когото ви разказахме преди година. От показанията на Петър Мазнов става ясно, че Вълко Очиндолски ги е заровил край местността Манастирски дол до полуразрушената църква "Света Троица". С Николай Иванов обаче се свързва Ивайло Христов, чиито предци знаели от местните, че костите на Ботев са поставени в скална цепнатина в същия район. Именно там бяха намерени човешки останки и предадени за изследване. Независимо от разминаванията в тези свидетелства, двете места са на стотина метра едно от друго.
Това се потвърждава и от едно от свидетелствата на сина на народния представител Тодор Димитров – Никола. Той съобщава с протокол, че баща му заедно със съзаклятници, участвали в боя на 2 юни 1878 г., стигат до местността Манастирски дол до полуразрушената църква "Св. Троица" и виждат, че там Младен Благио (Димитров) бил организирал с много врачани молебен начело с няколко попове.
"Имало старци и баби, които твърдели, че там е бил гробът на войводата – пише Никола Димитров. – Та затова оттогава чествали паметта на Ботев в тази църквица до назначаването на Никола Обретенов за околийски началник във Враца." Според него това станало през 1882-1883 г. и именно четникът на Ботев – Обретенов, наредил молебените да се организират "горе в селището и на Камарата".
25 години след смъртта на Христо Ботев, през 1901 г., Никола Димитров отново присъства на честванията на върха и вижда, че там са дошли и много от Ботевите четници. Всички единодушно заявили, че той е бил убит долу, в подножието на Камарата, но понеже мястото попада в трап, било решено да са на Околчица. Причината е, че оттам имало хубави гледки и защото би могло да се направи паметник, който да се вижда от жп линията Мездра - София. С други думи, историческите факти трябвало да отстъпят пред бизнесинтересите и на нарастващия поток от хора, които искат да се поклонят пред подвига на героите. Въпреки това възрастните хора от Медковец и околността още години наред отивали да се поклонят пред Ботев в местността Манастирски дол. Днес Николай Иванов и съратниците му искат да поправят тази историческа несправедливост и освен плочата и кръста да възстановят и молебените. Там, където двама свидетели посочват, че са костите на харизматичния герой. Идейният проект за плочата и кръста е на Христо Христов.
"Качването на материалите беше трудно, защото всичко се носеше на ръка, на гръб, в скалите, на височина – разказа тези дни пред "24 часа – 168 истории" Витко Виденов. - Насочиха ме към тиймбилдинг клуб "Еделвайс" - планинари и алпинисти, които изграждат пътека от Оплетня до Околчица с паметни плочи на загиналите четници." С негов колега от Института по отбрана - Владислав Шекеров, монтирали 25-килограмовата плоча и основата на кръста, който тежи около 50 кг. "Качихме го на дървена носилка на ръце. Той бе довел свой роднина – също майстор - Владимир Спасов. Когато поставихме основата, качихме кръста с макара и въже по съвет на алпинистите - допълва Виденов. - Процедурата отне няколко дни. Скалата има обърнат наклон и монтирането на тежката плоча бе мъчително. Помогнаха и двама братя от София - Алексей и Ивайло Велчеви, наложи се да изградим и малко мостче, за да се минава по-лесно. В разчистването на пътеката се включиха и хора от Монтана и от Врачанския Балкан."
Всеки май и юни тя става почти непроходима заради буйната растителност и липсата на стада, които да пасат в района.
"Имаше проблем и с дървения материал – разказва Виденов. - Купихме го от врачански магазин, беше пресен и тежък. Качихме го с огромни усилия. Пътеката я разширихме добре, прекарахме всичко през боровата гора, за да не пресичаме потока."
"Благодарни сме на "Еделвайс" и решихме да обединим усилия – допълва той. - Те събират ентусиасти чрез социалните мрежи, носят инструменти, заедно ще почетем Ботевите четници. Ще се изградят паметни плочи и пътеки. Сега изясняваме съдбите на четниците. Преглеждаме 15 - 20 книги от сериозни автори, но за някои няма почти никаква информация. Ако прецизираме фактите, за всеки ще се напишат по десетина реда."
Така една историческа несправедливост, забъркана от най-странния четник на Ботев – Обретенов, често подозиран, че го е застрелял в гръб, вероятно ще бъде поправена. Поне до намирането на нови факти и обстоятелства за смъртта му.
