"Обвини ме, че търся мъжко внимание и настоя да изтрия снимките си. Аз го направих. (…) Един ден ми призна, че ме е снимал по време на секс. Без мое знание. Когато настоях да изтрие записите, той каза: "Щом други мъже могат да те гледат онлайн, и аз мога да имам твои записи." Тази история е част от кампанията "Дигитални белези" на фондация "Окрилена", чиято цел е да повиши информираността за кибернасилието срещу жени в страната. И тя далеч не е единствената: много българки са споделили своите истории с фондацията.
Тормозът в дигитална среда е нещо, което хиляди жени в България познават. "След първата вълна от кампанията с нас се свързаха различни хора - някои търсеха помощ, други искаха да разкажат своята история", коментира изпълнителната директорка на "Окрилена" Жени Вучева. Голяма част от свързалите се с тях са непълнолетни - някои дори малолетни, казва тя.
България и другите
Разказаните пред "Окрилена" истории са част от дълбок проблем, противодействието срещу който е бавно и неефективно. През май 2026 година ГДБОП задържа двама мъже за сексуална злоупотреба с деца в интернет. 56-годишен мъж от Плевен беше задържан, след като е установено, че съхранявал 5 терабайта с изображения на сексуално насилие над малолетни. В Пловдив 40-годишен мъж беше задържан, защото създавал фалшиви профили в интернет, с които инициирал контакти с непълнолетни с цел създаването на порнографски материали, пише "Дойче веле".
През юли в старозагорска област е арестуван български гражданин, издирван във Великобритания по обвинение в сексуална експлоатация на деца и създаване на порнографско съдържание с деца. Апелативният съд в Пловдив отказа да го екстрадира във Великобритания, където да се яви пред съда. Причината - неполучени гаранции от властите в Обединеното кралство, че ако бъде осъден, българинът ще бъде върнат на територията на страната, където да излежи присъдата си, съобщава БНР. Мъжът е бил освободен.
В последните месеци в световен мащаб бяха разкрити няколко мрежи за координирано дигитално и физическо насилие срещу жени. През март CNN съобщи за съществуването на дигитална "академия за изнасилвания" - чрез форуми, чатове и други методи десетки хиляди мъже са разменяли съвети онлайн как да дрогират жени и да ги изнасилват. От април месец тази година 9 държави (Бразилия, Канада, Франция, Германия, Нидерландия, Унгария, Испания, Великобритания и САЩ) работят съвместно с Европол по проект "Медуза", който разкри организирани онлайн мрежи, улесняващи сексуални нападения и злоупотреби с жени под въздействието на наркотици.
Тези престъпления са пряко свързани с дигиталната среда, обяснява Десислава Златарова - социолог, изучаващ маносферата и сътрудник проекти на Фондация "Окрилена". "От една страна жената и нейното тяло биват обект на перверзно удоволствие. От друга страна обаче те биват и стока и обект на монетизация, тъй като самата платформа печели от съдържанието на тези насилствени видеоклипове", казва Златарова. Има и още един много тревожен момент, обяснява експертката: "По този начин тези мъже търсят валидизация на своята мъжественост през погледа на други мъже, а това е вече сериозен социологически проблем, обвързан с патриархата и цялата система от социални отношения и културни норми, в които мъжествеността традиционно е свързана с контрол, с власт и доминация, а пък женствеността е свързана с подчинение, с грижа, с адаптивност."
Дигиталната среда, кибернасилието и корените му
Дигиталното насилие по същество не е нещо ново - то е симптом на цялостното насилствено поведение срещу жени, каквото винаги е имало, обяснява Десислава Златарова. "Насилието над интимни партньори се е случвало и преди, просто тогава жените са имали по-малко права. От тях се е очаквало да удовлетворят сексуално мъжете си", казва Златарова.
Причината за това поведение се корени в патриархата и е свързана с много по-сложни социални и културни процеси. "Те са свързани с прогреса на правата на жените, навлизането им в публичните сфери, които преди това традиционно са били запазени само за мъже. Всъщност се получава нещо като загуба на статуса на мъжете, което е свързано с тяхната идентичност и мъжественост", казва социоложката. Според нея точно тази загуба на статус предизвиква мащабната криза на мъжествеността, която наблюдаваме днес в т.нар. "маносфера". А от нея пък идват агресията, нуждата от контрол и доминация, които водят до всякакви престъпления срещу живота и достойнството на жените - включително и все по-често в дигитална среда.
И докато "маносферата" доскоро съществуваше в нишова част на интернет, сега тя вече е част от мейнстрийма. "Алгоритмите на социалните мрежи усилват цялото това разпространение на инфлуенсърите и подкастите, които абсолютно безнаказано разпространяват омраза в момента", отбелязва Златарова. Според нея това много лесно може да доведе до радикализация, която да премине границата на "онлайн" тормоза. "Това, което е започнало онлайн като насилие или като просто като потребител на такъв тип съдържание или порно, всъщност много лесно може да премине в офлайн насилие."
Кибернасилието да бъде криминализирано
Само преди няколко дни - на 8 септември 2026, в САЩ беше произнесена първата осъдителна присъда за киберпрестъпления, които включват както реални, така и генерирани от изкуствен интелект изображения с явно сексуално съдържание, както и заплахи за насилие срещу множество жертви. Мъжът е осъден на 15 години затвор. Това е първата присъда по новия закон "Take it down", който цели да предпазва жертви от киберпрестъпления.
Кибернасилието не е престъпление само по себе си според Наказателния кодекс (НК) на България. При определени обстоятелства - например заплаха, изнудване, клевета и обида, както и преследване онлайн, извършителят може да подлежи на наказателна отговорност. Според Закона за защита от домашното насилие дигиталният тормоз е наказуем в контекста на домашно насилие, ако той е извършван от партньор или бивш партньор. Това обаче невинаги е случаят и са нужни по-сериозни мерки за предпазване на жертвите на различните форми на дигитално насилие, предупреждават активистите.
Разпространението на "порнографски материали" е престъпление според НК. Законът в тази си част обаче обръща внимание конкретно на накърняването на "обществения морал", коментира Жени Вучева от "Окрилена". "Не е вписано така, че да се обърне внимание на това, че унижава образа на човека, чиято гола снимка е разпространена. Проблемът не е, че си накърнил личността на този човек, а че нарушаваш обществения морал", отбелязва тя. Важно е това да се промени, смята Вучева. Има и перспектива за това.
С краен срок до 14 юни 2027 България трябва да транспонира в своето законодателство Директива 2024/1385 на Европейския съюз. Тя задължава държавите-членки да криминализират конкретни форми на онлайн насилие, сред които разпространяването на интимни или манипулирани изображения без съгласие, киберследенето, тежките форми на кибертормоз, доксингът и онлайн подбуждането към насилие и омраза въз основа на пола.
Кампанията на "Окрилена" иска да привлече вниманието на институциите и към това. Но най-вече към факта, че този тормоз, който е реалност за хиляди в дигиталното пространство, има отражение далеч отвъд екрана и оставя дълбоки белези за пострадалите - не само дигитални. Грижата за тях и превенцията на тези престъпления трябва да станат приоритет както на държавата, така и на обществото. "Много е важно да разберем, че насилието не се получава във вакуум. То се формира в културна среда, която свързва мъжествеността с контрол, а жените с подчинение. Намирането на начини за борба срещу насилието преминава през промяна на нагласите за половите роли, за власт, за човешките отношения, за интимност. Ако тази промяна не се случи на ниво общество, винаги ще има насилие", казва Десислава Златарова.
