Сигурен съм, че споразумението със съседите не ни ангажира с конкретни срокове или предмети, смята историкът
- Доц. Чобанов, гръцкият министър на културата каза, че дискусията за размяна на артефакти ще продължи. Какво трябва да иска България при такива преговори?
- Да получи равностойни по характер и значимост културни ценности, това е принципът при всички такива международни преговори – явни и по-дискретни. Не съм попадал още на самия текст на меморандума, но съм сигурен, че той не ни ангажира с никакви конкретни срокове или предмети, по простата причина, че това би било в разрез с установените модели за решаване на подобни въпроси.
- Какви свързани с българската история ценности се намират в гръцки музеи, църкви или други институти?
- В Гърция се намират различни ценности, свързани с българските земи и история. Има такива, които са попаднали там поради исторически обстоятелства, например притежавани от българските общности там в миналото, но има и такива, които са били
предмет на незаконен трафик
в последните десетилетия. Например нашумялото преди време съкровище на Константинос Аланина, открито край Пазарджик около 1999-2000 г. и през лондонски търговци попаднало след това в гръцки музеи, вкл. и в Солун. Смята се, че 9 от предметите от съкровището са в Гърция, а то подлежи на връщане по клаузите на конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., особено като се има предвид, че у нас има и осъдено лице за незаконния му износ.
- Имаме ли право да поискаме плащаницата, с която е погребан цар Самуил?
- Като част от размяна - да, иначе тя е намерена при законни разкопки и няма друг международноправен механизъм.
- Какво смятате, че Гърция ще поиска да получи и какво е справедливо да предадем?
- Исканията са общо взето едни и същи от много години – става дума за предмети, попаднали в българските музеи и институции през войните, основно чрез мисиите през Първата световна война. Като акцент на тези искания се очертават предметите от манастирите "Косиница" и "Продром" (Драмско, Сярско). Трябва така да се процедира, че това, което се предоставя, категорично да няма връзка с българската история и традиции.
- Има ли размяна, която със сигурност трябва да откажем? От института "Проф. Иван Дуйчев" вече изразиха надежда, че тяхната колекция няма да е обект на преговори.
- Колегите разбираемо са загрижени, става дума за ядрото на колекцията им. За тези паметници имаше искане и в хода на преговорите за тленните останки на Самуил, но още около 2014 г. българската дипломация успя да насочи разговора в друга посока. Какво ще се прави отсега нататък, зависи от хората, които ще водят разговорите, формата и т.н. Много трябва да се внимава. В случая със съкровището от Требенище, което има също сложна съдба, показахме един по-зрял модел на работа, в духа на съвременните научни практики – общи изложби и общо изучаване, без промени в режима на съхраняване и музейна собственост. Такъв модел е приложим и в бъдещи разговори по отворените въпроси.
- Смятате ли, че като страна в тези двустранни отношения има шанс да се включат и манастирите в Света гора, които са под юрисдикцията на Вселенската патриархия?
- В духовен план - да, иначе Атон е автономна област в Гърция съгласно гръцката конституция и устава на Света гора. Обаче е малко вероятно да се стигне до включване на тамошните манастири в едни двустранни разговори по ред причини. Основната е установената в международните регламенти политика ценностите при възможност да се съхраняват в оригиналната им среда, а вероизповеданията да бъдат равноправен субект при тяхното съхраняване наред с държавите и музеите. Казано просто – атонските колекции трябва да останат там, където са се формирали, в естествената си среда, там трябва да бъдат съхранявани и изучавани. Единствено може да се коментира въпросът за достъпа на учените и поклонниците. Самата Вселенска патриаршия в Цариград е възможно да притежава в колекциите си интересни ценности, свързани с българската история, но това подлежи на изясняване и пак правилното е да се осигури достъп на учените, за да се запознаят с тях.
- Кои са най-ценните наши паметници в Атон?
- Става дума основно за документи – царски грамоти, ръкописи, книги. Основната част са в "Зограф", който е водещото средище на българското присъствие в Света гора, там има над 600 ценни документа - кирилски ръкописи, като се започне от ср. на Х век и се стигне до ХХ в. Историческата и духовна логика е те да си останат там, там е тяхната естествена среда. Голяма група паметници има в "Хилендар", който дълго време е български манастир, особено след закриването на Печката патриаршия около средата на XVIII век. Не мисля обаче, че преместването им е възможен сценарий, по-скоро трябва да се търсят възможности да се работи от български учени на място, дигитализация и т.н.
- Според вас как ще се развият разговорите между България и Гърция относно размяната на артефакти?
- Няма как да се прогнозира прецизно, но едва ли скоро ще станем свидетели на нещо конкретно по темата.