Вече няколко дни имам чувството, че живея в паралелна вселена и не мога да повярвам на абсурда, който се случва. Връщат мощите на Самуил, ура, радост и зрелище за народа. Първо нямам спомен Самуил да е канонизиран. То е и невъзможно убил е брат си, нарушил е Божия заповед. Второ нямам спомен да има научна публикация, в която категорично да е посочено доказателство, че намерените тленни останки са на българския владетел. Липсва надпис на гробницата, липсва надпис на плащеницата. Това, което има е златоткана тъкан с изображения на папагали, които някои оприличават на орли. Птици, които не съм много сигурна символно доколко се отнасят до българската владетелска фамилия. Друг важен белег за идентифициране е счупената кост и дори ни се казва в коя битка е счупена. Ще напомня, че битките през Средновековието не са една или две и мъже със счупени кости има много. В XIX в. има възможност на да се направи анализ и по този анализ да разберем много за костите. Първо да се разбере, от коя епоха са, защото ние не сме сигурни, че са от ХI в. и най-важното в случая с конкретните останки може да се направи ДНК анализ за родовия произход. Не знам колко от изпадналите в екстаз от "връщането" знаят, но в с. Герман до Преспанското езеро се намират непокътнати гробовете на родителите на Самуил с кирилски надписи върху тях.
Ще обърна внимание и на "връщането", което също не разбирам. Самуил умира в собствения си дворец и е погребан на българска земя в конкретния исторически период. Това културно-историческо пространство променя държателите си, но векове наред там живеят българи. И определено ако приемем, че костите са на Самуил, те показват/ маркират обхвата на българското пространство през X-XI в. Даването на костите губи една чисто символична точка за поклонение на българските патриоти. Искам да попитам защо толкова време се борите да вземете едни кости с неубедително доказан произход, а не се борите да се направят системни археологически проучвания, както на о-в Св. Ахил, така е на руините на крепост, които се виждат по зъберите на планината над с. Герман. За мен това би било изключително важно в чисто исторически план и със сигурност би допълнило интересни детайли към познаването ни на света на българския цар Самуил.
В цялостното говорене за "връщането" в страни от погледа на патриотите остава какво ние даваме на гърците. Ние се отказваме от безценни културно-историческо артефакти. Прибрани по време на Първата световна война от българската армия, за да бъдат съхранени от унищожаване в тези тежки години. Те са прибрани от два манастира, които се издигат в български културно-историческо пространство и по-голяма част от селата наоколо са били населени с българи. В манастирите е имало и български монаси, които за съжаление е трябвало да крият произхождат си, за което свидетелстват през XIX в. редица пътешественици, които ги посещават. Тези артефакти са част от договора Моллов - Кафандарис и е взето решение да останат в България. Част от тях бяха изложени в НИМ като част от културно историческото ни наследство. Според гръцките медии 48 артефакта се връщат в Гърция. За кратко ще бъдат изложени във Византийския музей, а после ще бъдат предадени в манастирите. След като остават собственост на България, (те не са на НИМ, както прочетох някъде, те са част от българското културно историческо богатство и никой няма право еднолично да решава съдбата им) защо след изложбата не бъдат върнати в България. Изложби с културни ценности се правят по цял свят, но след това трябва да се върнат в страна, на която са. Защо тези наши ценности отиват в два манастири, в които ние имаме ли доказателства, че има подходящи условия за тяхното съхранение? Защо тези ценности не се прибират в България? Каква всъщност е истинската договорка за съдбата на тези 48 артефакта? Кои точно са тези артефакти? Защо няма списък с точния брой на артефактите и кои са те? Защо не е свикана предварително комисия, която да реши кои предмети да влязат в предполагаемата изложба, да се изготви каталог, да се направят застраховки и да се посочи датата, на която тези ценности ще бъдат върнати в България? Изобщо те ще бъдат ли върнати някога в България?
Щом сме патриоти защо не пазим и културно-историческо си наследство, а се разделяме с лека ръка с него?!
* Калина Минчева работи в Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев"
