- Гласуваме и търгуваме с Европа
- Защо не предложим на Турция и Румъния обща инициатива за Черно море
В почти всяка предизборна кампания някой предупреждава, че България завива на Изток. От разгорещените спорове човек може да остане с впечатлението, че страната всеки момент ще смени посоката си. Гласуванията в ООН и търговските ни връзки показват по-устойчива картина. Разликата между политическия разговор и поведението на държавата заслужава повече внимание от
поредното заклинание за избор между Брюксел и Москва
От 1991 г. насам България гласува заедно с мнозинството от днешните държави - членки на ЕС, средно в над девет от всеки десет разгледани гласувания в Общото събрание на ООН. Съвпадението с руския вот намалява от около седем на десет в началото на 90-те години до едно на три през 2024 г. В този показател предполагаемият завой към Москва просто не се вижда.
Българската ориентация е ясна. По-трудният въпрос е какво правим, когато самата Европа губи позиции, а отношенията между големите сили стават по-непредвидими. Принадлежността към ЕС ни дава възможности, но изисква и трезва оценка на слабостите му. Какъв е днес светът, в който България трябва да защитава интересите си?
Свят с много центрове
След края на Студената война САЩ остават без равностоен глобален съперник. Днес Китай оспорва американското превъзходство, а Европа, Русия и Индия разполагат с различни възможности за влияние. Държавите в Африка и Латинска Америка също не могат да бъдат разпределени в два готови лагера. Търговският партньор невинаги е политически съюзник.
Общото събрание на ООН позволява да проследим част от тези отношения в числа. Там всяка държава има по един глас. Можем да сравним колко често той съвпада с преобладаващия вот. Това показва близост на заявените позиции, макар да не измерва цялото влияние на една страна.
В ООН силата не гарантира мнозинство. САЩ често се оказват сред малкото държави, които гласуват против дадена резолюция. Китай по-често е с повечето страни, а Европа невинаги получава подкрепата, която очаква. През 2025 г. разминаването стига и до самите западни съюзници.
Вашингтон се противопоставя на резолюции за климата
и развитието, подкрепени от европейските държави. Това не означава край на съюзите, но показва, че общите позиции вече не могат да се приемат за даденост.
От друга страна, Китай се стреми да печели подкрепа с обещания за развитие, ненамеса и зачитане на суверенитета. Тези послания са привлекателни за държави, които не искат големите сили да им диктуват дневния ред. Доколко обещанията на Китай съвпадат с действията, е отделен въпрос.
За Украйна разделенията изглеждат различно. Първото осъждане на руската агресия събира широко мнозинство. По-късните гласувания показват разногласия около условията за мир, включително между САЩ и Европа. Подкрепата за една резолюция не означава съгласие по всички следващи.
България трябва да се съобразява с този свят на променящи се позиции. Ясната ни европейска принадлежност е опора, но дипломатическата работа започва оттам. За всяко свое предложение трябва да намираме партньори, които виждат полза да го подкрепят.
Европа като предупреждение
Щом почти 2/3 от българския стоков износ отиват в ЕС, способността на европейските компании да се конкурират е пряко свързана с работните места и доходите у нас. Съюзът разполага с огромен общ пазар и силни институции. Въпреки това делът му в световния износ намалява.
При изключена търговия между държавите членки делът на ЕС в световния износ на стоки спада от около 17% през 2007 г. до 14% през 2024 г. Китай го настига около 2013 г. и впоследствие излиза напред. Загубата на дял не означава непременно спад на износа в абсолютна стойност. Означава, че други растат по-бързо. В разглежданите данни Европа отстъпва позиции при електрониката, машините и автомобилите, докато засилва присъствието си при самолетите, лекарствата и луксозните стоки. Силните отрасли остават важни, но не отменят проблема в останалата част от промишлеността.
Част от спънките ЕС си създава сам. В доклада си за европейската конкурентоспособност от 2024 г. Марио Драги отделя сериозно внимание на регулаторната тежест. За фирмата тя означава време за съобразяване с нови изисквания, разходи за експерти и несигурност при инвестициите. Малкото предприятие понася тези разходи по-трудно от компания със собствен юридически отдел. За българската икономика, съставена предимно от малки фирми, това е съществен въпрос. Регулациите не обясняват сами европейското изоставане, но са част от проблема, върху който съюзът може да въздейства пряко.
При изкуствения интелект рискът се вижда ясно. ЕС изгражда подробна регулаторна рамка в област, в която основната конкуренция е между американски и китайски компании. Защитата от рисковете има смисъл, но Европа трябва да осигури и условия за разработване на собствени технологии. Ако спазването на правилата е трудно и скъпо още за новосъздадената компания, това може да затрудни навлизането ѝ на пазара. Добрата регулация трябва да бъде оценявана и по този резултат.
България има интерес от силна Европа
и точно затова трябва да участва по-активно в спора за нейната конкурентоспособност. Общият пазар е твърде важен за нас, за да приемаме всяко ново изискване без въпрос за цената му. Европейската принадлежност е основа, върху която да отстояваме по-добри решения, включително по-малко административни пречки пред бизнеса.
Оттук започва и българската задача. След като посоката ни е устойчива, как да използваме мястото си в съюза по-добре?
Нека разгледаме този въпрос през търговските ни връзки и опита на Сингапур.
Държава по средата
Русия заема по-малко от 1% от българския стоков износ през 2024 г. В публичния ни политически разговор мястото ѝ е значително по-голямо. Както показа анализът дотук, разминаване има и между приказките за геополитическо махало и гласуванията на България в ООН. Страната следва устойчиво европейска посока. Въпросът е как да превърне тази последователност в повече влияние и стопански възможности.
Уроците на Сингапур
Сингапур е около 150 пъти по-малък от България по площ, с ограничени водни и природни ресурси. През 1965 г. става независим почти против волята си, а днес е сред най-богатите държави в света. Успехът му има много обяснения. За българската външна политика са особено полезни две черти на неговото поведение: стремежът към предвидимост и защитата на правилата, от които зависи сигурността му.
Сингапур се стреми да поддържа отношения с конкуриращите се големи сили. През 2019 г. премиерът Лий Сиен Лунг заявява, че страните в региона искат да бъдат приятели и на САЩ, и на Китай. Тази позиция не изключва твърди решения. На 28 февруари 2022 г. Сингапур обявява намерението си да наложи санкции срещу Русия. Външният министър Вивиан Балакришнан обяснява, че световен ред, в който силата дава право, застрашава самото оцеляване на малките държави.
Затова отношението към международните правила е въпрос на собствена сигурност. Забраната за употреба на сила в Хартата на ООН не премахва войните, но дава основание на по-слабите да търсят обща защита срещу агресия. Сингапурският пример показва и нещо практично. Добрите отношения с една сила не изискват одобрение на всяко нейно действие. Доверието се гради, когато партньорите разбират кои интереси защитаваш и къде са границите на компромиса.
Размерът не оправдава пасивността
У нас определението “малка държава” често приключва разговора за възможностите ни. По площ България е приблизително в средата на световната подредба и е десета в ЕС. Територията сама по себе си не носи дипломатическа или икономическа тежест. Но сравнението със Сингапур е полезно срещу навика да обясняваме всяка пасивност с размерите си. Много по-малка държава успява да защитава интересите си и да бъде чута.
България разполага и с различна съюзна опора. НАТО ѝ дава колективна отбранителна гаранция. ЕС осигурява общ пазар, обща търговска политика и участие във вземането на решения. АСЕАН, в който членува Сингапур, е организация за регионално сътрудничество без съпоставима гаранция за колективна отбрана. Тези различия ограничават прякото сравнение. България има възможности, които произтичат именно от членството ѝ в ЕС и НАТО.
Използването им изисква работа преди общото решение да бъде взето. Търговската политика се определя на европейско равнище, а по външнополитическите въпроси държавите търсят съгласие, често трудно. България участва в този процес. Нейната тежест зависи и от качеството на предложенията, които внася, и от партньорите, които привлича за тях. Общата позиция може да бъде компромисна, но това е още една причина да участваме активно в подготовката ѝ.
Търговията показва къде тези усилия имат най-пряк стопански смисъл. Данните на френския изследователски център CEPII обхващат целия български стоков износ от 2007 до 2024 г. През този период европейският пазар остава водещ, а делът му се увеличава.
През 2024 г. почти две трети от българския стоков износ отиват в ЕС срещу 57% през 2007 г. Делът на Русия се свива от около 3% до под 1%. В публичния дебат в България ѝ отреждаме значително повече. При вноса също има промяна. През 2007 г. от Русия идва приблизително всяко шесто евро от българския стоков внос, а през 2023 г. делът е под 7%. И
в тези търговски показатели няма завой към Москва
Ако това е завой на Изток, той минава през Хамбург, Букурещ и Милано.
По-видимо колебание има в отношенията с Китай. Делът му в износа ни нараства от под 1% през 2007 г. до над 4% през 2020 и 2021 г., след което спада. Европейската ориентация остава устойчива, но концентрацията носи и риск. Забавянето на търсенето в ЕС бързо се усеща у нас. Затова разширяването на пазарите извън съюза е разумна стопанска цел, съвместима с европейската ни принадлежност.
Особено място има Турция. През 2024 г. тя е най-големият купувач на български стоки извън ЕС и четвърти общо след Германия, Румъния и Италия, въпреки че делът ѝ е приблизително наполовина спрямо 2007 г. През същата година Турция гласува като България в три от всеки четири разгледани случая в ООН, а Русия - в един от три. Това не превръща съвпадението в мярка за приятелство. Показва обаче колко непълна може да бъде картината, когато описваме днешните отношения само чрез историческите си представи.
Българска инициатива в Черно море
Търговските връзки със съседите дават и конкретна посока за действие. Черноморският регион е място, където българската сигурност се среща с интересите на земеделците, превозвачите и пристанищата. Сътресенията в доставките на торове показват защо тази връзка трябва да присъства по-ясно във външната ни политика.
В пролетната си прогноза от 2026 г. Световната банка очаква индексът на цените на торовете да се повиши с над 30% за годината. Сред причините са прекъсванията на доставките през Ормузкия проток и по-високите производствени разходи. Засега е само прогноза, но показва мащаба на риска за земеделието.
Като износител на зърно България може да получи по-високи приходи при поскъпване на международните пазари. Ползата обаче зависи от реколтата и разходите за производството ѝ. По-скъпите торове могат да свият дохода на земеделеца, а поскъпването на храните засяга домакинствата. Затова надеждните доставки са общ стопански интерес, който заслужава дипломатическо внимание.
България би могла да предложи съвместна работа с Румъния и Турция за по-надеждни доставки на торове през черноморските пристанища и свързаните сухопътни маршрути. Началото може да бъде практично - обща оценка на транспортните затруднения и резервни варианти при прекъсване на основни доставки с участие на бизнеса.
Такава инициатива няма да реши всички български външнополитически проблеми, но ще даде съдържание на призива страната да има собствен глас. Устойчивата европейска ориентация е добра основа. Следващата стъпка е да внесем предложение, да намерим партньори и да продължим работата по него.
