В прехода, в който се намира светът днес, се нуждаем от световно лидерство. Такова, което да обедини хората на планетата с нов дневен ред, където демокрацията няма да е единствена. Трябва да се научим да разбираме различията. Този процес изисква и преоценка на ООН. Това са думи на Росен Плевнелиев, президент на Република България (2012 - 2017), който участва в бизнес обяд във формат AmCham Executive Club на тема "България през 2024: перспективи и предизвикателства - бъдещето на Европа и издръжливост на трансатлантическото партньорство". Събитието е организирано от Американската търговска камара в България по случай 20-ата годишнина от присъединяването на България в НАТО. Участие в срещата взе и посланикът на САЩ в България Кенет Мертен.
"Нищо не се промени в света от 2016 година насам", с това свое заключение започна своята реч Росен Плевнелиев, който сподели с участниците в срещата своето виждане за процесите в света, в Русия и ЕС, и не на последно място - за България.
Какво се случва в света днес?
В света няма никаква промяна – там, където бяхме през 2016 година, се намираме и днес. А светът се намира в етап на преход от един световен ред, който загубихме към друг, който още не е създаден, посочи той и добави някои характеристики като наблюдаваните трусове във властта, възхода на континенти, възхода на икономики.
"Навсякъде, където пътувам, обсъждаме една и съща тема – нуждаем се от нов ред, който да отговаря на новия свят на XXI век. А това изисква отговорно лидерство. Редът означава правила, редът се нуждае от институции, които са под въпрос, а днес правилата отсъстват", смята Плевнелиев. "Нуждаем се от световно лидерство, което да обедини планетата с нов дневен ред, където демокрацията няма да е единствената, защото много държави по света не вярват в това, в което ние вярваме",
И за него въпросът не опира единствено до Русия и Китай, става дума и за САЩ. В сегашната обстановка, смята той, ние трябва да се научим да разбираме различията и да се научим как да ги пречупваме за целите на мира. "Надявам се, че новият световен ред ще е за мир", посочи той.
Посоченото по-горе обаче се различава от изводите, които той си прави от състоянието на международните отношения днес.
"Днес такова лидерство липсва в ООН", заключи Плевнелиев, смятайки, че светът се нуждае от цялостно преосмисляне на ООН – на начина, по който функционира; на начина, по който работи Съветът за сигурност, представителността в ООН и в Съвета за сигурност през XXI век.
"Ще бъде ветровито в света, предстоят да ни връхлитат урагани, не се задават ведри новини за световния ред и световни институции", смята Росен Плевнелиев за задаващите се предизвикателства.
За Русия и Европа
Кой смятате е моделът на подражание за Путин? С този въпрос президентът 2012 - 2017 г. се обърна към участниците в събитието, добавяйки, че Петър Велики е преобладаващата заблуда. Отговорът по думите му е Николай I, владетел на Русия, Финландия и Полша.
"Днес ние продължаваме да не разбирам Русия, а това не говори добре за нас", отсъди Плевнелиев.
Николай I не е бил претендент за престола, а в началото на своето управление е проевропейски настроен. Но предвид състоянието на международните отношения по онова време в Европа, руският владетел влиза в ролята на балансьор, за да загуби постепенно желанието да играе ролята на полицай и постепенно да загуби вярата си в Европа, посочи Росен Плевнелиев. По времето на Николай I, Русия губи и Кримския полуостров.
"Можем да говорим много за наличието на прилики, но трябва да осъзнаем най-сетне, че начело на Русия е не просто един диктатор, а военен диктатор, а това е най-лошата от всички възможности", заключи той.
Росен Плевнелиев определи ситуацията в Европа като много интересна, защото "тепърва я очакват много проблеми, ще я връхлетят силни насрещни ветрове". От една страна ЕС трябва да се справя с Китай, а от друга и с Русия. Европейската политика спрямо Китай още не е избистрена, а по линия на Русия въпросът не приключва само с енергията. "Русия оспорва това, което сме и в каквото вярваме. Русия оспорва нашите ценности", смята той.
В добавка той изведе и значението на предстоящите избори в САЩ за европейците и въпросът, който се питат те: Какво да правим, ако Тръмп стане президент на САЩ?
"И ако се върна към 2016 година, то нито една от кризите тогава днес не е решена, даже към тях се добави и една война", продължи лекторът.
За него обаче най-лошата от всички кризи е тази на морала в ЕС, "да забравите кои сте и за какво се борите". И едно от проявленията на кризата с морала в Общността за него проличава по линия на политиката на разширяване, която трябва да продължи, смята Плевнелиев, защото тя е двигателят на интегритета. А по думите му развитието на България от 2007 година насам е пример за положителната промяна.
Два сценария за България
Пред България в сегашната ситуация има два сценария, според Росен Плевнелиев.
Първият означава ускоряване на процеса на присъединяване към еврозоната, а Шенген ще последва. Еврозоната е нещото, с което трябва да приключим възможно най-скоро, смята той, защото членството там означава автоматически по-добра работа на институциите, на прокуратурата, съдебната система, тайните служби. А членството в Шенген на свой ред означава едно-единствено нещо – доверие в тайните служби, става дума за регистри, за ефективност на институциите. При този сценарий руското влияние и интереси изчезват.
Вторият вариант предвижда България да остане в периферията, да остане изолирана, да бъде някъде в Източния фланг. "Но ако искате да сте периферия, тогава сте много лесна мишена не само на руско влияние, но на всякакво геополитическо въздействие", предупреди Росен Плевнелиев, цитиран от БТА.
