Цариците ни са смели, дръзки, рядко провокират войни, но не се колебаят да отстраняват противниците си с цената на всичко в името на държавата
Съпругата на Асен - Мария е пленена по време на военен поход и той я разменя срещу брат си Калоян
Илияна Йотова е първата жена, избрана за президент и главнокомандващ в най-новата ни история. Да, формално тя не е генерал, който пряко ще ръководи армията, но според конституцията има ключови правомощия, въпреки че прякото ръководство е отговорност на правителството и министъра на отбраната.
Приблизително така е било и в цялата ни история. В изворите няма нито един текст, описващ българска царица, която застава начело на войската в битка. Прякото ръководство винаги е било запазено за мъжете. Но има няколко царици, които управляват по време на войни и правят всичко възможно да отбраняват царството. Били по-умели в сключването на примирия. Ценностната им система била доста разтеглива. За тях царството и интересите му винаги били на първо място, но оттам нататък всички подмолни удари под кръста били разрешени. Запазването на трона оправдавало всичко.
Цариците в историята ни не били умели с меча, но имали далеч по-опасни оръжия в арсенала си – използвали произхода и чара си, за да сключват династични бракове, прилагали изкусни интриги, за да задържат трона за себе си и децата си, а някои без грам свян отстранявали противниците си със смъртоносни коктейли.
Една от най-положителните е Мария-Ирина Лакапина, управлявала между 927 и 963 г. Неслучайно я наричали царицата на мира.
На 8 октомври 927 г. в Константинопол патриарх Стефан II чрез брачна церемония слага край на една дълга кръвопролитна война. В своята книга "Първите дами на Средновековна България", проф. Пламен Павлов посочва, че по онова време Мария била почти дете. При това изключително натъжено, защото го отделяли от родителите му. Успокоявали момичето, че все пак мъжът му е цар
Самата тя била внучка на император Роман I Лакапин и дъщеря на неговия най-голям син със статут на съимператор – Христофор. Идеята на двамата била чрез династичния брак да прекратят десетилетния конфликт между българското царство и Византия.
Освен това в договора било предвидено българският владетел да получи титлата "василевс" – тоест цар, а българският архиепископ да бъде издигнат до патриарх. На младоженката е дадено и знаковото второ име – Ирина, което означава мир. Но Мария е особена. Тя е първата българска царица, на която е даден нов статут - на съвладетелка. Затова свидетелстват печатите, на които пише "Петър и Мария, василевси на българите", отбелязва проф. Павлов в книгата си "Власт и страст".
"Макар че Мария няколко пъти е посещавала своите роднини в Константинопол, включително през 941 г., е крайно несериозно да бъде определяна като "резидент на византийския шпионаж, категоричен е професорът. Още повече че, когато Лакапините падат от власт през 945 г., нейното влияние отслабва и на печатите остава само името на цар Петър.
След благоденствието и необичайно дългия мир настъпва драматичен обрат. През 1018 г. пред крепостната стена на Драч (днешния Дуръс в Албания – едно от важните ни пристанища на Адриатическо море) загива цар Иван Владислав. По това време с войската си героично отбранявал пределите на царството, но след разгрома то е в развалини.
Тогава според византийските хронисти начело застават царица Мария, боилът Богдан и патриарх Давид. Заради военната катастрофа съпругата на Иван Владислав е принудена да избира между лоши и по-лоши решения.
Според Пламен Павлов тя едва ли е имала друг избор, освен капитулация, тъй като болярите сами са предавали крепостите си на Василий II Българоубиец. Тоест, трябва да се подчини на волята на византийския император.
Тогавашният хронист Йоан Скилица описва как Василий II я приема в Охрид заедно с трима от синовете й, шестте й дъщери и децата на цар Гавриил – сина на Самуил, убит от мъжа Иван Владислав.
Дали жестокият Василий, ослепил армията на Самуил, е бил трогнат от благородството на Мария, или е кроял други сметки, не е ясно, но великодушно й дава най-високата титла за жена в империята - патрикия зости. Нещо доста странно, като се има предвид, че самият Василий II не е женен, а брат му Константин VIII е вдовец. В същото време съпругата на техния заклет враг става най-знатната жена. На Мария също не й е лесно. Когато две от дъщерите на цар Самуил я виждат да стои редом до императора, ослепил българската армия и заради което баща им умира на място, те се нахвърлят срещу нея. Според хронисти искали да я убият.
Заедно с това в двора на Василий II се развива още един непонятен сюжет. Мария се радва на изключителни привилегии там, докато синът й Персиан остава начело на българската войска и воюва с византийската армия още шест месеца. След капитулацията му през 1018 г. Василий благородно подарява живота на Персиан, но непримиримият син на Иван Владислав оглавява нов заговор. Този път срещу брата на императора - Константин VIII.
70 години по-късно съпругата на цар Асен – Мария, вероятно е първата, която тръгва на военни походи с мъжа си. Според проф. Павлов в средновековния град Червен е открит надгробен паметник, на който пише: "На ... ден поставих кръст на жена си Мария... Асен цар в Търново". Вероятно са били женени в периода 1186-1192 г.
Смелата Мария е до съпруга си и през 1188 г., когато е обсаден в Ловеч от византийския император Исак II Ангел. Неизвестно как битката се обръща и тя е взета в плен, пише хронистът Никита Хониат. Започват преговори, но византийците отказват размяна. Накрая цар Асен е принуден да изпрати брат си Калоян в Константинопол като заложник, за да си върне съпругата. Каква е по-нататъшната й съдба не е ясно. За разлика от този брак следващият е бурен и непредвидим. Асен се жени за Елена и имат двама синове – бъдещият цар Иван Асен II и Александър.
Според Хониат владетелят заплашва жена си със смъртно наказание заради мълчанието й. В крайна сметка тя някак успява да го успокои, но не задълго. През нощта царят нарежда да извикат Иванко, за да му иска обяснение.
Избухва грандиозен скандал. Още повече че зад Иванко стои солидна група от заговорници, които искат да отстранят владетеля от трона. Васил Златарски допуска, че това е куманската фракция в двора, недоволна от управлението на цар Асен. Възможно е и да са жертви на някоя византийска интрига. Независимо от причините вбесеният цар вади меча си, но Иванко е по-бръз и го промушва смъртоносно. Най-вероятно пред очите на съпругата му.
След убийството Иванко и заговорниците опитват да узурпират трона, но братът на царя Теодор-Петър се изправя срещу тях. Сякаш предчувствайки, че скоро ще бъде убит, той още приживе прави най-малкия си брат Калоян съвладетел. Благодарение на това Калоян става цар и трескаво започва да търси с кого да сключи военен съюз. Подсказват му, че това най-лесно може да стане, ако се ожени за Анна. Според проф. Павлов тя е дъщеря или сестра на куманския владетел Козак от рода Бурджогли, който оглавява 14-хилядна куманска конница.
"Тя е единствената съпруга на Калоян, а нейните роднини му оказват масирана военна помощ във войните срещу Византия, Унгария и Латинската империя", обяснява проф. Павлов.
Благодарение на това на 14 април 1205 г. в Одрин куманите залавят латинския император Балдуин Фландърски и го отвеждат в Търново. В този ключов момент се заплита един фамозен сюжет, достоен само за майсторите белетристи. Според френския хронист Алберик царица Анна изпраща на пленника любовно писмо с обещание да го освободи, ако той се ожени за нея. Като знатен рицар, оглавявал Четвъртия кръстоносен поход, той дръзко я отблъсква. Вбесена, Анна скроява лъжлива интрига пред Калоян, който кипва от мнимото вероломство на врага и разпорежда мъчителната екзекуция на Балдуин. Дали Анна е спряла дотук? Трудно е да се каже. Още повече че историкът Васил Златарски замесва името на коварната жена дори в заговора, в който Калоян е убит пред стените на Солун от военачалника куманин Манастър през есента на 1207 г. Едно от обясненията е, че по онова време тя може би е била в любовна връзка със смъртния враг на Калоян и негов племенник Борил. Според проф. Павлов данни за това няма, но е факт, че веднага след смъртта на Калоян Анна се омъжва за Борил. Бракът не само легитимира новия цар, а и затвърждава съюза му с войнстващите кумани. Но Борил, изглежда, е по-предвидлив от Калоян и знае, че вероломната Анна не след дълго ще се отърве и от него – затова я изненадва със светкавичен развод и я изпраща в манастир, за да се ожени за френската принцеса Елизабет дьо Куртене.
През цялото това време на жестоки дворцови интриги царица Елена, съпругата на убития Асен укрива синовете си при куманите и русите, изчаквайки удобен момент. Връщат се едва когато синът й - Иван Асен II успява да си извоюва трона и е провъзгласен за цар.
Заради това детството на дъщерята на Комнин - Ирина, вероятно е било изключително трудно и със сигурност е искала да отмъсти на българския цар. Но един ден той вижда 17-годишната пленница и безпаметно се влюбва в нея. Точно както по филмите, съпругата му мистериозно умира в този момент и владетелят без никакви угризения се жени за Ирина. Но дали това е било брак само по любов? Едва ли. Според проф. Павлов с този съюз царят опитва да укрепи Солун като бариера пред Никейската империя.
4 години по-късно Иван Асен II побеждава отряд от армията на Бату хан, но умира внезапно на 24 юни 1241 г. на 45 г. По този начин България става лесна плячка за Златната орда, а на трона сяда 7-годишният син на царя от втората му съпруга Ана-Мария Унгарска - Калиман I. Регентството обаче се държи от царица Ирина и тя, изглежда, има други планове за властта.
Неизвестно как, 5 г. по-късно 12-годишният владетел внезапно умира и според съвременника, византийския хронист Георги Акрополит за смъртта му се носят доста противоречиви слухове. Едни твърдят, че е "починал от естествена болест", а други, че е убит с тайно приготвено питие. Кой би могъл да конструира подобен пъклен план срещу невръстно дете? Първата хипотеза е свързана с неговата мащеха Ирина Комнина. Мотивът е очевиден – тя трябва да отстрани Калиман, за да осигури трона за своя син Михаил II Асен. Втората е, че е ликвидиран от противниците на идеята България да изостави православието, тъй като по онова време се водели преговори църквата ни да премине към Светия престол във Ватикана. Именно затова английски източници допускат, че неслучайно смъртта на момчето цар и тази на българския патриарх са в една и съща година.
Благодарение на всичко това Ирина си връща властта, но тъй като се опасява от предателства, привлича в обкръжението си могъщите боляри Мицо и севастократор Петър. За да скрепи съюзите, тя ги жени за своите дъщери, които според проф. Павлов били съвсем малки.
Това обаче не помага да задържи южните граници на царството, атакувани от никейския император Йоан III Дука Ватаци, който завзема Беломорието и част от Македония. В този момент унгарците нахлуват в северозападните области. Според проф. Павлов вината за тези провали едва ли е само на царицата.
През 1253 г. най-силният човек в царството вече е севастократор Петър, а неуспешната война с ромеите през 1254-1256 г. завършва с убийството на сина на Ирина Михаил II Асен.
Друга царица, останала в историята като истинска лъвица, е Мария Кантакузина Палеологина, управлявала в периода 1269-1279 г. Самата тя е византийска принцеса, племенница на император Михаил VIII Палеолог и дъщеря на сестра му Евлогия и Йоан Кантакузин. Смята се, че е родена между 1245 и 1250 г. За кратко била женена за великия доместик, командващ сухопътните сили, Алексий Фил, който умира през 1260 г. Но тъй като е изгодна партия, не след дълго е принудена да сключи брак с българския цар Константин Тих. Разбира се, с ангажимента за щедра зестра - българите ще получат окупираното от ромеите Южно Черноморие.
Византийският император обаче не бърза да изпълни обещанието си. Оправдава се, че ще върне териториите едва когато царската двойка има син. Проблемът е, че когато синът на Константин Тих и Мария се ражда, императорът продължава да протака. Това съсипва репутацията й в българското висше общество и тя, бясна на своите роднини, провокира колебливия си съпруг да им обяви война.
В този момент различни кръгове опитват да узурпират властта, но младата царица управлява с твърда ръка. Според хрониста Пахимер тя унищожава близките до съпруга, за да предотврати евентуални удари под кръста.
Оцелелите от чистката й са обвинени в заговори.
Затова тя не се свени да осинови най-опасния си съперник – деспот Яков Светослав, който е потомък на киевските велики князе. Освен това е влиятелен военачалник, женен за внучката на Иван Асен II и си е извоювал правото да сече свои собствени монети. Човекът нищо не подозира за пъклените планове и поласкан от жеста й, пристига в Търново, за да бъде осиновен от Мария. Не след дълго безскрупулната царица дава заповед Яков Светослав да бъде отровен. Макар че по този начин има един влиятелен враг по-малко, това не решава по-сериозния въпрос – атаките на татарите са все по-успешни, а царицата не успява да организира ефективно отбраната. Именно това безсилие пали въстанието на свинаря Ивайло. Ядосан, цар Константин Тих повежда войската срещу него, но изглежда, вече е твърде немощен и е убит още в първата битка.
Междувременно царицата трябва да воюва на втори фронт, защото в България нахлуват и византийски войски начело с претендента за властта Иван Асен III – внук на цар Иван Асен II и Ирина. Византия го изпраща с една цел - да смаже армията на Ивайло и да отстрани от властта царица Мария. Но тя има други планове и е решена на всяка цена да брани трона на сина си.
Притисната в ъгъла от обстоятелствата, изобретателната Мария не успява да измисли нищо друго, освен да се омъжи за свинаря Ивайло, убил съпруга Константин Тих. Вероятно в двора са били шокирани от неочаквания сюжет. Не по-малко озадаченият Ивайло приема и по този начин Мария не само съхранява властта си, а и противопоставя достоен противник на византийския император Михаил.
Той също е шокиран, защото малко преди това е предлагал на смелия Ивайло ръката на собствената си дъщеря Ирина, но свинарят надменно му отказал.
За някаква любов между Ивайло и Мария едва ли може да се говори. Още повече, че Пахимер пише, че "варваринът скоро намразил нежностите на жена си, често се карал с нея и дори я биел". Според проф. Павлов свинарят твърде бързо се ориентирал в дворцовите интриги и започнал да се обгражда с тайните врагове на царицата.
Но тя търпеливо изчаквала удобния момент, за да си върне властта. В случая и Фортуна била на нейна страна.
Ивайло потегля, за да отблъсне татари и ромеи, и повече не се връща в Търново. Много по-късно става ясно, че през 1280 г. е убит в двора на татарския хан Ногай.
Но Мария няма време дори да се зарадва, тъй като в този момент Иван Асен III атакува Търново, пленява я и я изпраща в Константинопол. Вероятно пътуването е било тежко, тъй като по това време тя е бременна. В Константинопол пресметливата Мария е под арест, но само за кратко. С идването на власт на Андроник II тя отново става част от дворцовия елит, отбелязва проф. Павлов в книгата си "Първите дами на Средновековна България". Според него, макар че упреците в коварство и егоизъм съдържат много истини, повечето действия на Мария отговарят на интересите на държавата. Дори с репресиите си срещу болярството тя се е опитвала да укрепи централната власт.
Или ако трябва да обобщим – владетелките главнокомандващи имали различен стил от мъжете, но независимо от произхода си те винаги се борели да опазят българското царство. С цената на всичко.