- Трябва да затегнем мерките срещу нелегалните мигранти, но и да има пътища за легален достъп на млади, обучени хора, които имат квалификация и искат да работят в ЕС, казва евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ
- След края на войната в Украйна освен оръжие в Европа могат да се появят и нови престъпни мрежи. В Полша вече има подобни процеси и украинската мафия измества полската
- Г-н Радев, вие внесохте пакет от изменения към предложението за нова европейска директива за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия и свързаните с него престъпления. Какво предвиждат те?
- До войната в Украйна по данни на Европол в ЕС имаше 35 милиона единици незаконни огнестрелни оръжия. Сред тях има предимно военно оръжие - автомати, гранати и др. След началото на войната, за съжаление, нелегалният трафик на оръжия се увеличи много. Освен ръчно огнестрелно оръжие на нелегалния пазар започнаха да се появяват дори антитанк ракети като “Джавелин”. Представете си какво може да направи оръжие, което изпепелява 65-тонен танк, с кортежа на един министър-председател или президент. Застанал на 1 км от пистата на летище, с такова оръжие някой може да свали всеки излитащ или кацащ самолет. Това е огромен риск за сигурността на Европа.
- Къде са засечени такива?
- Това са данните на Европол. Показателен случай имаше например в Полша, където след приятелско посещение в Украйна полицейски началник си беше внесъл гранатомет и произведе изстрел в собствения си кабинет.
Борбата с нелегалния трафик на оръжие изисква да засилим контрола по външните граници, да идентифицираме много по-добре оръжията и частите за тях и да има много по-ефективно сътрудничество между държавите-членки и Европол. Но по никакъв начин не трябва да ограничаваме и затрудняваме хората, които притежават законно оръжие за лов или спортна стрелба.
Не бива да спъваме и иновациите в този бизнес, защото Европа разчита много на собствената си оръжейна индустрия, за да подобри отбранителните си способности. Целта е да спрем влизането на нелегални оръжия в ЕС.
Виждаме какво става в една иначе спокойна Швеция - банди, които водят война по улиците. Дания дори затвори границите си с Швеция. В криминалните мрежи често участват мигранти и дори децата на мигранти, които вече са шведски граждани. Тези банди все по-често действат и извън Швеция, включително в Марбея в Испания.
- Какво може да се направи конкретно, за да се ограничи нелегалното оръжие?
- Трябва да затегнем мерките - с електронни системи, свързване на регистрите, много по-добро проследяване на военните оръжия и особено на бракуваните. Голяма част се водят унищожени, но самите оръжия или части от тях се появяват из цяла Европа. За да ударим незаконния трафик, трябва да има много добър контрол и ефективно проследяване, така че да знаем откъде идва дадено оръжие, как е преминало границата и къде се намира.
Какво стана след войната в бивша Югославия? Огромно количество незаконно оръжие влезе в ЕС, а част от хората, участвали във войните, се включиха в организираната престъпност. Трябва да мислим за този риск и след края на войната в Украйна, защото, освен незаконно оръжие, в Европа могат да се появят и нови престъпни мрежи. В Полша вече има подобни процеси и украинската мафия измества полската. Затова трябва да сме готови и най-вече да не допускаме военни оръжия да попаднат в ръцете на престъпни групи в ЕС.
- Обяснете ни как ще се вземат решенията за нелегалните мигранти в ЕС с приемането на новия регламент и до каква степен това ще повлияе на България като външна граница?
- Първо видяхме, че за да функционира Шенген, за да гарантираме сигурността на 500-те милиона европейски граждани, трябва да имаме много добър контрол по външните европейски граници. Няма как да опазваме границите вътре в Европа, ако има пробита външна граница. Новият пакт за миграцията и регламентът за връщанията са много добри инструменти, но кризата в Сеута ни показа, че трябва да сме готови и за извънредни ситуации. Само за ден там влязоха десетки хиляди мигранти. ЕС трябва да може да реагира бързо и ефективно при такива кризи.
Миграционната политика беше засегната и в речта на Урсула фон дер Лайен, защото е наистина важно да укрепим капацитета на “Фронтекс” и да засилим разузнавателните операции, така че да подобрим ранното предупреждение и да разполагаме с предварителна информация, ако има опасност от огромен мигрантски натиск.
Да, за последните 2 години нелегалните влизания в Европа са намалели с 55%. Молбите за убежища са с 25% по-малко, но това, както виждаме, не е достатъчно и не ни спасява от ситуации като в Сеута. Трябва да затегнем мерките, за да сме готови за кризи, които могат да възникнат внезапно.
Необходимо е да се работи много повече с държавите на произход на нелегалните мигранти. Трябва да има пътища за легален достъп на млади, обучени хора, които имат квалификация и искат да работят в ЕС, както и центрове в третите държави, където предварително да се извършва проверка на мигрантите. Ако някой наистина бяга от война, трябва да получи закрила. Не бива да допускаме обаче мигрантите да влизат през външните граници на ЕС и след това да се установява кой има право да остане. Тези, които нямат право на убежище, трябва да бъдат връщани незабавно. Не можем да ги оставяме да обикалят свободно из целия ЕС години наред, без да знаем представляват ли криминална опасност и т.н.
Новият пакт за миграцията осигурява съкратени процедури и ясни правила, така че мигрантите вече няма как да искат убежище в една държава членка, а ако получат отказ, да продължат в друга и да блокират връщането си със съдебни процедури. Не по-малко важно е обаче да има натиск към страните на произход, така че да приемат тези хора обратно в максимално кратки срокове.
- Как ще се гарантира, че България като външна граница няма да стане като гето?
- България никога не е била приемник на нелегални мигранти. Справяме се добре с миграционния натиск по българо-турската граница Ц най-тежката сухопътна граница в ЕС. Можем да разчитаме винаги и на европейската солидарност, но трябва да работим много добре и с "Фронтекс", и с останалите държави членки, за да имаме навременна информация и да предотвратяваме кризи като тази в Испания или каквито имаше многократно в Гърция.
Пактът за миграцията казва точно това Ц ако дадена държава е под засилен натиск, мигрантите няма да остават там, а ще бъдат прехвърляни в трети държави на солидарен принцип. Това е особено важно за държави на първа линия като България, Испания, Италия, Гърция. Ситуации като тази с десетките хиляди мигранти, които останаха на гръцките острови преди десетина години, не трябва да се повтарят.
- Бългapия e нaпът дa излезе от т.нар. сив списък за пране на пари - бaзиpaнaтa в Пapиж Cпeциaлнa гpyпa зa финaнcoви дeйcтвия (FАТF) пoдгoтвя извaждaнeтo ни - какво означава това за страната ни?
- България още миналата година изпълни всичките над 30 точки, за да бъдем извадени от сивия списък. Кабинетът "Желязков" положи много усилия в тази посока.
Нека припомня, че влязохме в сивия списък на Специалната група за финансови действия през 2023 г. Това си е сериозен удар по реномето на България. Премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев все още дължат обяснение защо се стигна дотук.
Попадането в сивия списък има реални последици. Спомням си, че в момента, в който влязохме в сивия списък, Южна Корея например преустанови всички трансакции към България. Нашите студенти, които си отварят сметка някъде из Западна Европа, попълват повече документи. Когато българският бизнес се сблъсква с трудности, дава множество документи и обяснения за всяка трансакция и това води до излишни разходи, конкурентоспособността му намалява.
На 30 октомври е заседанието в Париж, на което се очаква България, Монако и Кот д'Ивоар да излязат от сивия списък. Много се надявам това да стане.
Преди броени дни бях част от делегация на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП във Франкфурт в седалището на Европейския орган за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Бях докладчик по регламента за създаването на агенцията и съм наясно колко много надежди се възложиха на тази реформа, за да засилим борбата с мръсните пари в Европа. Целта на мисията на Европейския парламент бе да видим как новият орган се подготвя за своята дейност. До началото на 2027 г. трябва да се подберат големите финансови институции, които оперират в повече от шест държави членки и които ще подлежат на пряк надзор. Много по-внимателно ще се наблюдават специфични сектори като недвижимите имоти, криптоактивите, където рискът от пране на пари е изключително висок.
От стотиците милиарди, които годишно се изпират, в ЕС успяваме да засечем едва 1%. Това е крайно недостатъчно и представлява сериозна заплаха за финансова система на ЕС. Усилията ни трябва да дадат резултат, защото колкото по-ефективно ограничаваме прането на пари, толкова по-успешно се борим и с организираната престъпност.
