Учени предполагат, че той е един от най-ранните кирилски текстове, известни досега
Оловна пластина-амулет, открита в крепостта "Балък дере" край ивайловградското село Хухла, съдържа надпис с кирилски букви. Учени допускат, че текстът е от времето на цар Симеон Велики, когато вече българската държава има своя писменост и религия.
Проучванията на терена са извършени миналото лято от археолога Ивайло Кънев от НИМ. При извършване на консервационни дейности на находката от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич се стигнало до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината. Надписът е на 7 реда от вътрешната и на 4 от външната страна на пластината.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.
След анализ на учените се предполага, че са открили един от най-ранните кирилски текстове, известни досега.
Все още остава открит въпросът как този артефакт е попаднал на крепостта.
Според откривателя Ивайло Кънев на крепостта в местността „Балък дере“ при похода на Симеон към Цариград е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
