НАТО разполага с 40 000 войници, моряци и пилоти, които са в постоянна бойна готовност да действат при криза, като например, ако Русия влезе в Украйна, информира news.sky.com.
САЩ вече обяви, че са готови да подкрепят т.нар. сили за отговор на НАТО (NRF), ако се стигне до най-висока степен на готовност с 8500 войници.
Към момента няма планове да се изпращат войски на НАТО в Украйна, защото страната не е член на пакта. Но вече е ясно, че ще се направят усилия за укрепване на източния и югоизточния фланг.
В NRF има войници от всички 30 държави-членки на пакта.
Само съветът на Северноатлантически пакт, главното политическо тяло на пакта има право да вдига под тревога NRF, например по искане на главния военен командир генерал Тод Уолтърс от САЩ.
Все още няма мобилизация на NRF като отговор към руската заплаха.
Най-важната част от NRF са т.нар. "копие". В него има 20 000 военни, включително 5-хилядна сухопътна бригада. Тя е под постоянна бойна готовност. За сухопътните сили това означава тръгване до 7 дни. Този период обаче бе съкратен на 5 дни, а за някои елементи се стига до 48 часа.
Франция е начело на сухопътната бригада тази година, след като пое щафетата от Турция. През 2023 г. това трябва да направи Германия.
Също така има самолети, кораби и части за специални операции, които трябва да се мобилизират за най-кратко време. Те са около 15 000 човека.
Самолетоносачът "Принцът на Уелс" от Великобритания е начело на морската ръка на спешните сили от началото на тази година. Това е първото му назначение.
Т. нар. сили във висока готовност VJTF бяха създадени през 2014 г., когато Русия анексира Крим и изненада НАТО. Заради това бе преработена политиката на пакта за реакции.
В силите за отговор има още 20 000 военни, които трябва да са готови, ако кризата продължи повече от няколко дни или седмици. Те са разделени на 10 000 военни, които трябва да са готови за 30 дни и още толкова - за 45 дни.
Освен извънредните войски, НАТО вече разполага с оперативни на източния и югоизточния фланг. Това са четирите бойни групи, които са базирани в балтийските държави Естония, Латвия и Литва, както и Полша.
Те формират т.нар. усилено предно присъствие. То се появи през 2016 г. като директен отговор на анексирането на Крим.
Великобритания е начело на бойната група в Естония, Канада - в Латвия, Германия - в Литва и САЩ - в Полша. Вече бе декларирано, че има готовност да се увеличи присъствието.
Войските за бързо реагиране на НАТО са за реакция при бедствие и да се отблъскват заплахи. Но те не са единствените, към които съюзниците ще разчитат, ако има военни действия срещу член на пакта. Подобно нещо веднага активира член 5 от договора, при който атака срещу една член е атака срещу всички. Това ще доведе до вземането на войски от всички държави с обща численост от 3,5 милиона военнослужещи. Това обаче може да се случи при екзистенциална нужда на ниво Трета световна война.
