Радев поиска депутатите да гледат проекта на служебния кабинет, но срещна отпор от бъдещата коалиция
Основен залог за добрите отношения между президента Румен Радев и правителството, което ще излъчи 47-ият парламент, се оказа не друго, а държавният бюджет за 2022 г. И то този, който подготвя назначеното от президента служебно правителство въпреки многократните призиви от вероятния бъдещ финансов министър Асен Василев и икономисти от преговарящите партии кабинетът на Стефан Янев да не се занимава с бюджета.
Служебното правителство планира на
17 декември да внесе своя бюджет
в парламента Като целта на правителството била да спази закона и бюджетът да е готов навреме. Всъщност законовите срокове отдавна изтекоха, според тях бюджетът за следващата година трябва да е подготвен от правителството до 31 октомври, а служебният кабинет тепърва обяви намерения за някои от параметрите му и започва преговори със синдикати и работодатели.
Плановете на преговарящите за коалиция “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, “Има такъв народ” и БСП са бюджетът да бъде направен от редовен кабинет и да бъде одобрен до февруари следващата година. В предните дни политици от четирите преговарящи партии
заподозряха държавния глава, че
опитва да притисне коалицията
със завишени социални искания или да вбие клин в преговорите между четирите формации.
А в деня на откриването на парламента в речта си пред новите депутати президентът настоя парламентът да разгледа проектобюджета на служебното му правителство: “Струва си да разгледате бюджета, който служебното правителство е длъжно да внесе тук по закон. Той предвижда грижа за бедните и създаване на условия на икономически растеж”.
Обявените от служебния финансов министър Валери Белчев параметри на подготвяния от него бюджет предвиждат вдигане на минималната заплата на 710 лв., увеличение с 20% на детските надбавки и запазване на бонуса за пенсионерите, но не на 120 лв., а на 60 лв.
Всички те обаче противоречат на договореното в последните две седмици от бъдещата четворна коалиция, която си стисна ръцете за 700 лв. минимална работна заплата, запазване на увеличеното до 650 лв. обезщетение за майчинство през втората година, актуализация на пенсиите така, че размерът им да не е по-нисък от сумата, получавана с добавката от 120 лв., и т. н.
А в четвъртък Белчев обяви и намерение за 12 млрд. лв. нов дълг, който държавата да поеме през 2022 г.
Първа поисканата от президента подкрепа за проектобюджета на служебния му кабинет атакува лидерката на БСП Корнелия Нинова - още в своята реч за откриването на парламента.
“Попадаме в безпрецедентна ситуация. Служебен кабинет, който е изготвил свой бюджет, очертаващо се, но все още не готово мнозинство, което има друг бюджет в представите си и невъзможност до края на годината да бъде приет нито този на служебния кабинет, нито евентуалният на бъдещо мнозинство. Няма как да допуснем всичко, за което се борим от години, и ангажиментите, които поехме, да останат просто празни думи”, заяви Нинова.
“Много зависи кога ще бъде гласувано правителството и дали ще можем да гледаме бюджета още тази година. Нормално би било той да бъде внесен от редовното правителство, а не този, който предлага служебното. Все пак политиките, които ние обсъдихме и в експертните групи, минават през бюджета. Поставили сме си за цел да има бюджет до края на януари”, коментира пред “24 часа” икономистът и депутат от “Има такъв народ” Любомир Каримански.
“Една бюджетна процедура е доста сложен и бавен процес. Ние, като служебен кабинет, минахме през него за месец и половина, а после поне 2-3 седмици в парламента. И е много важно всичко да се огледа, за да няма пропуски и проблеми. Така че, като се запозная с проекта, тогава ще мога да коментирам дали продължаваме с него, дали се прави нов проект и въобще как процедираме”, каза и вероятният бъдещ финансов министър Асен Василев от “Продължаваме промяната”.
“В крайна сметка ролята на президента е да
бъде коректив и да предлага идеи, а не да ги налага
Знаем, че сме парламентарна република, и скоро, надявам се, като имаме правителство, то да я изпълни”, коментира пред “24 часа” съпредседателят на “Демократична България” Владислав Панев. Според него
бюджетът може да бъде разгледан до
края на годината, но не и приет
“Ако искаме да има бюджет, който да защитава, от една страна, най-слабите членове на обществото, а от друга, да гарантира финансовата стабилност, трябва малко повече време - до края на януари поне”, добави той.
Бюджетът да се гледа от парламента преди Нова година, поискаха пък от ГЕРБ. От партията на Бойко Борисов обаче дадоха да се разбере, че и те не залагат на параметрите, изготвени от служебното правителство, а ще чакат проект от министрите в редовен кабинет. В четвъртък от партията дори определиха действията на служебното правителство с внасянето на бюджета като опит за миниране на следващия кабинет или популистко надцакване.
“Гарантирам, че ако бъде съставено
правителство, то ще получи нашия толеранс
и при желание може да разчита на нашата експертиза и опит за изготвянето на бюджета за следващата година, чието обсъждане настояваме да е през тази календарна”, каза от парламентарната трибуна шефката на депутатите от ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
Да се наложи мораториум върху тегленето на нов държавен дълг до приемането на бюджет 2022, предлагат още от ГЕРБ. Вчера депутати от партията внесоха такова проекторешение в деловодството на парламента. Повод за него е изразеното от финансовия министър Валери Белчев намерение държавата да вземе нов държавен дълг от 12 млрд. лв. през следващата година. Това е и заложеният лимит за дълга в макрорамката на бюджета за 2022 г. от служебното правителство. За тази година той е 4,5 млрд. лв.
През 2021-а не са емитирани облигации на международните капиталови пазари
3,8 млрд. лв. вътрешен дълг е теглен от януари до края на ноември чрез емитиране на държавни ценни книжа в 11 аукциона. Това е 84,4% от лимита в закона за държавния бюджет, съобщават от финансовото ведомство, чийто служебен министър е Валери Белчев. През годината не са емитирани облигации на международните капиталови пазари, а и през декември не се очаква поемане на нов държавен дълг.
В проекта на бюджет за 2022 г. е планирано емитиране на държавни ценни книжа, заложеният лимит е 10 млрд. лв., те ще бъдат похарчени за рефинансиране на стар дълг, финансиране на планирания бюджетен дефицит, който е за политики в социалната сфера и за възстановяването и развитието на бизнеса. Останалата част ще е за директните плащания по Общата селскостопанска политика на България. Финансовото министерство ще спази сроковете, предвидени за обсъждане на проекта за бюджет 2022 г., и ще го представи на 47-ото НС, заявяват от ведомстовото.
Кой какви ресори си поиска:
Правосъдие, дигитализация и екополитиката за ДБ,
БСП - социалният стожер
170 страници е черновата на коалиционното споразумение, червеният пленум го гледа във вторник
Ударни консултации - 7 партии за 2 дни, преди Радев да връчи мандата
Над 170 страници става черновата на коалиционното споразумение между “Продължаваме промяната”, БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България”. Това разказа съпредседателят на ПП Кирил Петков в кулоарите на парламента вчера. Той обясни, че първо ще бъдат изчистени несъгласията между партньорите, след това ще се мислят отговорностите на министерствата и едва накрая имената.
Правосъдие, дигитализация и екология - тези три ресора за министерства си поискаха обаче задочно от “Демократична България”. Те бяха очертани като приоритетни първо в словото на Христо Иванов за старта на 47-ото НС, а малко по-късно бяха назовани директно и от другия съпредседател на коалицията Владислав Панев.
За желание ДБ да участва в съдебната реформа и създаване на електронно правителство заговори Иванов във встъпителните си думи, а из кулоарите разчетоха това като искане на министерски постове за тези направления. Сред другите обявени от него приоритети на ДБ са по-бързото въвеждане на електронно правителство и опазването на природното наследство и богатство.
Макар Иванов да отрече и от парламентарната трибуна, че ще става правосъден министър, ресорът остава за ДБ, стана ясно от думите на Владислав Панев пред bTV. “Като слушам нагласите в другите 3 партии, не смятам, че ще пропуснем възможността да бъдем двигател на реформите в няколко сектора - правосъдие, дигитализация, околна среда. Имаме най-способните експерти в тези сектори. Дори Христо Иванов да не е министър, ние имаме и други способни хора, които могат да оглавят правосъдното министерство”, обясни той. За този пост се спряга името на юристката на ДБ Надежда Йорданова.
На БСП със сигурност ще бъде дадено социалното министерство, стана ясно от думите на лидерката Корнелия Нинова, която обяви, че партията е социалният стълб на държавата. Очакванията са още червените да получат промишлеността, земеделието и туризма.
БСП обаче не е съгласна с политиките в няколко сектора, стана ясно от думите на Нинова. Тя не каза кои са те, но даде да се разбере, че ще подпише споразумението едва след като ги изяснят. Във вторник документът ще бъде обсъден от Националния съвет на партията. Едва след одобрението на пленума Нинова ще подпише. Затова реалистичния срок, който тя посочи, за да е факт споразумението, е петък.
Междувременно президентът Румен Радев свика ударно консултациите с парламентарните сили преди връчването на първия мандат. Той събира всички 7 парламентарни формации в два дни - понеделник и вторник. Това означава, че може да връчи мандата на ПП още на 8 декември, сряда.
