Вестник “24 часа” ще благодари за 19-и път на специална церемония на онези сънародници с големи сърца, които със своите дела са ни карали да се чувстваме горди, че сме българи. Помагали са без корист на бедстващи и страдащи. Отстоявали са добри каузи. Спасявали са, щедро са дарявали, градили са безвъзмездно. Имали са куража да променят.
Попитахме номинираните за достойни българи на годината “Как си представяте България и българите след 10 години?”. Вижте какво казват те тук и в следващите броеве.
Вижте и вдъхновяващите истории във видеовизитки на фейсбук страницата на “24 часа”. Разказваме историите с тези кратки видеа, а вие можете да ги подкрепите с харесване или споделяне. Нека повече хора научат имената им и се вдъхновят от тези постъпки.
Отличията “Достойните българи” се връчват от 2003 г. и през изминалите 19 години инициативата се наложи като каузата, която изтъква обикновените хора, давали вдъхновяващ пример, и намира новите герои на нашето време.
Татяна Иванова: Да станем пълноправен член на Европейската космическа агенция
19-годишната Татяна Иванова от Добрич може да е първата българка, излетяла в Космоса. През февруари тя трябва да замине за Флорида, където след селекция е приета в космическа академия. Програмата, в която участва, е финансирана от НАСА и подготвя и сертифицира кандидат-астронавти.
Надявам се, че след 10 години страната ни ще бъде предпочитано място за българи и чужденци. Не само за почивка, а и като място, на което може да се създаде семейство, място за постоянно живеене и дом. Надявам се, че управляващите ще работят в полза на обществото - да се вслушват в народа и да направят всичко възможно България да се появи силно открояваща се на световната карта.
Надявам се да станем пълноправен член на Европейската космическа агенция, защото искам да бъда космонавт и това е насоката, която виждам в момента. Дано страната ни да предостави възможности, които в момента липсват и карат българите да търсят своя дом някъде другаде по света.
Надявам се българите да бъдат по-широко скроени, да поемат рискове, а дори и да учат в чужбина, след това да дойдат тук, тук да създават бизнеси, семейства, да се развиват и да сбъдват мечтите си. И да знаят, че те са промяната и трябва гласът им да бъде чут.
Лидия Македонска: Младите се връщат от чужбина с идеи
Медицинската сестра Лидия Македонска преминава през най-тежките си дни и нощи през ноември 2020 г., когато близо месец сама се грижи за 14 болни в COVID отделението на свищовската болница. “25 денонощия бях непрекъснато там. Не съм се прибирала вкъщи. Нямаше време дори да изляза на терасата за глътка въздух", разказа тогава 66-годишната сестра. Когато излиза от отделението, заразата я събаря и изкарва много тежко болестта. Връща се като пациент, после се налага да бъде изпратена в Плевен, постоянно е на кислород. Мъчително се възстановява, но това не я спира отново да е на поста си и в четвъртата вълна на заразата.
В момента се грижи за болни в две отделения. Най-голямата ѝ радост е да чуе думите на благодарност от своите пациенти, които продължават да ѝ се обаждат.
Мисля, че коронакризата ясно ни показа какви промени трябва да се направят с оглед на едно по-добро бъдеще, на което да се надяваме. Виждам младите хора да се завърнат от чужбина, прегърнали нови идеи, които да реализират в нашата страна. Да настъпят по-добри отношения между хората, да властват доброто, човечността. България е една прекрасна страна и се надявам да се превърне в едно добро място за живеене, защото по-свидно от родината няма.
Раденко Велинов: Битка на смели умове с апатията
Раденко Велинов се завръща от Шотландия, за да даде нов живот на порутената пречиствателна станция в с. Смилян. Ремонтира я със собствени сили и средства и я превръща в център на българските занаяти и изкуство, в който да се обучават деца. В мисията му помагат и чужденци, живеещи в близките села.
През моите очи бъдещето на България в следващите десетина години не изглежда никак бляскаво. Мисля, че ни очакват непрестанни борби на малкото останали смели умове с апатията и безразличието на болшинството българи. Трябва всеки да погледне по-дълбоко от собственото си оцеляване или собствения си охолен живот и да живее с мисъл и грижа за идните поколения, правейки малките неща зависещи от него. Можем да черпим сили и кураж от немалкото примери в историята ни, когато нашите предци са преодолявали сериозни несгоди. Ако не успеем да задържим младите хора и децата по родните им места, селата ще опустяват, а България ще се превръща от създател на блага в обикновен, зависим консуматор.
Смятам, че е наш дълг да правим каквото ни е по силите, за да се противопоставим на такъв развой на събитията в бъдеще.
Иван Фарфаров и Тимолеон Велкопулос: Усмихнете се! Единият от нас ще бъде архитект, другият - доктор
Четвъртокласниците от Начално училище “Никола Парапунов” в Разлог Иван Фарфаров и Тимолеон Велкопулос решиха да приготвят домашна лимонада, която да продават. Майките им ги поощряват да се трудят по време на ваканцията. Децата изнесоха свой красиво украсен щанд на улицата.
Техни познати, съседи и приятели им стават редовни клиенти. В инициативата се включва и класната им ръководителка Жана Барова.
В края на лятото Иван и Тими решават, вместо да си купят компютърна игра, да дарят събраните пари на самотна майка и нейния син, който е на тяхната възраст и има двигателни проблеми.
Как виждаме България след 10 години ли? Затваряме очи и се усмихваме! Всичко красиво още е тук! Дунав бърза за среща с Черно море! Планински върхове са повдигнали небето високо над поля и равнини. Ухае на рози... Ето го и нашия Разлог, сгушен между Рила, Пирин и Родопите. Чист, зелен и модерен. Ето ни и нас, учим за кандидатстудентски изпити, единият ще става архитект, другият - доктор! А всеки ден по телевизията дават “Достойните българи на годината”, защото за 10 г. сме станали повече достойни и повече българи!
Сега усмихнете се и вие!!!
