На 35 км от гръцкия град Касторя (Костур) се намира невероятно красивото езеро Мала Преспа. В по-голямата си част то се намира на територията на Гърция. Островът Св. Ахил е едно райско кътче, където природата е оцеляла в своята девственост. На него има само малко рибарско селище с десетина жители. Някога те са се придвижвали до брега с лодки, а днес е изграден понтонен мост.
На нищожното пространство върху парчето суша са били построени множество църкви. Там могат да се видят средновековните храмове „Св. Димитър", „Дванадесетте апостоли", „Св. Георги", както и манастира „Панагия Порфира". В някои от тях са се запазили фрески от различни епохи. Безспорният бисер на Св. Ахил е едноименната базилика, издигната от българския цар Самуил (976-1014).
Тя е трикорабна сграда с дължина от 45 м. Някога олтарната част е била отделена от централното пространство чрез ниска мраморна преграда. Трите кораба са разграничени с масивни каменни стълбове, а в западния дял е имало колонада. От първоначалната живописна украса е останало много малко. „Св. Ахил" е епископски храм, което ясно личи от многостъпалния синтрон с каменни пейки за сядане на съответните архиереи. До началото на ХХ в. във височина са се виждали и стенописните надписи с имената на различните епископски катедри. Базиликата функционира до края на ХV в., когато е изоставена.
Запазени са и документи, които разкриват съдбата на уникалната църква. Цар Самуил е впечатлен от красивата местност и нарежда там да се построи въпросната базилика. При настъплението си в Северна Гърция през 989 г. той превзема големия византийски град Лариса. В храма намира мощи на почитания християнски светец и епископ на този град Ахил. Българският владетел ги пренася в новата църква, за да добие тя още по-голяма святост. По данни от писмените източници става дума за ръката на архиерея, която е поставена в специална мощехранителница, закопана в южната част на храма. Отгоре гробът е покрит с мраморна плоча, украсена с растителни, животински и геометрични орнаменти.
Проучил всички тези факти, през 60-те години на миналия век разкопки на това място започва гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос. Той е роден в Атина през 1927 г. Учи архитектура в Гърция, а после специализира в парижката Сорбона. От 1958 г. е редовен професор в университета „Аристотел" в Солун. Отличен специалист по византийска архитектура, Муцопулос в Мигдонийска Редина, на остров Евбея и другаде. Не по-малко забележителни са постиженията му в областта на реставрацията, като важно е участието му във възстановяването на Христовия храм в Ерусалим. Гъркът има отношение и към българското културно наследство с вещата си намеса в архитектурното оформление на Стария Пловдив.
Сензацията идва, когато разкриват южния кораб на сградата. Той се оказва по-висок от другите със стъпала, водещи към него. Изведнъж под подовото ниво се показват капаците на каменни саркофази. Особено важно е третото от изток на запад погребение. В засводената гробница лежи дълъг 160 см скелет на мъж. Антрополозите определят възрастта по време на смъртта на около 70 години. Под лявата ръка археолозите намират парчета от плетена ризница. Над тялото пък са оцелели останки от златотъкан плат във високата техника на византийския текстил. По него личат изображенията на двойки папагали, вписани в големи медалиони.
Много важна е установената фрактура на лявата лакътна кост, която е зараснала накриво под ъгъл от 140 градуса. Именно тя заедно с данните за възрастта и ръста на погребания дават възможност на Муцопулос да заключи, че това е тялото на българския цар Самуил. Според историческите извори владетелят е бил ранен в ръката през 997 г. в битката при Сперхей. Също така се знае, че след смъртта си в 1014 г. той е бил погребан точно в църквата „Св. Ахил".
Но изненадите не спират дотук. Излиза друга гробница, изтълкувана от археолога като погребение на сина на Самуил, цар Гавраил Радомир, убит от братовчед си Иван Владислав в 1015 г. Във вътрешността й са намерени останките на възрастен мъж и деца, което съответства на данните, че заедно с него са убити и наследниците му. А гробът на самия Иван Владислав е третото разкрито гробно съоръжениие, ситуирано в най-източната част на редицата. Както е известно, последният български цар загива в 1018 г. при обсадата на силната крепост Драч.
Островът не се намира на случайно място. Само на няколко километра от него е селцето Герман. Там се издига средновековната църква „Св. Герман", датирана в Х-ХІ в. През 1888 г. в нея е открит изключително важен надпис за българската история. Издълбаният с красиви букви текст разказва за това, как през 992/3 г. цар Самуил е погребал там родителите си Никола и Рипсимия, както и починалия си брат Давид. Вероятно самото село и църквата носят името на един от българските патриарси от епохата на цар Самуил.
Професорът обаче е огорчен от отношението на тогавашното управление на гръцката държава към находките му. По собствените му думи научната гилдия там съзнателно запазва ледено мълчание. Една позиция, която коренно се отличава от възторга при друго откритие на гръцките археолози от тези години. Става дума за находката на проф. Андроникос от 1977 г., направена само на няколко десетки километра. При селището Вергина той разкри погребение, интерпретирано доста хипотетично като гробница на Филип ІІ.
Затова Муцопулос издава книгата за проучванията си в България, където е приета много топло. Направени са и възстановки по черепа на Самуил, позволяващи днес да видим образа на един от най-великите български царе. Така, благодарение на усилията на гръцкия учен, на бял свят излезе един от малкото запазени гробове на наш средновековен владетел. Николаос Муцопулос е награден с титлата „доктор хонорис кауза" на Софийския университет „Св. Климент Охридски", а през 2010 г. и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". На церемонията в Пловдив той прочувствено заявява: „За мен ще бъде истинско щастие, ако костите на Самуил бъдат пренесени най-после в България. Нещо, което не успя да види, защото почина на 14 март 2019 г. на 91-годишна възраст.
