Високият военен пост на баща им Лъв не значи непременно, че е бил грък
Той е първият от българските учени, който с документи, плод на продължителни задълбочени изследвания, доказва, че солунските братя са родом славяни. Не се задълбочава по-нататък с това дали са българи. Днес може да звучи нелепо, но до 30-те години на миналия век сред българските учени е оформено мнението, че Кирил и Методий са гърци. Всъщност още в “Успение Кирилово” се казва, че Кирил бил “родом българин”. След като се появява теорията, че с брат си те са гърци, Юрий Венелин, Васил Априлов и Любен Каравелов я оборват. В началото на миналия век това прави и Стилиян Чилингиров.
Така се оформят три хипотези за произхода на Кирил и Методий: те са славяни, те са чистокръвни гърци, те са прабългари.
За последната се приема пак “Успение Кирилово”, в което той казва, че имал “дядо много велик и богат, който стоеше близо до царя, но когато отхвърли дадената му висока чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя”. Задълбочавайки се в тези думи, мнозина изследователи стигат до извода, че това е хан Телериг, който избягва от България след заговор. Българските учени от началото на миналия век обаче изцяло приемат теорията, че Кирил и Методи са гърци, родени в Солун, които много добре от детска възраст научили славянски език.
В серия от статии проф. Любомир Милетич в края на 30-те години доказва, че Кирил и Методий са българи. По това време той е председател на Българската академия на науките. През 1927 г. Валерий Погорелов, професор по славянска филология в университета в Братислава, издава книгата си “За народността на славянските апостоли”, в която се позовава изцяло на заключенията на българина. След издаването ѝ той праща писмо до Софийския университет, в което обяснява, че посвещава студията си на проф. Милетич, защото на него дължал “първото си съмнение относно гръцки произход на светите братя”.
Какви са научните доказателства на Милетич?
Най-силният довод не само на българските учени дотогава, който той оборва, е, че Кирил и Методий били гърци, защото баща им Лъв бил военачалник на византийската войска. След като той е такъв, не може да е нито славянин, нито прабългарин.
Според тази теория един “варварин”, както във Византийската империя се наричали всички, които не са гърци, не можел да получи такова голямо доверие. Въз основа на стари хроники и документи Милетич доказва, че много чужденци са заемали високи постове. Дава пример с византийския император Йоан I Цимисхи (969-976), който бил потомък на арменски благороднически род. Император Юстиниан, управлявал Източната Римска империя от 527 до 565 г., е бил със славянски произход – роден е в Тауризиум, днес с. Таор в Република Северна Македония. Флавий Велизарий,
роден в античното селище Германия, днес град Сапарева баня,
е велик византийски военачалник. Тези примери подкрепят теорията на Милетич, че високият военен пост на Лъв не е непременно доказателство, че той е грък. Професорът оборва и още един налаган дотогава довод относно обучението на Константин-Кирил като монах в Магнаурската школа. Дотогава учените приемат, че императорското благоволение да бъде извикан да учи при великия богослов Фотий, и то заедно с престолонаследника можело да се окаже само на грък и на никой друг от останалите народи в империята. Там обаче е учил и българският цар Симеон, изтъква Милетич.
Всъщност след смъртта на баща им Кирил и Методий са под опеката на чичо им Теофилакт, който е главен министър и регент на невръстния император Михаил III. Като аргумент за славянския произход на братята Милетич привежда и думите на императора към тях: “Вие и двамата сте солунци, а всички солунци говорят чисто славянски”.
Професорът се позовава и на филологически доказателства: двойственото число и особената транскрипция на Ж, Ч, С, З, носовките и еровете, които се изговарят само на славянски, а това предполага и задълбочено познаване на този език.
Неоспоримият му довод обаче е, че няма случай в световната история, когато владетелите, дори и военачалници на цяла област, да познават по-добре езика на подчинените им народи от своя собствен.
С тези основни факти Милетич доказва, че Кирил и Методий са славяни, и то от онова племе, което е обитавало земите около Солун. В потвърждение на тезата си той намира в говора на българското население в земите около този град дори до началото на миналия век, запазени много характерни особености от Кирило-Методиевия език. Накрая се прибавя и безспорният факт, неотричан до ден днешен от никой учен, че след смъртта им делото им се пренася и доразвива от техните ученици в България.
На проф. Милетич дължим и първото официално държавно честване на празника на светите братя в базиликата “Сан Клементе” в Рим. Той учредява
Комитет за уреждане отпразнуването на българския национален празник
Св. св. Кирил и Методий в Рим.
И днес се чуват гласове 24 май да стане наш национален празник. На самия ден е отслужена литургия от архимандрит Симеон, представител на Московската патриаршия в Рим. След нея е даден официален прием в централния хотел “Мажестик” в италианската столица. Присъстват италиански политици, дипломати, изтъкнати представители на научните и културни среди.
Всъщност откривателството на проф. Милетич за произхода на Кирил и Методий се дължи на приятелството му с хърватския учен Ватрослав Ягич, независимо от разликата във възрастта. Хърватинът е по-възрастен с 25 години. Двамата установяват по-близки отношения в края на XIX век благодарение на научните си занимания. Ягич вече е изказал мнението, че диалектът на Кирил и Методий произхожда някъде от местността между Константинопол и Солун. Освен Милетич тази хипотеза развиват и проф. Беню Цонев и професорът по славянско езикознание Иван Гълъбов. Той дори посочва, че
мястото на този диалект било по̀ на север от Солун, в българската част на Родопите
Милетич редовно публикува статии в списанието на хърватския учен “Архив за славянска филология”, издавано в Берлин. Резултат от това сътрудничество са и изследвания на Милетич за източнобългарските и родопските говори. Идеята да ги проучи е именно на Ватрослав Ягич. С негова подкрепа те излизат първо на немски език като издание на Виенската академия на науките, съответно през 1903 и 1912 г. Студията на българския професор е публикувана и в Сборник за народни умотворения през 1905 г. Искрените приятелски отношения между двамата големи слависти продължават до смъртта на Ягич през 1923 г. Те се изразяват и в многобройни писма, запазени и до днес. В някои от тях Ягич дава характеристика и оценява научните постижения на своя по-млад приятел, изказва мнението си за македонските говори като органична част от българския език, възмущава се от шовинистичните писания на сръбски учени, анализира отношенията между българи, сърби и хървати.
Още през 1887 г. Любомир Милетич издава в Загреб книгата си “Членът в българския език”. Струва си да цитираме част от научните тегоби на професора за прословутия вече член: “Ето на̀, мъчим се ние, учените, да запазим употребата на пълния член у нас, но изглежда, че не ще успеем и правилно сме дали кога да се употребява, но по-добре му е на българина да не произнася тоя член, и ето че ще дойде време, когато и не ще се употребява вече.
Мъчно ми е и на мене за члена, но езикът си върви по свой път и никого не слуша. Да, така е.”
Проф. Милетич е член на Българското книжовно дружество още от 1898 г. Тогава е 35-годишен. През 1926 г. е избран за председател на Българската академия на науките. През май 1913 година подписва меморандум, който заявява българския корен на населението на Македония. Той е създател и на Македонския научен институт и от 1928 до смъртта си през 1937 г. е негов председател.
Автор е на над 400 книги и научни публикации. Според мнозина обаче най-трагичната му, но и най-известна книга е “Разорението на тракийските българи през 1913 г.”, която описва избиването, прогонването и обезлюдяването на цели села в Източна Тракия и Родопите, останали извън българските граници след Междусъюзническата война.
Професорът понесъл крушението на идеалите
Роден е в Щип на 1 януари 1863 г. Баща му Георги е учител и известно време работи с фолклориста и събирач на народни песни Кузман Шапкарев.
Синът придружава баща си при пътуванията му из Македония. Завършва с отличие класическата гимназия в Загреб.
Печели стипендия и продължава образованието си в университета в града. Един от преподавателите му е откривателят на много старобългарски паметници - Леополд Гайтлер.
Продължава да учи в Прага. През 1885 г. се завръща в София и учителства в Класическата гимназия.
През 1888 г. постъпва като преподавател в новооснованото Висше училище и е един от първите избрани за професори в него. Ето какво пише за него студентът му Иван Киселов:
"Крушението на националните ни идеали след толкова върховни усилия, след толкова злополучни – за зла участ – войни, при всяка от които се откъсваха живи части от българската народност – това крушение изискваше непоколебими нравствени сили, несломима вяра и нечувана воля, за да не стигнем до задънена улица, да се задържим все пак като народ със свое самочувствие, да не пресекнат изведнъж фатално изворите на националния ни дух – най-страшното зло, което би могло да ни сполети.
Проф. Милетич беше един от малцината, които героически, макар и с болка понесоха ударите.
И въпреки всичко той намери достатъчно сили в себе си да поддаде отново, сега вече със средствата на учения и публициста, борбата за постигане на националния ни идеал – обединението на българския народ, тъй много разпокъсан и разединен в продължение на векове. Знаем колко време отдели и продължава да отделя именитият учен за Македония, родното място на Кирила и Методия, люлка на българския дух, на българския език и книжнина от най-ранната епоха на историческия ни живот като народ и държава, та до последно време.
Македония е родина и на самия проф. Милетич – може би не е без значение да се отбележи това, когато трябва да се търси обяснение на изключителната любов, интереси и внимание, които проявява той като учен и като българин към тая част от земите, върху които българският народ от векове се е настанил."
Защо Русия не говори за старобългарска азбука
Това, че македонски, а отскоро и северномакедонски учени пишат, че Кирил и Методий са македонци и нямат нищо общо с България, макар да гневи мнозина българи, е разбираемо – от Македония по-древно и велико няма.
Историчарите продължават, че двамата братя никога не са били в България. И в еднообразното им и угодно тълкуване на историческите факти “удобно” пропускат къде отиват техните ученици след прогонването им от Моравия и защо никой владетел на съседните държави освен цар Борис I не ги приема. Пак така в името на историческото удобство пропускат в кои предели тогава се намира Македония, има ли я като държава, къде е като географска област и не е ли цар Борис I този, който изпраща Климент в Охрид, за да основе книжовна школа.
По-неразбираема е руската позиция от векове. Преди 9 години руският президент Владимир Путин при среща с тогавашния президент на РСМ Георге Иванов заяви, че славянската писменост е дошла от “македонските земи”. Не уточни, че това е само географско понятие, предизвика буря от негодувания сред всички българи. Македонският президент пък му отговори, че “Климент Охридски е техният най-известен светец”. Наложи се говорителката Мария Захарова половинчато да се извини, като каза, че Путин е имал предвид географско понятие. После допълни, че никой не отрича приноса на Първото българско царство за създаване на славянската писменост и това ще противоречи на историческите факти. Тя не уточни, че трябва да се има предвид кирилицата, която е българска азбука и именно тя се пренася в Русия, а не глаголицата.
Отвъд този език на дипломацията трябва да споменем, че в Русия от повече от век не се споменава за старобългарска азбука и език. Насаждано е мнението, че това е старославянски език. Този термин е въведен от А. Востоков преди повече от два века. Него употребява и Лермонтов. Виктор Григорович в средата на XIX в. говори вече за общославянски език. Чехът Шафарик и Юрий Венелин малко преди него са въвели термина “старобългарски език”, но никой в Русия не се съобразява с него. Шафарик дори отива по-надалеч и стига до извода, че от старобългарския се развива съвременният български език. И това е отречено от руските езиковеди. Те и до днес защитават теорията, че езикът на Кирил и Методий е старославянски, а в България той се нарича старобългарски, а в Северна Македония – старомакедонски.
А ние се питаме: Коя от трите държави не използва кирилицата и ще се даде ли отговор къде е създадена тя?
