Корнелия Нинова отлепи етикета "партия на статуквото", показа, че може да преговаря с всеки, който дава разумни решения, и върна червените в управленското уравнение
Партиите на третия си финал – кой с кого и в каква форма
В каква кондиция стъпват партиите на финалната права за третите за тази година парламентарни избори? Факторите, от които зависи представянето им, са изключително много. Като започнем с това, че за първи път у нас ще се проведат едновременно избори за президент и за парламент, което налага много умно да поставят акцентите и да жонглират между обичайната агитация и отношенията си с “независимите” кандидати за държавен глава. Не са за пренебрегване и финансовите неволи на участниците да поемат още една кампания само в рамките на 8 месеца. Непредвидимата пандемична обстановка, която плаши хората да отидат до урните, и въвеждането на зеления сертификат, което разцепи още по-силно обществото, също стават величина в политичекото уравнение. Изнервени и изморени от усилията да мобилизират електоратите си след двата провалени парламента дотук, много от формациите не успяха да овладеят центробежните сили, които започнаха да ги пропукват отвътре. И всичко това на фона на появилия се нов играч за 47-ото народно събрание - проекта на Кирил Петков и Асен Василев. “24 часа” представя в поредица седемте, на които социолозите отреждат да прескочат парламентарната бариера, днес е Българската социалистическа партия.
С едни гърди напред стартира БСП третата си за годината предизборна кампания. Столетницата се е запътила към 14 ноември окрилена от оптимистичните прогнози на социолозите, които ѝ дават второто място в следващия парламент.
Реално за първи път от 7 години БСП влиза в предизборна кампания с шансове тя да е партията, отговорна за съставяне на правителство като мандатоносител по право.
Всъщност скокът на БСП нагоре в доверието на електората е логичен резултат от поведението на партията през изминалата година.
За двата парламента, пълни с хаос и скандали и неродили нищо смислено, БСП
единствена
запази
нормално
поведение,
умерен тон, предпази се от скандали и най-важното - даде реални и работещи решения за излизане от кризата, които формулира след срещи с работодателски и браншови организации.
Подготви свои предложения в актуализацията на бюджета, някои от които бяха приети. В бурните дебати и обърканото приемане на текстове се постигна например съгласие майчинските за втората и третата година да станат 650 лв., каквото искаха и червените, и Мая Манолова.
Еманация на ролята на БСП в двата разрушителни и хаотични парламента всъщност бе зам.-шефът на партията Кристиан Вигенин, но в ролята му на заместник-председател на парламента. И в 45-ото НС, при гласуването в последния момент на промените в Изборния кодекс, и в 46-ия парламент, при караниците по бюджета и безбройните анкетни комисии,
Вигенин бе
човекът, когото
търсеха другите
партии, за да
внесе ред
и разбирателство. И докато той се оправяше, от председателската трибуна слизаха както избраната за шефка Ива Митева, така и представителите на останалите партии.
БСП бе единствената, която подходи конструктивно и към опитите за съставяне на правителство. И когато Мая Манолова и Христо Иванов се врътнаха и отношенията им с “Има такъв народ” окончателно се взривиха, БСП запази добрия тон и продължи разговорите по сближаване на програмите.
А когато третият мандат дойде при нея, Корнелия Нинова направи всякакви опити да състави кабинет. Но другите партии отхвърлиха подадената ръка - ИТН обидени, че не стана на тяхното, а ДБ от някакво си тяхно разбиране, че могат да работят заедно със социалистите, но не бивало да става с мандат на червените.
Всъщност това бе и голямата победа на Нинова през бурното политическо лято - тя успя да отлепи от социалистите етикета “партия на статуквото” и чрез спокоен тон, вежливо отстояване на каузи и показно как се водят преговори да накара всички да я запишат във формулата, по която опитваха да сглобят кабинет.
И в кампанията БСП засега се пази от скандали и нападки. Дори иначе шумната вътрешна опозиция изглежда сравнително притихнала. Което е и нормално поведение, след като от пропадането през април Нинова успя да върне партията в управленското уравнение.
Поне видимо социалистите не показват притеснения и от новия политически проект на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Още преди да се появи той в публичното пространство обаче, предизвика силно напрежение в червените редици. И доведе до не чак толкова тиха война между “Позитано” 20 и “Дондуков” 2 - наложи се дори видни социалисти да призовават Румен Радев да се разграничи от бившите си министри. А в отговор той обяви, че няма да предаде левите хора, но не спомена поименно БСП.
Анализите на “Позитано” сочат, че “Продължаваме промяната” няма да дръпне силно от левите симпатизанти, затова там не се чувстват силно застрашени. Още повече че за последния месец БСП подписа с нови партньори, което разшири лявата коалиция.
Дали томахавките между “Позитано” 20 и “Дондуков” 2 са наистина заровени, предстои да видим. Но е факт, че от различна позиция стартира БСП в тази кампания и по отношение на Румен Радев.
Когато в края на януари президентът и вицето му Илияна Йотова обявиха намерението си да се кандидатират за втори мандат, “Позитано” 20 запази мълчание. Нищо, че веднага от структурите в цялата страна заваляха декларации в подкрепа на Радев и Йотова.
Преди изборите през април ръководството на соцпартията мълча дали подкрепя кандидатурата на Радев за втори мандат, за което отнесе много критики от своите и това бе сочено като основна причина за загубата на вота. През юни БСП подкрепи президента за втори мандат с половин уста - с решение на Националния съвет, в което обаче изрично се уточняваше, че трябва да бъде извървяна и уставната процедура по номинации в партията. Това породи много съмнения за алтернативна кандидатура, още повече че някои от структурите издигнаха такива.
Към днешна дата обаче всички съмнения са категорично разсеяни -
БСП твърдо
застана зад
Радев и Йотова
Нинова дори прати двама от заместниците си в партията - Вигенин и Ирена Анастасова, в Инициативния комитет по издигането на двойката. Но преди дни предупреди, че сега победата на Радев ще е по-трудна, отколкото през 2016 г.
Въпреки подкрепата за Радев от БСП обаче все повече засилват критиките си към служебното правителство. В последните дни Корнелия Нинова отново атакува остро служебния кабинет заради липсата на дърва за огрев и поиска да се спре износът. Още по-шумно от БСП поискаха оставката на здравния министър Стойчо Кацаров заради въвеждането на зеления сертификат.
“Ние подкрепяме Радев, но няма да спестим нито една критика на служебния кабинет, когато той не си върши работата, ние сме на страната на хората. Нито едно правителство - нито служебно, нито редовно, не е “свещена крава”, обясни Нинова.
Логично действие от страна на соцлидерката. След като е успяла да стигне до добра стартова позиция, ще е грехота да я пропилее заради негативи, които трупа служебното правителство, назначено от Радев. А и атаката е срещу Кацаров, когото всички партии предизборно тричат зарази сертификата и заплахата с локдаун. БСП няма как да тръгне срещу електората си в държавата от ЕС с най-голяма съпротива срещу ваксинирането. Освен това Кацаров е приеман като десния човек в служебния кабинет. Тоест Нинова не напада своите, а чуждите елементи в управлението.
Поведението на БСП е обяснимо. Отсега е ясно, че без социалистите в следващия парламент правителство трудно ще бъде съставено. Но още по-важно е като втора политическа сила да има опцията да предложи тя правителство.
Което не е невъзможно - ГЕРБ, които всички социолози сочат за сигурен победител ще бъдат поставени в изолация. И тогава вторият мандат по право ще отиде при червените, ако те не изпуснат преднината, която сега им дават проучванията.
В злополучните 45-о и 46-о народно събрание Корнелия Нинова и хората ѝ показаха, че са готови да водят диалог с всеки, който предложи разумни и работещи решения в полза на хората. Поставиха, разбира се, и червени линии - без партньорство с ГЕРБ и ДПС, но според прогнозите на политическите наблюдатели в следващия парламент всички ограничения за коалиране ще паднат.
Подобен
сценарий БСП
вече веднъж
разигра
през 2013 г.
Тогава Бойко Борисов спечели извънредните избори, но не можеше да сформира правителство и мандатът отиде при социалистите, които бяха втори. В коалиция с ДПС те излъчиха правителството на Пламен Орешарски. То оцеля само година и в крайна сметка БСП се оказаха големите губещи от това управление. А “целувката” на Орлов мост между тогавашните лидери на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан донесе много негативи на червените.
Този злополучен опит обаче днес ще направи БСП много по-внимателна към избора на партньори. За сметка на това пък самата
БСП днес е много
по-желана
за партньор
Дори и от десните, които в предишния парламент бяха категорични, че няма да подкрепят правителството с мандат на социалистите, днес говорят по-обрано по темата.
В тази предизборна кампания БСП се оказа много навътре в горещата тема - коронакризата. В навечерието ѝ лидерката се оказа с положителен тест за COVID-19. В края на миналата година Корнелия Нинова тежко преболедува вируса, дори лежа в болница. А след излизането си се включи като санитарка в COVID отделение, за да даде приноса си в помощ на задъхващата се здравна система.
Този път Нинова го е изкарала безсимптомно и само със спазването на карантина, разказа самата тя преди дни. Затова и при старта на кампанията произнесе словото си онлайн, провеждаше и някои от срещите си през компютъра. И като цяло доста добре използва вихрещата се епидемия в своя полза.
БСП от много време не е била в толкова добра позиция да вземе властта. Но пък това е същата БСП, която неведнъж е показвала, че
има дарбата да
губи спечелени
избори, особено
когато главният
противник се
казва Бойко
Борисов
Ако този път червените успеят да запазят позицията си до 14 ноември, нищо чудно следващият премиер на България да се казва Корнелия Нинова. Ако не успеят обаче, за пореден път на “Позитано” ще се развихрят тежки зимни скандали. И в това социалистите имат опит.
Нинова запази
екипа, размести
леко водачите
Корнелия Нинова отива на 14 ноември с променени водачи на листи, но с почти същото ядро като екип. Основните рокади са свързани и с желанията на партийните структури, и с гражданската квота.
Едно от знаковите имена за лявата група в предишните парламенти - проф. Иво Христов, обяви, че се отказва от политиката, след като стана ясно, че няма да е водач в Пловдив.
Там начело на червените кандидат-депутати застана зам.-шефът на партията и председател на червения предизборен щаб Кристиан Вигенин. Така той стана вторият след Корнелия Нинова водач на две листи.
В червените списъци не е и проф. Минчо Христов, който през юли бе втори след Нинова в столичния 25-и МИР, а сега пристана на Мая Манолова и е водач във Велико Търново.
БСП се “разведе” и с Георги Кадиев, който бе водач на листата в Стара Загора и един от силните ѝ оратори в предходния парламент.
Водач не е и младата червена звезда Петя Михалевска. Дъщерята на покойния депутат и зам.-министър Димчо Михалевски на последните избори бе първа в Смолян. Рокада има и в Пловдив-област, където Веска Ненчева сменя Манол Генов. А в Добрич депутатът Димитър Данчев бе сменен с местната лидерка Мая Димитрова.
Тройна рокада пък изпрати зам.-шефката на партията Ирена Анастасова от Ловеч в Монтана. Дългогодишният водач там Атанас Костадинов пък стана първи в Силистра. Той замени Вяра Емилова, която отиде в Ловеч.
