В понеделник не пишете кой държи честта и у кого е позорът
“Дебатът ми хареса”, казах на мъжа ми , а той рязко се изненада, защото не знае какъв е бил интересът ми в годините, когато завършвах “Политология”.
Станах политолог като дипломант на покойния проф. Петър-Емил Митев, когото безкрайно ценя и обичам и който винаги ще ми липсва - от разговорите за Елица до спора за политика. Понякога спорихме. Разказваше ми щастието в различните точки на света - и в Индия, и в центъра на пустиня без вода, на познати и непознати за мен места. Щастието като философия. Показа ми невероятната си библиотека и ме оставяше да чета там, когато пристигах за по ден или два от Варна в София. Искам да можех утре да пием кафе и да си кажем какво чухме, видяхме и почувствахме.
Някои от колегите ми в “Политология” влязоха във външната политика, други се свързаха с вътрешната организация на политическия процес. Аз пък много плаках в трети курс, защото съм човек, измислящ си трудно бъдеще, а не виждах как изобщо ще се дипломирам в специалност, която бях започнала да мразя. После се влюбих в учителя си по литература от гимназията. Този път беше различно от фантазията на ученичка да живее с Д'Артанян. Живко приличаше на мускетар, когато аз бях на 16, а той печелеше безапелационно годишните награди на МГ за крилата фраза и любим учител. Влюбих се и съвсем не понасях разстоянието между София и Варна.
Не мислих дълго и взех решение да взема две години за една, да се дипломирам и да се прибера завинаги в любовта си.
Всеки ден се будех с ужаса, че няма как да се дипломирам. Не познавах същинския си интерес в тази област. Опитът ми като анализатор в социологически екип за кметските избори, когато Кирил Йорданов спечели първи мандат за кмет на Варна, бе и началото на пътя, по който щях да срещна проф. Митев. Професорът откри какво ме влече истински в “Политология”. Публичната реч в политиката. Абсолютно вманиачена съм в преценка на поведение и думи.
Това дълго въведение съвсем не искам да използвам като оправдание на всичко, което ще напиша по-долу. Няма за какво да се извинявам. Не съм икономист, маникюрист или чертожник. От години работя с думи, оценявам речи, редактирам и работя в структурата на речта, съдържаща стратегия.
Това дълго въведение е момент да си спомня на колко много ме научи професорът ми, който в една цяла година ми даваше различни речи - от минало до настояще, за да оценявам предизвикателствата на времето, в което са създавани. За да се науча да различавам нюанса и безпристрастна да стоя и срещу личната ми политическа нагласа.
И анализа накратко...
Исках да видя г-н Гюров в този дебат по-силен. Знаех, че г-жа Йотова няма да избяга. Трябва да си политически невежа или леко скудоумен да мислиш обратното за възможно. Ще започна отзад напред, за да ви ядосвам постепенно. Всички вас, които имате голям проблем да признавате очевидното. Разбира се, че нямам желание да ви ядосвам.
След дебата влязох в стаята на дъщеря ми. Преди години тя участваше в международни дебати, в екип взеха голямата награда в националните ученически дебати. Нейните думи ще сложа като точка първа, защото заслужават това място.
1. “Защо човек, който има какво да каже, не използва времето си докрай?” И двете сме убедени, че Андрей Гюров може да каже много.
2. Илияна Йотова беше обрана и обиграна. Хладнокръвна и твърда. Не заекваше за разлика от Андрей Гюров. Не играеше с химикала си, за разлика от г-н Гюров. Усмихваше се, когато темата позволява това. Имаше една - две - три стратегически закачки. Срещу тях г-н Гюров реагира мълчаливо или изненадано, защото вероятно е вярвал, че Илияна Йотова ще се уплаши.
3. На два пъти в края на нейни думи го чухме с “Това са факти”. Закъсняло подчертаване на значимостта на неговата позиция, но прехвърляйки тежест върху нейната.
4. През кампанията кръгът около г-н Гюров няколко пъти изрази сериозни съмнения за работата на Илияна Йотова с български общности в чужбина. Когато ги попитаха за добро качество у опонента, г-н Гюров изрази като положителен знак дейността на сегашния президент в работата с общностите зад граница.
5. На въпроса за добрите качества Илияна Йотова каза, че не познава добре г-н Гюров и няма мнение. Постави разделителна линия, категорично показвайки, че за нея той е противник. Изборите са битка.
6. На въпроса за политик като личен пример Йотова посочи българския пример. Гюров ни заведе в Канада. Защо?
7. В два момента стана ясно, че г-н Гюров не познава процедурите.
И това е финалът.
8. Тази вечер аз гледах дебат между президент и кандидат за президент. И Андрей Гюров трябваше да бъде президентът, но той сам прие позицията на кандидата.
Убедена съм, че Илияна Йотова не е подготвяла думите в тезите си с екип. Тя е новинар. Има бързината да борави с този инструмент. Защо екипът на г-н Гюров прехвърли личната си самонадеяност върху него, когато той е несравнимо по-добър от тях, не мога да знам.
Следях в детайли кампанията на Андрей Гюров, защото беше различна. Имаше не просто видеосъдържание, а кинематография, а тя създава чувство. Постарах се в последните дни да намеря кой прави тези видеа. Открих профила на младо момче, което наистина има чудесен поглед към хората в живота. Дано този млад мъж бъде заслужено възнаграден. Страхотна работа.
Три откъса, които прегърнаха сърцето ми. Имаше едно видео, в което Станислава Гюрова разказва как са научили децата си да обичат дома, своите баби и дядовци. "Баба и дядо са най-важни." После финалът на малкия филм с родителите на Андрей Гюров показва как той се дипломира и държи знамето на България. Знаме, по-голямо от него. Много силен кадър и завършващо послание. Разбира се, и вярата в младите хора.
И тук идва моето малко разочарование в хода на кампанията. Политиката силно зависи от политическата култура на поколенията. След нас идват младите хора. Нашите деца. Те така и не знаят какво е политика. Анна Бодакова не е цялото младо поколение.
Защо същият този екип разказваше в TiкTok собствения си кандидат като секси политик? Не е ли твърде ограничено това за човек, който е лидер, свободна личност и вдъхновител. Андрей Гюров не е продукт в политически маркетинг. Той е човек, който би могъл да разкаже много на младите хора. Живял е младостта по начин, който за мнозина на възрастта на дъщеря ми е път към успех и живот в приключение. А на тези, които само до носа си оцениха бъдещето на днешния дебат с убеждение, че "жената на Ал Бънди ще влезе рошава в студиото и ще избяга", ще им кажа, че ако във всяка нова кампания не се отричахте от бабите си, понеже още гласуват за БСП, щяхте да чуете живота през мъдростта на старите хора.
Моята баба казва: "Ако ти дадат в ръцете брадва, ще се научиш да цепиш дърва". Илияна Йотова е на "Дондуков" от девет години. Може да цепи дърва. Не коментираме как, но може. Ако ме разбирате...
В неделя не отиваме на война. Отиваме на избори. Хората, които гласуват различно един от друг, не са си врагове. Не би трябвало да бъдат. В понеделник не пишете кой държи честта и у кого е позорът.
В понеделник всички сме на работа. Скатавайки се, няма да имаме и една крачка напред. Без значение какъв е маршът на президента.
Нали обичам метафорите, ще ви разкажа за едно интервю за работа. Кандидатствам за редактор в БТА. Стигам до интервю с Кирил Вълчев. Стане ли той, стават всички. Аз не станах, не работех там. Това интервю ме забавляваше в ролята ми на писател. Г-н Вълчев се изнерви от биографията ми и в края предложи заплата, която някога (1997-а) татко ми даваше, за да гледам тавана и да не забравям мечтите си. Минах великата цедка и избрах да си остана чай в чашата. В БТА ми се стори тъжно и студено, а аз съм топъл чай.
И наистина във финала: никакво значение няма кой е бил по-опитен в дебата, дали някой изобщо е "спечелил" двубоя в ефира на БНТ. Никакво значение няма, ако ние все така не успяваме да печелим заедно. Да бъдем общество, в което по-мъдрият ще научи на нещо добро и полезно някой, който няма средата, времето и мястото да настигне късмета си. Аз съм завършен романтик. Не само в любовта. И да ме намразите, аз ще избера да (се) обичам.
(От фейсбук)
* Авторката е писател и политолог.