Вестникът и сайтът ни са и сред най-предпочитаните за получаване на достоверни новини според института "Ройтерс"
Марката “24 часа” - хартиеният всекидневник и сайтът, се ползва с най-голямо доверие сред независимите медии в България за поредна година, показва новият доклад на Института за изследване на журналистиката “Ройтерс” към университета в Оксфорд (Digital News Report) за 2024 г. Нещо повече. Доверието в “24 часа” расте и това го превръща в най-авторитетната независима медия на пазара у нас. Тази година 47% от българите се доверяват на “24 часа”, докато през 2023 г. те са били 44%. На същото ниво на доверие е и “Капитал”, който обаче е седмичник. Доверието в “24 часа” изпреварва това към “Труд” (43%) и към всички регионални и местни вестници (42%), които присъстват в класацията не по заглавия, а съвкупно.
25% от анкетираните четат поне веднъж седмично в. “24 часа”. За следващото печатно издание в класацията - вестник “Телеграф”, това са посочили 14%. 12 на сто от читателите четат веднъж седмично местна преса. Докато към “Труд” и “Капитал” посягат съответно 11% и 7% от анкетираните. “Марица” е единственият регионален вестник, който влиза в класацията отделно с 6%.
“24 часа” води и сред вестниците, за които аудиторията казва, че ги чете поне 3 пъти седмично. Това посочват 8% от анкетираните. “Телеграф” е с 5%, “Труд” - с 3%, а “Капитал” - с 2%.
Сайтът 24chasa.bg също е на първо място по посещаемост сред вестникарските сайтове с огромна преднина от 27%. Преди него са само телевизионни сайтове и т.нар. новинарски агрегатори, които не създават собствено съдържание - на Нова тв (38%), на Би Ти Ви (36%) и ABV (31%). Другите вестникарски сайтове в класацията са на “Труд” (11%), “Капитал” (10%) и “Марица” (9%).
Като цяло доверието в новините е спаднало с 10 пункта за последните седем години и е сред най-ниските в изследването на “Ройтерс”. По традиция обществените медии - Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) - водят в класацията съответно с 60% и 59%. “Ройтерс” допуска, че върху тях е възможно да има политически натиск, но отбелязва, че те следват стриктно законовите изисквания.
“Като най-бедна страна в Европейския съюз с постоянно намаляващо население и малко хора, готови да плащат за новини, България предлага ограничени бизнес възможности в медийния сектор извън сливания и придобивания”, пише за страната ни в доклада на института “Ройтерс”.
Традиционните медии започнаха подкастове или платформи за стрийминг, отбелязва проучването. Впрочем сред тях е и подкастът на “24 часа”, който е със собствено студио - “24 часа от живота”, както и видеоплатформата на медията в сайта ѝ 24chasa.bg.
Една от важните тенденции е ръстът при използването на печата като източник на новини. У нас тази година процентът стига до 13, като през изминалата 2023 г. е бил 12% - в най-ниската си точка от седем години насам.
Докладът на института “Ройтерс” тази година има за цел да покаже промените при възприятието и използването на новини от аудиторията. Той се основава на проучване сред 95 000 души в 47 държави и е представителен за половината от световното население. Данните са събрани чрез онлайн въпросник в края на януари и началото на февруари.
В България са анкетирани 2027 души при население от 6,9 милиона, като е отбелязано, че 70% от населението използва интернет.
Българите все още не са готови да плащат за онлайн новини. Правят го едва 11%, колкото са и във Франция. Най-много плащат в Норвегия (40%), Швеция (31%) и САЩ (22%). Най-малко са в Япония - 9%, и във Великобритания - 8%.
Като цяло доверието изобщо в новините у нас е 29%. Изглежда малко, но се оказва, че и по света е така. Повечето хора не вярват много на новините през по-голямата част от времето. Доверяват се общо едва 40% от анкетираните във всичките 47 страни. В същото време доверието в новините се определя от социолозите като социален факт. Това означава, че то влияе върху ролята, която новините имат в обществото. Днес все повече новинарски медии мислят за нуждите на своята аудитория и дали успяват да ги задоволят. Екипът на института стига до извода, че хората искат различни неща от медията.
Така изследването установява, че най-важните нужди за две трети от публиката са получаването на информация и познание и разбирането им. Новините, които помагат на хората да направят нещо, са важни за 55%, а за 50% са значими вестите, които ги карат да чувстват и да се вълнуват. Тъй като изследването се прави онлайн, вероятно част от по-възрастните и по-малко заможните хора са подценени, понеже е невъзможно да бъдат обхванати, отбелязва докладът. Така че резултатите са представителни предимно за аудиторията онлайн. Те почти се припокриват за населението в Северна и Западна Европа, където интернет се използва от над 95% от хората.
От социалните мрежи и видеоплатформи българите използват най-често фейсбук - 56% за новини, 71% изобщо, YouTube - 32% за новини, 61% изобщо, Viber - 15% за новини, 53% изобщо, следвани от месинджър, TikTok и инстаграм.
