- Забрана за социални мрежи е като порта в поле ще се заобикаля, каза още бизнесконсултантът и експерт по поколенията пред "24 часа"
Още акценти от интервюто:
- По-възрастните - учители, мениджъри, трябва да доказваме пред младите, че сме достойни да им бъдем ръководители
- В компаниите Джен Зи не искат да са йерархично подчинени, а очакват партньорство
- Младите имат проблем със задържането на вниманието, но той се решава, ако им говориш интересно
- Европейската комисия планира нови правила и законопроект, предвиждащи ограничения и забрани за достъп до социални мрежи за деца под 15-годишна възраст. Тръгва ли Европа в правилната посока, или се опитваме със забрани да решим проблем, свързан с възпитанието и образованието на децата, г-н Гетов?
- Трудно е да се отговори еднозначно. Според мен да забраняваме социалните мрежи, е толкова абсурдно, колкото забраната да се продават цигари на деца - като минеш покрай училище, виждаш доста деца да пушат.
Това ограничение е като порта насред полето, защото ще има хиляди възможности да бъде заобикаляно. Другото, което може да се случи, е децата, в стремежа си да използват социални мрежи, да започнат да се крият зад други профили или дори да влязат в DarkNet.
Забраната единствено кара някого да плати малко повече за нещо или да намери вратичка, за да я заобиколи. Нищо друго.
- Вие изследвате различията между поколенията. Как социалните мрежи промениха днешните подрастващи в сравнение с поколенията преди тях?
- Те промениха нас, камо ли тях. Наскоро бях в “Ла Скала”, където средната възраст на публиката беше над 65 години, но масово хората си правеха селфита, снимаха аплодисментите в края на концерта и т.н.
Тоест социалните мрежи не са променили само младото поколение, а и нас, и нашите родители - хората на 70 и 80 години.
Поколенията Z и Алфа всъщност израснаха със социалните мрежи. За тях те са толкова естествени, колкото въздухът. Поколението Z е първото, което от ден едно израства с интернет. За тези две поколения социалните мрежи са даденост. Те трудно си представят как биха живели без тях.
- Това добро или лошо е? Не създаваме ли поколение, което би било безпомощно, ако един ден остане без постоянен достъп до технологии?
- Ако спре токът, ако стане земетресение или започне война, ще се адаптират. Замислете се, че интернет и социалните мрежи например в Украйна дават възможност на децата, които прекарват част от времето си в метрото и в мазета и понякога учат оттам, да имат достъп до света.
Социалните мрежи не трябва да се разглеждат само като нещо негативно. Това е все едно навремето да кажем, че автомобилът, когато е бил изобретен, е бил нещо лошо спрямо традицията на конете и файтоните. Това е част от еволюцията на човешката цивилизация. Да риташ срещу социалните мрежи, е все едно да обясняваш, че Земята е плоска и че гравитацията ни вреди.
Пак ще дам примера с цигарите - забранени са за деца, но отидете в голямото междучасие пред някое училище и вижте какво се случва.
- Именно с темата за образованието се свързва казусът със социалните мрежи. И по-конкретно със способността на младите да учат и да задържат вниманието. Резултатите от PISA 2025 показаха продължаващ спад в много държави. Може ли да говорим за поколенческа промяна в начина, по който децата възприемат и обработват информация?
- Първо, младите поколения са заливани с толкова много информация, колкото никое друго поколение преди тях. Това се отнася за милениалите, поколението Z и поколението Алфа.
Всъщност всеки от нас, включително моето поколение X и предходното поколение на бейби бумърите, в момента е заливан с информация всеки ден. В резултат ставаме по-резистентни към нея, все по-малко склонни да получаваме и да запомняме информация, защото в един момент мозъкът ни казва: “Стига толкова”.
При поколението Z има и още един много съществен момент. Често се сблъсквам с него в моите обучения. Когато започнеш да обясняваш нещо, младият човек директно пита: “Това къде ще ми свърши работа?”. Ако например го учим на котангенс, той ще попита: “Къде ще го използвам котангенса?”. И повярвайте ми, понякога е трудно да му отговориш.
Това е поколение, което расте в хиперинформационна среда. Същото важи и за поколението Алфа. По-възрастните поколения просто влязохме в тази среда на по-зряла възраст. Младите си казват: “Има толкова много информация и толкова лесен достъп до нея, особено сега с изкуствения интелект, че не искам да уча неща, които никога няма да ми потрябват”.
Дали това е положително, или отрицателно, е друг въпрос. Навремето хората са учили цели стихосбирки наизуст. Много от днешните 70-80-годишни могат да ви цитират части от тях. Но това е било тогавашното образование. Днес много трудно можеш да накараш някого да учи нещо наизуст, независимо че учените казват, че това развива определени умствени способности и когнитивни връзки.
Хиперинформационната среда води до това хората да не искат да запомнят толкова много, защото знаят, че могат да намерят информацията във всеки един момент.
- Как тогава образователната система може да се адаптира към тези особености на поколенията Z и Алфа? И не е ли това двустранен процес - системата да се адаптира към тях, но и те към нея?
- Аз по-скоро разглеждам обучението на новите поколения не толкова в образователната, колкото в корпоративната среда. Но между двете има връзка и тя отново е свързана с практичността на знанията и с интересния начин, по който тези знания се предоставят.
За съжаление, образователната система е много изостанала. Според мен трябва да се случи коренна промяна. Особено в България системата е закъсняла с може би 20-25 години. Не трябва постоянно да търсим вината в децата. Непрекъснато чуваме: “Децата са такива, децата са невъзпитани”. Няма да променим децата. Ако искаме да имаме достъп до младите и да им предадем знания, трябва да се съобразяваме с тях. Моят основен принцип като човек, който се занимава с обучение, е, че ако процесът на трансфер на знания не върви, не е виновна аудиторията, а преподавателят. Ако този принцип се спазва, много неща ще се променят.
Трудно ще адаптираме децата към една закостеняла система, чиято основа е поставена през XIX век - класическата образователна система, която имаме и до момента, е изградена до голяма степен върху научаване, запомняне и зубрене на определени знания.
Тя е създадена в ранните етапи на съвременния капитализъм, за да подготвя служители, войници и администрация с определен набор от знания. Днес този модел е много остарял и трябва да се променя. И в България има много добри специалисти по тази тема, но гласовете им рядко се чуват.
- На този фон България се откроява и с много високи нива на дигитално разсейване в PISA 2025. Около 42% от учениците казват, че съучениците им се разсейват с дигитални устройства в часовете по природни науки, а българските ученици са сред тези, които прекарват най-много време с устройства за развлечение в училище. Защо проблемът е толкова силно изразен и виждате ли подобно разсейване и в корпоративната среда?
- Това е глобален проблем. Не е само сред младите, има го и сред по-възрастните поколения. Нормално е - когато скролваш в социалните мрежи или търсиш нещо и пред теб излязат десетки препратки и статии, трудно задържаш вниманието си върху един конкретен текст.
При младите хора безспорно на пръв поглед има проблем със задържането на вниманието. Но ще ви дам един контрапример.
Преди няколко седмици имах презентация на тема “Пропастта между поколенията”. В залата имаше деца от 15-годишна възраст до младежи на 25-26 години и нагоре. Два часа тези хора ме слушаха, без особено да се разсейват. Защо? Защото темата им беше интересна и беше представена по достъпен за тях начин. Без аз да се държа като “чичкото, който е умен” и трябва да им сведе знанията. Слязох на тяхното ниво, показах им къде това може да им бъде полезно и как могат да го използват.
Накрая няколко тийнейджъри дойдоха да ми стиснат ръката и ми казаха: “Благодаря ви, това наистина беше интересно. Слушахме ви с интерес час и половина - два”. Значи е възможно да задържиш вниманието им. Въпросът е да го направиш по начин, който е интересен за тях.
Начинът ни на живот се промени толкова много, че вече трудно се концентрираме толкова дълбоко и продължително върху едно нещо. И това не се отнася само за децата.
- PISA 2025 поставя и въпроса за дисциплината - почти половината български ученици казват, че съучениците им не слушат учителя, а около четирима от десет съобщават за шум и безредие в часовете. Ще помогнат ли идеи като оценка за поведение, ограничения на телефоните и по-строги правила? Или днешното поколение изисква различен подход към авторитета и дисциплината?
- Това не е само в училище. При поколението Z, а донякъде и при милениалите авторитетът на длъжността и на йерархията избледнява значително.
Преди, когато млад човек започнеше работа в една компания, той автоматично се съобразяваше с директора или собственика, защото този човек е от 20 години в компанията, създал я е или просто заема по-висока позиция.
Днес младите хора влизат в подобна среда - а същото важи и за училището - и казват: “Добре, ти си тук от 20 години. И какво от това? Кажи ми какво мога да науча от теб и ми го предай по начин, по който мога и искам да го науча”.
Другото, което очакват, е партньорство. Младите хора не искат да бъдат йерархично подчинени. Те очакват по-плоска структура. В училище учителят трябва да бъде лидер и да води децата. Когато това не се получава, се появяват хаосът, шумът и проблемите с дисциплината.
Трудно е, но това е пътят. Ние, по-възрастните - учители, мениджъри, собственици - трябва да доказваме пред младите, че сме достойни да бъдем техни учители и ръководители, че има причина тези хора да ни слушат и да работят с нас.
Може да ни изглежда абсурдно, сякаш светът се е обърнал с краката нагоре, но той действително се е променил. Дълго време се правехме, че не забелязваме слона в стъкларския магазин. Казваме си: “Децата са невъзпитани”. Не. Просто всичко се е променило. Няма да върнем децата към света, в който сме израснали ние. Трябва да се научим да работим с поколението, което имаме днес.
