- Както е погребан царят, така костите му са недокоснати 955 години
- Темата "Самуил" беше табу, докато управляваше БКП
- Гърция връща на България костите на цар Самуил, и както се твърди – и на сина му цар Гаврил Радомир, зет му Иван Владимир и цар Иван Владислав след над половин век дипломатически усилия. А ние връщаме на Гърция 48 реликви. Защо пробивът се случи точно сега, проф. Николов?
- Ще си позволя да кажа, че ако за журналистиката трябва да се вдига шум, в дипломацията трябва да се пази тишина. Преди две години, когато тържествено бе отбелязана 1010-годишнината от смъртта на Самуил, аз частично бях свидетел на отношението на тогавашния президент Радев, днес премиер, и съм имал няколко разговора с него по този въпрос. Останах с впечатление, че той има контакти и предприема конкретни действия в тази посока. Крайният резултат е налице.
Но нека все пак да уточня за тленните останки на Самуил: ние предполагаме, че те наистина са негови. А на кого принадлежат останалите, които изброихте, е предположение на Николаос Муцопулос (1927–2019) по време на разкопките. Той попада на тези гробове през есента на 1969 г. и проучвайки съдбата на тези родственици на Самуил, предлага хипотезата, за която споменахте във въпроса си.
Затова, след като тези тленни останки се върнат, трябва да се изследват антропологически, генетично и биологически. В три от четирите саркофага има кости, но само тези от предполагаемия гроб на Самуил не са докоснати от грабители.
Гробницата е изградена така, че отгоре ѝ има засводено пространство – ако там е имало нещо, то е плячкосано, но под него е самият саркофаг на Самуил и както е погребан, така са останали костите му в продължение на 955 години, без никой да ги пипне. Докато костните останки в другите два гроба са разбъркани. Тоест там е имало грабителство и вследствие на това - нарушение на целостта на костите. Но чии са, ние не знаем.
- Има ли друга версия на кого принадлежат освен тази на гръцкия професор?
- Аз имам предположение, че в последния четвърти гроб са били погребани или препогребани майката на Самуил, баща му и брат му Давид. Мисля така, защото там е стояла плоча с надпис, която е покривала саркофага. По-късно обаче половинката от тази плоча е открита в село Герман.
- ДНК анализ след 1000 години какво може да докаже?
- Има модерна изследователска методика – чрез т.нар. митохондриален метод на изследване, който показва чрез ДНК експертиза има ли родствена връзка между предполагаемите кости на Самуил и някои от костите в другите саркофази. Затова едва когато се открият някакви родствени връзки, можем да направим по-смели предположения, че е погребан този или онзи.
- Защо обаче с такава сигурност се приема твърдението, че получаваме и костите на Гаврил Радомир?
- Твърди се, защото всички четат книгата и интервюто на Муцопулос, който обаче само предполага това. А публиката го възприема едва ли не като 100% истина.
Днес чух интервю на колега, който каза, че няма смисъл да се изследва. Напротив, има смисъл, защото по тези кости ние можем да установим евентуални болести и нарушения в тялото на погребания човек. Например за Самуил знаем, че лявата му подмишница е ранена, също - че е наранена и част от скулата на лицето му. И всички твърдят, че това вероятно е станало в битката при река Сперхей (996 г.), защото имаме сведения, че той наистина е бил тежко ранен там. Това обаче не изключва възможността да е бил ранен и в друго сражение. Също така може да се направи по-добра възстановка на лицето на погребания, като се използва техника за триизмерни изображения.
- Каква част от исканията на Гърция са удовлетворени?
- Трябва да кажа, че преди те бяха невъзможни за изпълнение. Гърците искаха ръкописи, които са взети от манастир в Беломорска Македония по време на Първата световна война. Но този манастир тогава се е намирал на българска територия, което означава, че това не е кражба, а преместване и не може да подлежи на връщане. Такива случаи по време на война има много. Вероятно в тези манастири (възникнали далеч преди създаването на модерната гръцка държава) е имало и български ръкописи, но те не са запазени по предполагаеми причини.
Тези ръкописи са безценни. Днес по-голямата част от тях се съхраняват при необходимите условия в Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” и всичките са дигитализирани. Така хора от всички краища на света могат да работят с тях. В модерна Европа вече почти никой не дава ръкопис да се пипа с ръце или дори с ръкавици. Връчват ви флашка с дигиталното копие, което ви интересува – заповядайте, работете! Но ако човек настоятелно поиска да работи с оригинала, да го пипне, се плаща толкова висока такса, че се отказва.
- Какви са 48-те реликви, които връщаме на Гърция?
- Това са мощехранителници, плащаница, обкови за икони и други подобни или най-общо казано, църковна утвар. Но можем да смятаме, че това не е лишило нашата държава от някакви безценни предмети. Но ако не бяха върнати костите на Самуил, те щяха да продължат да стоят в шкафовете на Музея за византийска култура в Солун, където се съхраняват в продължение на повече от половин столетие.
- Слушах много коментари, че нямаме много владетели, чиито останки да са погребани в България. Защо?
- След Втората световна война, в първите години от своето управление БКП под натиска на Москва и в съдружие с тогавашния председател на Югославската компартия Йосип Броз Тито провежда македонизация на българите в историко-географската област Македония, включително и на Пиринския край с много насилие и жертви. Хората насилствено се пишат за “македонци”. Постепенно това се изживява по ред политически причини, но темата за Самуил се превръща в тема табу. Нека ви споделя един удивителен факт: от времето на Васил Златарски, написал историята на Самуилова България като част от труда си за историята на българската държава през средните векове и отпечатан през 1927 г., научна монография за Самуил у нас не е писана. Първата, която се появи, е на сръбския византолог Сърджан Пириватрич, която беше преведена и публикувана в България през 2000 г. Около 1300-годишнината на българската държава леко-леко се открехна вратата към научната истина. През 2014 г., когато чествахме 1000 години от смъртта на Самуил, благодарение на български и на 20-ина чуждестранни учени, които участваха в научните форуми в София и Петрич, се появиха някои нови факти и интерпретации на исторически извори. Изведнъж се изля водопад от материали, нови книги, изследвания. Това се повтори 10 г. по-късно на конференция, посветена на цар Самуил в Петрич (2024).
- Какво все още не знаем за цар Самуил?
- Не знаем много детайли от неговото управление. Например как точно е станал цар, тъй като преди това да се случи – след смъртта на цар Петър (927–969), са управлявали цар Борис II (969–971, †978) и неговият брат Роман-Симеон (978–997), който е бил скопец. Именно поради този негов недъг той, изглежда, е оставен да царува с резиденция в Скопие, а Самуил поема военното управление на държавата. Предполагаме, че той е коронясан за цар след смъртта на Роман-Симеон през 997 г.
Друга теза, която аз и мои колеги поддържаме и се появиха убедителни доказателства, е, че Самуил не създава отделна династия, а е кръвно-родствено свързан с Крумовата династия. Затова неговата поява на престола не е случайна. Сведения за това се съдържат в редица византийски източници, от които за мен са изключително важни тези на Анна Комнина. Тя казва, че цар Мокрос, а това е метатеза на думата Крумос, е първият, а цар Самуил последният от една и съща династия. Освен това е важно да се знае, че бабата на Анна Комнина - Мария, е била внучка на цар Иван Владислав (1015–1018). Вероятно е имала достатъчно информация за миналото на своите предци.
Не мога да не спомена и сведението на известния византийски интелектуалец и писател Михаил Псел (1018 – след 1081) който отбелязва, че българите имали обичай да поставят начело на народа само хора от царски род.
Изключения от това правило не са правени през цялата история на ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.). Следователно възкачването на цар Самуил на българския престол (най-вероятно през 997 г.) не е било плод на случайност. То се дължало на неговата родова принадлежност към българската царска династия, макар и не като пряк потомък.
Има и други свидетелства - например именната система. Синовете на комит Никола - Самуил, Давид, Мойсей, Аарон, носят старозаветни имена. Такива са имената и на децата на княз Борис I (852–889): Гавриил, Симеон, Яков. Това е традиция, която се среща у прабългарите. При покръстването си, а и след това те приемат преди всичко старозаветни имена, стремейки се да покажат старинността на своята история.
Все още не са проучени действията на Самуил в Адриатика. Знаем например за пренасянето на мощите на свети Ахил от Лариса и на свети Трифон от Котор, но вероятно в България са пренесени мощи и на други светци. Не знаем много и за съдбата на някои от неговите войводи. Работата е там, че голяма част от нашата история, а специално и тази на Самуилова България се е развила в територии, които днес са извън България.
- Премиерът Радев заяви, че днес паметта за цар Самуил обединява, а не разделя държавите. Означава ли това окончателно затваряне на болезнената страница от българската история, чийто символ са ослепените Самуилови войници и битката при крепостта “Ключ”?
- Това изказване на премиера Радев е твърде оптимистично. Както е казал един философ от XIX век, понякога приемаме желаното за действително, но в случая първите реакции на Скопие показват, че посрещането на Самуиловите мощи идва на нож. А би трябвало да е обратното. Аз бих се радвал, ако наши колеги или управляващи на Р Северна Македония присъстват на тези чествания с идването на костите. Ако ти смяташ, че този човек е твой праотец, не трябва ли да му се поклониш, вместо да враждуваш?
- Коментира се, че така или иначе отношенията между България и Република Северна Македония са стигнали своята най-ниска точка. Но вие изпреварихте въпроса ми – как ще повлияят тези взаимни жестове на Гърция и България върху отношенията ни с Р Северна Македония?
- Този политически триъгълник е в ръцете на съвременните политици и тук аз не мога да се меся. Мога да кажа, че в България изследователската работа върху историята на Самуилова България продължава. Предстои и издаването на едно много сериозно изследване на немския учен Петер Шрайнер. Това е Софийският ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, чийто преписвач е бил охридският архиепископ Теофилакт (1090–1108). Той изрично отбелязва, че Самуил е цар на българите. Един от аргументите на нашите колеги в Скопие, на който и сега се акцентира, е, че столицата е била в Охрид и Преспа и основно там е действал цар Самуил. Но ако погледнем къде Самуил и неговата войска са действали, ще видим, че това е целият европейски югоизток – на територията на днешните държави България, Гърция, Турция, Румъния, Унгария, Сърбия, Босна, Черна гора, Хърватия, Албания. По тази логика всички те биха могли да имат претенции към Самуил.
- Има ли други подобни случаи по света на препогребване на останки на изтъкнати пълководци, царе, висши особи?
- Наскоро наша млада колежка написа интересна статия за пренасянето на тленните останки на Неполеон през XIX век. Той умира през 1821 г. и е погребан на остров Света Елена. През 1840 г. по инициатива на френските власти неговият саркофаг с тленните му останки е пренесен и препогребан в Париж.
Накрая позволете ми да кажа, че пренасянето на тленните останки на цар Самуил в България е събитие с историческа стойност. В известна степен то напомня пренасянето от българите на костите на Гоце Делчев – едно събитие с недостоен завършек. Но паметта пред саркофага на Самуил трябва да се съпътства от по-нататъшното научно изследване на неговото управление и живот. Не само цветя и поклон пред гроба, а и познание за делата на нашия велик владетел.
