В летописа на хилядолетната българска държавност трудно се намира цар като Самуил - толкова величав и така трагичен едновременно.
Драматизмът съпътства цялата му история - от ужасяващия грях на братоубийството, през безкрайните войни с ромеите, в които бляскавите победи се редуват с унизителни разгроми, до сърдечната покруса от зловещата гледка на ослепената му армия и покосилата го малко след това смърт. За да дойде година по-късно и краят на сина му Гаврил Радомир от ръката на племенника му - единствения наследник на брат му Арон, когото Самуил навремето е пощадил.
Вижте още в завещанието на седмицата с Георги Милков:
