“Това е огромен дипломатически пробив. Приемането на страната ни в ОИСР ще направи много по-лесно привличането на чужди инвестиции у нас. България ще е в международни бази данни за страни с нисък риск, на финансирането на нашите компании и на държавата ще бъде погледнато по съвсем различен начин”. С тези думи премиерът Кирил Петков коментира в сряда поканата, която България получи за преговори за членство в ОИСР. “Радвам се да кажа, че България влиза в един клуб на развити нации”, допълни Петков.
И е съвсем прав - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие може
да се
опише
накратко
като клуба
на богатите
Защото в нея членуват само 37 държави, но те дават 70% от световния БВП. Сред тях са най-развитите икономики в света като САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания.
Членството на България в ОИСР дава възможност и за значително ускоряване на икономиката ни. Редица страни, подобно на нашата, след периоди на бързо развитие попадат в т.нар. капан на средните доходи, при който растежът е твърде бавен. А всяка година политиките в държавите от ОИСР минават през сериозен анализ и доклад за всяка страна, който показва пропуските и дава насоки за отстраняването им. И точно поради това влизането в организацията може да е от ключово значение за по-нататъшното ни икономическо развитие.
Само един пример - Южна Корея се присъединява през 1996 г. и в рамките на 25 години успява да увеличи БВП близо 3 пъти на глава от населението.
Решението за отправяне на покана към България е взето на база на отбелязания напредък в изпълнението на поставените условия след първоначалното подаване на документи за кандидатстване. Страната ни всъщност иска да е член още от 2007 г., като през 2017 г. бе създаден координационен механизъм, който да се занимава с необходимите промени за реализиране на членството.
Освен към България покана за преговори има и към Румъния, Хърватия, Аржентина, Бразилия и Перу. Всъщност от членовете на ЕС само България и още 4 страни - Румъния, Хърватия, Кипър и Малта, за момента не са приети в престижната организация.
Процедурата предвижда да бъдат изготвени индивидуални пътни карти, в които да се заложат сроковете, условията и процесът за присъединяване и отразяване на приоритетните области.
Минава се през
задълбочена оценка
от над двадесет
технически комитета
Проверките на ОИСР ще обхванат широк спектър от области, ще се съсредоточат върху приоритетни въпроси, включително отворена търговия и инвестиции, напредък в публичното управление, почтеност и усилия за борба с корупцията, както и ефективната защита на околната среда и действията по отношение на климата.
В резултат преди всяка покана за присъединяване може да се наложат и промени в законодателството, политиката и практиките.
Основните проблеми, по които ОИСР работи, са запазването на личната свобода, ценностите на демокрацията, върховенството на закона и защитата на правата на човека, както и стойността на отворените търговски, конкурентни, устойчиви и прозрачни пазарни икономики.
Освен това страните кандидатки трябва да се позовават на ангажимента да насърчават устойчив и приобщаващ икономически растеж. Допълнителни усилия трябва да бъдат насочени и към целите на организацията
за справяне с
изменението на
климата,
включително спиране на загубата на биологично разнообразие и обезлесяването.
Официално не е обявен краен срок за присъединяване на всяка от шестте държави, но обичайно процедурата отнема между 3 и 5 години.
