Либералната линия на отричане разруши ценности и избиха агресия и липса на морал, казва председателят на комисията по образование и наука в парламента
Още акценти от интервюто с шефа на образователната комисия:
- На нашето общество му липсва добрината, затова трябва да се въведе часът "Добродетели и религии"
- Униформите са знак за принадлежност и удобство - не е нужно родителите да купуват нови и нови модерни дрехи. МОН може да помисли за национална програма за финансова подкрепа
- Математиката ми беше любима и нищо че отдавна не съм зрелостник, с нетърпение чакам новата матура, за да реша задачите
- Г-н Здравков, толкова отдавна се чакат реални промени в начина, по който се преподава в училище, а вместо промени в учебните програми управляващите се фокусирахте върху въвеждане на “Добродетели и религии”. Защо?
- Политиката е изкуство на възможното. Винаги съм се водил от смисъла на този афоризъм на Бисмарк. Не всичко, което е необходимо да бъде променено обаче, може да стане с магическа пръчка. Именно защото българското училище не е лаборатория, а учителите и учениците не са опитни мишки, трябва да бъдем внимателни с начинанията, които предприемаме. Резките и непремерени промени в системата, псевдореформите, приемането на закони набързо и на инат доведоха родната просвета до затрудненията, които тя в момента изпитва.
Необходима е качествено нова, осмислена образователна доктрина на България. Да, вие сте права - учебните планове и програми трябва да бъдат променени. Но не е необходима промяна заради самата промяна. Тя трябва да бъде внимателно обмислена и да имаме ясна представа коя задача искаме да решим и какви цели трябва да постигнем. Защото образованието е като засаждането на кория - дърветата ще се разлистят след години, а плодове ще берем след десетилетия. Впрочем ние сега берем плодовете именно на прибързаните промени, които са предприемани в системата, които в голямата си част са на парче. Вие ще ме репликирате, че резултат на едно цялостно усилие е приемането преди точно десет години на сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование, че това не е работа на парче и прочее. Сигурно така изглежда, но състоянието на системата показва, че приетият тогава на инат закон с безкрайните деветнадесет държавни образователни стандарта към него има нужда от сериозно преосмисляне. Не го споменавам, за да си спомняме за политически сенки от миналото, а за да подчертая още веднъж необходимостта от премерена и добре обмислена решителност в предприемането на радикални промени.
Защо “Добродетели и религии”? Защото на това общество му липсва добрината. И тук оценката не е експертна. Оценката е човешка. Човечност и добрина, ценности и здрави морални устои са потребни, за да е способно едно общество, един народ, да върви достойно по нелекия друм на историята. Дори не става дума за благосъстояние. То е следствие. Благосъстоянието, което днес наричаме устойчиво развитие, е постижимо от достоен и етичен народ. Българското училище от Възраждането насам е имало четири изключително важни функции, задачи, които трябва да реши. Да образова. Да възпитава. Да социализира. Да свързва образованието със стопанския живот на страната. От всички тези четири основни стълба днес сме стъпили само на един - образователната функция, другите отсъстват или са слабо доловими. Въвеждането като задължителен на новия предмет “Добродетели и религии” ще даде възможност да започнем да запълваме празнината, свързана с възпитанието, основано на ценности, на етични норми и добродетели. Основано на доброто.
- Със сигурност ли предметът ще влезе от учебната 2028/2029 г., каквото е предложението на “Прогресивна България”?
- Въвеждането му е свързано с приемането на измененията в закона, а след това и с изработването на учебен план и програма за неговото преподаване, квалификация на учителите. Това отнема време. Постижимо е за учебната 2028/2029 г.
- Няма ли да бъдат ощетени децата от други вероизповедания или семействата, които са твърди застъпници на атеизма, при предлаганите 3 опции: православие, ислям и неконфесионална програма?
- Как може да бъде ощетен някой, който ще бъде учен на добро? Практически е невъзможно на 7 или 8 вероизповедни групи съгласно официалната статистика, за които има информация, че съществуват в България, да бъде осигурено качествено преподаване в училище. Припомням, че предметът не е конфесионален, а с елементи на конфесионално преподаване, ще рече - не въвеждаме вероучение, нито организираме класове по духовно обучение. Пред нас има една голяма задача. Да преодолеем това, до което доведе стихията на неконтролируемия краен либерализъм, отричащ всички вековно утвърдени устои на съвременното човечество. За никого не е тайна, че тази либерална линия на отричане - а по същество това е и рушене - на традиционното семейство, на училището, на институциите, на разбирането за мястото и ролята на личността в обществото, дори на необходимостта от самото общество доведе до това, което, за съжаление, съпреживяваме. Агресия, жестокост, липса на дисциплина, морал, етика, уважение. Списъкът е краен, но много дълъг. Няма да изброявам все по-отчетливите примери на противообществени прояви на деца, на млади хора, които бият тревога за необходимостта нещо да се промени.
Предлаганият предмет е модулно структуриран и дава възможност за избор. Да, той е задължителен, но родителите и децата могат да изберат модула, който да изучават. На заседанието на комисията по образованието и науката в сряда беше приет на първо четене законопроектът на “Прогресивна България” за изменение и допълнение на ЗПУО, с който се въвеждат две важни неща - новият предмет “Добродетели и религии” и езиковата подкрепа за деца и ученици с дефицити във владеенето на българския език. И получи подкрепата на немалка част от опозицията, така както част от предложенията на опозицията получиха подкрепата на депутатите от мнозинството. Казвам го не случайно, тъй като работата в комисията потвърждава, че когато има смислени и аргументирани предложения по значими въпроси, място за партийност и политика няма. Има национален интерес, който стои над всичко и не бива да бъде оцветяван. Предстои гласуване в пленарната зала на първо четене, след което ще съставим работна група от народни представители и експерти, която да работи по прецизирането на отделните текстове, така че те да бъдат приети и на второ гласуване.
- Да се върнем на нуждата от промени в програмите и начина на преподаване, които за пореден път изследването PISA потвърди - какво и кога ще се промени в българското училище? Защо все така се преподава огромна фактология, достъпна на един клик разстояние, а няма време за упражнения? И може би най-важното - няма го интересния за децата разказ за света?
- Резултатите от PISA не са добри. Това е краткият и точен отговор. Наблюдава се спад както в математиката, така и при четенето. Почти 60% от 15-годишните ни ученици са под базовото равнище, това касае не само математиката и четенето, но и познанията и уменията по природни науки. Необходими са незабавни мерки. Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев вече заяви, че са необходими промени, които да доведат до качество. Очаквам тези мерки скоро да бъдат представени пред обществото. Необходим е пълен преглед на учебните програми.
- На вас кой ви беше любимият предмет в училище? А на вашите деца днес кое им е най-интересно?
- Математиката. Всяка година, въпреки че отдавна станах от ученическия чин, с нетърпение очаквам новата матура по математика, за да реша задачите в нея. Не заради друго, а защото всеки път изпитвам едно и също приятно вълнение, примесено с леко притеснение. Нищо че не съм зрелостник. А така проверявам и себе си. Не твърдя, че е наследствено, но и моята голяма дъщеря, която е първокласничка, има подчертан интерес към задачите.
- Защо да има един-единствен учебник по български език и литература, история и география? 2/3 от учителите са се обявили против тази идея.
- Необходимо е единно учебно съдържание, представено по унифициран начин. Тези предмети, които изброявате във въпроса си, формират национално самосъзнание, патриотично възпитание и чувство на идентичност. А до голяма степен формират личността на човека. Не е все едно какъв е изразният подход, с който това е осъществено.
- Коя от предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование трябва да заработи най-бързо? И кога реално ще се видят резултатите?
- Всички промени, които се правят, трябва да заработят бързо, за да може по-скоро да установим резултата от тяхното прилагане.
- Как ще се случва езиковата интеграция, която е сред тях - задължително ли едно дете, чийто майчин език не е български, ще трябва една година да учи езика, за да влезе в 1-и клас?
- Въвеждането на новата форма на езикова подкрепа е за деца, които не владеят български език в достатъчна степен за успешно по-нататъшно обучение. След приключването на подготвителния езиков клас ученикът продължава в първи клас. Целта е децата, които не владеят български език в степен, необходима за успешно включване в началния етап на образование, да придобият базисните езикови умения, за да участват ефективно в учебния процес. Обучението ще може да се организира в дневна, индивидуална или дистанционна форма според възможностите и конкретните потребности на учениците. Създава се и възможност за продължаване на езиковата подкрепа след постъпването в първи клас, когато това е необходимо за постигане на пълноценно включване в образователния процес.
Предвидена е и възможност за повтаряне на първи клас в случаите, когато ученик не е постигнал очакваните резултати, заложени в учебната програма по български език и литература, и резултатите от прилагането на инструментариум за диагностика на владеенето на български език показват, че не го владее достатъчно, за да усвоява компетентностите според държавния образователен стандарт.
Мерките за езикова подкрепа са в съответствие с европейските политики за приобщаващо образование, равен достъп до образователната система и успешна интеграция на деца от различен езиков и културен произход.
- Все повече училища въвеждат униформи, вие привърженик ли сте и трябва ли семействата да се натоварват и с този разход?
- Привърженик съм. Според мен училищните униформи са институционален атрибут, който, от една страна, създава престиж на училището и възможност децата да се идентифицират с него като любимо място, а от друга, се пресича тенденцията децата да се конкурират по външен вид и цена на дрехите, които родителите са им осигурили. Да, ще създадат финансов ангажимент за семействата, но те са и удобство, защото не е нужно родителите да избират разнообразен гардероб, който да удовлетворява желанието на децата да изглеждат по-добре и по-добре в училищна среда. МОН може да помисли за нарочна програма в национален мащаб, която да подпомага закупуването на училищните униформи.
- Заговори се и за промяна в модела “парите следват ученика”, какво имате предвид?
- Не смятаме да премахваме делегираните бюджети. Благодарение на тях училищата са по-автономни. Този модел работи добре - училищата по-лесно планират своята дейност. Със средства от преходните остатъци могат да правят ремонти, да обновяват мебели. Стремежът ни обаче ще бъде внимателно да изследваме всички компоненти, които се отчитат при прилагане на механизма за разпределяне на средствата в образователната система.
В годините се виждат много дефекти. Има училища, в които преподавателите се страхуват дали ще оцелеят, пишат се фиктивни оценки и се прави всичко възможно, за да се задържат и избутват ученици. Целта на промяната е да балансираме, така че учителят да получи сигурност за своя статут и да няма финансови причини, които да го тласкат към подобно поведение. Това не е обвинение към учителите, а ясен политически ангажимент за промяна на дефектите във финансовата формула.
Проблемът дори не е, че парите следват ученика. Проблемът е, че не следват резултата. В сегашния механизъм липсва компонент за качество и добавена стойност.
