Акциите на европейския банков сектор поевтиняха днес, тъй като нестабилността, обхванала глобалната банкова система този месец, подтиква инвеститорите да се приспособят към предстоящите по-предизвикателни икономически условия. В същото време редица централни банки по света увеличиха лихвените проценти, с което оскъпиха кредитирането за домакинствата и бизнеса, пише Ройтерс.
Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ вчера повиши водещата си лихва с 0,25 процентни пункта, но изрази и предпазливост относно банковата криза, като посочи, че е възможно да прекъсне по-нататъшното увеличение на цената на кредитирането, след като колапсът на две американски банки - "Силикон вели банк" (Silicon Valley Bank) и "Сигничър банк" (Signature Bank), по-рано през месеца предизвика опасения от разпространение на проблемите в цялата банкова система.
Президентът на УФР Джером Пауъл заяви, че напрежението в банковия сектор може да предизвика кредитна криза със "значителни" последици за забавящата се американска икономика.
Сътресенията, започнали в САЩ, се разпространиха бързо по целия свят, засягайки едно от най-големите банкови имена в Европа, а именно 167-годишната швейцарска банка "Креди сюис" (Credit Suisse), която се наложи да бъде придобита от местния й конкурент Ю Би Ес (UBS), за да се предотврати разширяване на кризата.
Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши водещите си лихви с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта).
Така от вчера влязоха в сила новите основни лихвени проценти. Лихвата по основните операции по рефинансиране - лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица - нарасна до 3,50 на сто. Лихвеният процент по депозитното улеснение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ) става 3 на сто, а ставката по пределното кредитно улеснение (която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) достига 3,75 на сто.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви след обявеното повишаване на лихвените нива, че банката следи отблизо напрежението на банковия пазар и остава в готовност да реагира, ако е необходимо, за да се запази ценовата и финансова стабилност в еврозоната.
Вчера тя каза още, че повишените лихвени проценти едва сега започват да оказват ефект върху икономиката, но въздействието може да се окаже по-сериозно заради проблемите в банковия сектор.
"Ако, например, банките започнат да прилагат по-голям "клин", т.е. на всяко ниво на основния лихвен процент те изискват по-висока компенсация за поетия риск, когато отпускат заеми, то тогава ефектите ще се усилят допълнително", обясни Лагард.
Управителят на Швейцарската национална банка (SNB) Томас Джордан днес каза, че следващите две седмици ще бъдат жизненоважни, за да се гарантира успехът на спасяването на "Креди сюис". Швейцарските власти призоваха банките да се обединят и дадоха финансови гаранции на стойност до 260 милиарда швейцарски франка (280 милиарда щ. долара), за да се осъществи поглъщането.
"В този момент фокусът трябва да бъде насочен към това, че можем да поддържаме финансова стабилност и че приключването на сделката стане гладко и бързо", каза Джордан по време на пресконференция, след като днес водената от него централна банка повиши основните си лихви с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта).
Централна банка на Великобритания - "Банк ъв Ингланд" (Bank of England) - също обяви днес поредно увеличение на лихвените проценти, въпреки че акциите на финансовите дружества бяха сред най-поевтиняващите на британския фондов пазар. Така основните британски лихви достигнаха равнище от 4,25 на сто - максимум от 2008 г.
Вчера официални данни показаха, че британските потребителски цени са се повишили повече от очакваното през февруари, нараствайки с 10,4 на сто спрямо същия месец на 2021 г. Това показва, че британската инфлация е по-упорита, отколкото се смяташе по-рано. Сега "Банк ъв Ингланд" очаква инфлацията на потребителските цени да спадне осезаемо през второто тримесечие на 2023 г.
Като цяло централните банки по света следят последиците от колапса на "Силикон вели банк" (Silicon Valley Bank) и "Сигничър банк" и спешното спасяване на "Креди сюис".
Много анализатори смятат, че рисковете от разпространяването на подобни проблеми и до други банкови институции са намалели през последните дни, а в доклада на Комитетът за финансова политика на "Банк ъв Ингланд" пише, че британската банкова система "остава устойчива".
Друга европейска централна банка – тази на Норвегия (Norges Bank) - днес повиши референтния си лихвен процент с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) до равнище от 3 на сто.
"Има значителна несигурност относно бъдещото икономическо развитие, но ако то отговори на сегашните ни очаквания, основният лихвен процент ще бъде допълнително повишен през май", каза в изявление управителят на норвежката централна банка Ида Волден Бахе.
"Необходим е по-висок лихвен процент, за да се ограничи инфлацията", допълниха експертите на централната банка.
Междувременно американската инвестиционна банка "Ситигруп" (Citigroup) понижи днес рейтинга на европейския банков сектор, предупреждавайки, че бързият темп на повишаване на лихвените проценти допълнително ще натежи върху икономическата активност и печалбите на кредиторите.
"Фундаментите на европейския банков сектор изглеждат здрави, но продължаващата криза на доверието може да ограничи апетита на банките към риск и да намали потока от кредити", предупредиха стратезите на "Ситигруп".
Индексът на европейския банков сектор (STOXX Europe 600 Banks Index), който проследява 42 най-големи банки в Европейския съюз и Великобритания, се понижи с 2,2 на сто към 15:45 часа бълг. време, като германските банкови гиганти "Дойче банк" (Deutsche Bank) и "Комерцбанк" (Commerzbank) изтриха съответно 0,9 на сто и 2,2 на сто от пазарната си капитализация, а британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC) прибави 2,1 на сто, предаде БТА.
В същото време централните банки на Хонконг и Сингапур заявиха, че ще се придържат към традиционната йерархия, свързана с вземанията на кредиторите, ако банка фалира под техните юрисдикции.
