Преди абитуриентския си бал дойде за консултация дете с тегло 140 килограма при ръст 1,72, сещам се и за първокласник, който беше около 80 кг, казва специалистът по диетика
-Доцент Николова, вие консултирате по хранене и диететика пациенти от всички възрасти, какво показва опитът ви с лечение на деца с наднормено тегло?
- В последните години има, макар и все още слаба, тенденция родителите да обръщат по-голямо внимание и да са по-подкрепящи към децата си. Това много ме радва и поощрявам семействата да се обединим родители и лекари в тази трудна задача.
Но паралелно на това прави впечатление, че въпреки започващата промяна в нагласите повечето хора решават да потърсят помощ - независимо дали при личен лекар, ендокринолог, гастроентеролог, или към диетолог, при вече много очевиден проблем. Когато видят, че децата имат рязко повишаване на теглото, по-голяма обиколка на корема. Търсят помощ едва когато сравнят децата си с връстниците и забележат, че те са доста по-едри, а не при първите знаци за възникване на проблема.
Обичайно това осъзнаване се случва, когато децата преминат от активния начин на живот в предучилищна възраст и станат първи, втори, трети клас. Вторият критичен период е възрастта около пубертета, което е нормално - настъпват хормонални промени и те се проектират в ръста и в теглото. Чак когато разликата стане фрапантна, родителите се сепват и започват да търсят помощ.
Ковид също даде тласък - децата рязко се заседяха вкъщи и почти напълно се бяха обездвижили. Дълги часове тогава бяха принудени да са пред екраните и по цял свят се отчете увеличаване на проблемите с натрупването на тегло. Дори и децата, които по принцип са спортували полупрофесионално преди това, повишиха телесното си тегло.
- Колко често преглеждате пълни деца?
- Статистиките са безусловни – в почти всички възрастови групи нараства процентът на наднорменото телесно тегло – свръхтеглото и затлъстяването. И най-тревожната тенденция, която се очертава, е, че расте процентът на деца с по-високостепенно затлъстяване, не просто само със свръхтегло.
Това показва и практиката ми. Ако преди в кабинета ми идваха едно-две деца с наднормено тегло, сега са поне два-три пъти повече.
Причините са много. От една страна, това е световна тенденция и България не е изключение. Второ, все повече родители търсят решение на проблема, тъй като стана безспорно, че затлъстяването и въобще метаболитното здраве имат сериозен генетичен компонент и част от родителите, знаейки, че те имат този проблем, решават и търсят решение за децата си. Друга част от родителите по-скоро са насочени от специалисти, при които детето е консултирано по друг повод. Има и една категория малки пациенти, които са активно спортуващи, но не успяват да поддържат необходимите стойности за дадения спорт.
Увеличава се и групата на деца със свръхизбирателно хранене и разстройства на хранителното поведение. Те вземат категорични решения да ограничават силно основни групи храни, често се стига до прием само на зеленчуци и плодове, отиват към невротично или орторексично поведение. То често е последица от предшестващо наднормено телесно тегло.
Различни са проблемите, но доминират деца, които имат проблем с наднормено телесно тегло и метаболитни усложнения.
- Казахте, че видимо расте процентът на тежкото затлъстяване сред децата, има ли примери сред ваши пациенти?
- За съжаление – да. Преди абитуриентския си бал дойде за консултация дете с тегло 140 килограма при ръст 1,72. Имала съм и по-малки деца с по 120-130 килограма. Сещам се и за първокласник, който беше около 80 килограма. Доста тежки високостепенни затлъстявания съм виждала. Те не са най-честите случаи. Масовият малък пациент е все пак с началните степени на затлъстяване за сметка на повече висцерално натрупани около талията мазнини.
- Кой пол е по-засегнат?
- Наднорменото тегло доминира при момчетата в тийнейджърската възраст. Докато момичетата в годините около пубертета започват стремеж да нормализират килограмите си. Тогава пък започват да се вглеждат почти маниашки в теглото и в определени случаи се стига до недохранване.
- Успешни ли са терапиите за нормализиране на телесното тегло на децата и подрастващите?
- Не съм водила точна статистика, но при децата имаме над 95 процента резултат. Особено когато родителят вече има чуваемост за проблема и подкрепя детето.
Старая се да разгледам проблема многостъпално, защото на нашите конференции и конгреси по хранене много се обсъжда и психологията на хранене при деца, влиянието на разширеното семейство.
Коментираме семейството с кръга от баби, дядовци, ситуациите, при които децата са при единия родител. Стремежът е всички да бъдат въвлечени в изпълняването на здравословния модел на хранене или каквито хранителни ограничения сме предвидили.
- Кои грешки с ефект върху напълняването отчитате като масови?
- Много често се наблюдава пропускането на закуската. Въпреки че съм чувала какво ли не, непосредствено преди нашия разговор преглеждах дете, което ме шокира с признанието си, че първото му хранене за деня е в голямото междучасие на втората смяна, тоест това момче до 3-4 часа следобед не е приело никаква храна. По-малко драстични случаи обаче са “класика”.
Много често децата са ангажирани с различни дейности, било то спортни, било образователни - уроци, музика, други изкуства, и вечерят непростимо късно – в 10-11 часа. Старая се всички възможни рискови фактори да вземем предвид. Много важно за метаболизма е и каква е продължителността на съня. Деца на 14-15 години са ми отговаряли, че си лягат в 1, 2, дори в 3 часа през нощта. Това не трябва да се допуска. Също и с прекаляването пред екраните. Моля ги да видя в телефоните им общата продължителност на времето в тази реалност. Няма да изненадам никого, че става дума за 3-4-5 и повече часове, а спортната им активност е ограничена до часовете по физическо възпитание.
Коментираме и скрития риск от глюкозо-фруктозните напитки, който обикновено остава незабелязан, защото се мисли само за калориите от храната.
Поведението на самите родители често също е “невидим” неблагоприятен фактор. Давам още един пресен пример – бащата, с видимо наднормено телесно тегло и коремно затлъстяване, на съвета ми всички да се придържат към режима, каза: “А, мен не ме търсете да спазвам същите препоръки, които давате на него”. А детето беше мотивирано и за две седмици беше успяло да редуцира около 2 и половина килограма мастна маса.
За мен е странно да търсиш лекарска помощ за отслабване на детето си, а да не го подкрепяш с всички възможни средства, включително с личния си пример. Или вместо в стремеж за приготвяне на домашна храна грижата да се изразява в пари за пакетирани готови неща. Ставам свидетел и на спорове между децата и родителите: “Ми аз какво да ям на обяд, като няма готвено!”, “А когато има, ти защо не си го притопляш!”.
Другото, което ми прави впечатление е, че често родителите надценяват децата. Няма как един 10-15-годишен подрастващ да понесе отговорността за режима на хранене и за избора на храни, за физическата си активност, за времето за спорт. А точно такава тенденция се вижда. Няма такова нещо. Родителят е отговорен, възрастният. Няма да изненадам никого и с наблюдението, че в нашите традиции много често любовта се изразява в лакомства или с философията “през ваканцията може и без ограничения”. Да не говорим, че особено за баба обичта към внуците може да е угаждане с пържени филийки, мекици. Не казвам, че са забранени, разбира се, но трябва да е ясно къде е разумната граница.
- Родителите на пълно дете често се чудят как е правилно да говорят с него за килограмите. Вие какво ги съветвате?
- Грешка е родителите да казват: “Трябва да отслабнеш!”, “Трябва да си във форма!”. Много често се налага да обсъждаме тази изключително деликатна комуникация. Препорчвам акцентът да е “Трябва да си здрав!”, “Трябва да си силен!”. Децата са доста чувствителни и раними особено когато намекът за провал идва от родителите – децата се чувстват в някакъв смисъл предадени в очакването си за разбиране и подкрепа. Много болезнено се понасят и коментари като “Сестра ти е слаба, тя може да яде всичко. Ти си с проблемно тегло, трябва да се ограничаваш!”. Не, цялото семейство трябва да подкрепи диетотерапията или здравословното хранене.
Обект на дълъг обществен разговор трябва да е и стигмата изобщо, и травмите, които нанасят подигравките от съученици или други значими хора в живота на детето.