- До края на годината ЕК ще е готова със Законодателен акт за цифрова справедливост, казва евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ
- Предвижда се и ограничаване на достъпа до социални мрежи на деца под 13 г.
- Г-н Ковачев, основен акцент в работата ви е Законът за цифровите услуги, борбата с анонимните профили в интернет и руската пропаганда. Тази тема продължава да е актуална и в България.
- Темата за киберсигурността и за това какво Европа може да направи по отношение на т.нар. Европейски демократичен щит е много важна. Как една демокрация може да изгради своята имунна система срещу сили както извън, така и вътре в ЕС, които искат да използват квазидемократични принципи като свободата на изразяване и свободата на медиите, за да влияят върху обществените нагласи чрез манипулации, дезинформация и разпространение на фалшиви новини. Ние сме свидетели на това всеки ден - прекарваме много часове пред телефоните си и виждаме каква огромна вълна от информация получаваме. Виждаме също колко много анонимни тролове и ботове има, без да знаем кой стои зад тях, а въпреки това те активно разпространяват информация.
Ние се намираме в напълно нова среда. Преди, когато тези технологии не съществуваха, хората разчитаха да получават новините от вестници, радио и телевизия. При тях е ясно кой стои зад тези медии, те имат редакционни колегии и носят обществена отговорност и всеки може да се обърне към тях.
Сега обаче в повечето случаи не е ясно кой стои зад онлайн групите, профилите и цифровите информационни канали, нито какви цели преследва, какви послания се опитва да наложи и по какъв начин се стреми да променя обществените нагласи.
- А доколко е реалистична забраната за социалните мрежи на деца до 13 и 15 г.? А до 18 г. пък въобще не мога да си представя как ще ограничите достъпа им...
- По отношение на защитата на децата ще има нова законодателна инициатива на европейско ниво за забрана на личните акаунти на децата под 13 г. и за по-ограничено съдържание и време за ползване на социалните мрежи за деца между 13-14-годишна възраст. За възрастовата група 15-17 години се предвижда да се въвеждат задължителни изисквания към платформите за осигуряване на безопасен дизайн.
- Как ще се случи това?
- Не ме питайте каква технология ще се използва, има си специалисти. Но има съревнование между регулаторната рамка за дигиталното пространство и тези, които искат да злоупотребяват с новите технологии. И винаги има пропуски. Виждаме опита на Австралия, които първи започнаха да ограничават децата в социалните мрежи и видяха, че дупките са много. Предстои да видим какво решение ще предложи Европейската комисия.
Вече съществува тестово приложение - европейска програма за верификация на възрастта. Целта е да не предоставяме личните си данни на големите американски технологични компании. Вместо това европейското приложение ще подава единствено отговор “да” или “не” - дали дадено лице е навършило съответната възрастова граница, например 13 или 15 г., и съответно дали може да създаде профил, или не.
- Но ако детето излъже, как ще бъде контролирано това? И сега децата не могат да се регистрират в социалните мрежи, ако нямат 18 г., но никой не проверява каква възраст посочват.
- Как например създаваме и използваме банково приложение? Има начини, които да направят подобна верификация възможна. Разбира се, по темата трябва да се чуе мнението на експерти по информационни технологии - аз не съм такъв специалист. Това е политическото послание, което отправяме от Европейския парламент и Европейската комисия.
Но в речта си Урсула фон дер Лайен добави нещо важно - че до края на годината ЕК ще представи пред парламента и пред съвета Законодателен акт за цифрова справедливост, който се надявам, че ще включва и забраната на анонимни профили. Всичко, което е забранено или позволено в реалния живот, следва да бъде регулирано по същия начин и в дигиталната среда. Както ни е забранено да вървим по улицата маскирани, да обиждаме хората и да разпространяваме лъжи, така трябва да са забранени и анонимните профили.
По-големият проблем обаче е рискът от злоупотреба с милиони подобни профили и координирани мрежи от тролове, които целенасочено влияят върху обществения дебат и обществените нагласи.
- Какво се случва с членството на Северна Македония с в Европейския съюз с преговорите, след като те продължават да отказват да отворят Конституцията си и да впишат българите в нея?
- Те се самоблокират. А ние трябва да сме кратки, ясни и да не се занимаваме толкова дълго с тях. Нищо не зависи от нас, всичко си зависи от управляващите в Република Северна Македония. Но те работят срещу интереса на своите граждани като по този начин се самоблокират. Те не изпълняват ангажиментите, които са поели и по този начин изолират своята страна, която е в доста тежко икономическо състояние. Това е абсолютно контрапродуктивно за интересите на гражданите на РСМ.
Този алианс, който бяха направили с Орбан, Вучич, Мицкоски, се разпада. Орбан вече не е на власт, а новото унгарско правителство си търси парите - половин милиард, които Орбан даде в РСМ, уж под шапката на някакъв заем от Китай.
Пропагандата в Скопие продължава да е жестоко антибългарска.
Виждаме случая с Ива Михайлова, която е драстичен пример на погазване на всякакви хуманитарни норми. Да бъде възпрепятстван достъпът до адекватно лечение на млад човек, който е изложен на риск от инвалидизация, единствено заради политически спор с България, според мен е напълно неприемлива позиция.
