- Хероинът е изчезнал от пазара, за да освободи място за по-коварното вещество
- Около 38 000 души у нас употребяват наркотици високорисково, само 6 хил. търсят помощ
- Сред младите намалява употребата на марихуана, но расте тази на амфетамини, метамфетамини, екстази и кокаин
- Каква е картината на наркотиците в България в момента?
- Като цяло ситуацията не се различава съществено от последните години. Новото е, че проблемът с фентанила излиза все по-ясно на преден план. Употребата му нараства, тъй като на пазара практически няма хероин, а фентанилът може да бъде негов заместител.
През юли тази година за първи път изследвахме съдържанието на използвани спринцовки в София и Пловдив. В Пловдив 94% от изследваните спринцовки съдържат фентанил, а хероин почти не се открива. В 27% е установен и метамфетамин.
На база това проучване можем да кажем, че нещата в Пловдив са изпуснати - употребата почти изцяло е преминала от хероин към по-коварното вещество фентанил. И говорим за инжекционна употреба, която е най-опасната.
- Знаем, че в много от случаите фентанилът присъства като примес в хероина, кокаина и тн. Можем ли да кажем, че 94% от спринцовките, които са намерени, хората са търсили фентанил конкретно?
- Не можем да бъдем сигурни. Възможно е да им е бил предложен като друго вещество или да е бил използван като примес за засилване на ефекта.
Това са данните за Пловдив. А каква е картината в София?
В София фентанилът е открит в 17% от изследваните инжекции, което също е висок процент. Преобладава употребата на метадон - 74%. Тук възниква въпросът откъде се снабдяват употребяващите с него - дали идва от програмите за заместваща терапия, или от нелегалния пазар. На този въпрос трябва да отговорят компетентните органи.
В чужбина се изследват отпадните води, за да се установи сравнително точно употребата на преобладаващия наркотик в различни градове. Възможно ли е това и в България?
Правим множество проучвания, за да покрием нуждата от информация по различните индикатори, по които се събират данни на европейско ниво. Изследването на отпадни води обаче изисква голяма организация и ресурс. Към момента не мисля, че това е реалистично за България.
- Добре. А по отношение на изследванията за изчисляване на смъртността от наркотиците: Защо получаваме две-три различни числа за смъртните случаи през предходната година?
- Действително е така. Специално за смъртните случаи има европейски индикатор, който е в две направления. Единият измерва смъртността сред употребяващите наркотици, която невинаги е пряко свързана с употребата - например може да е вследствие на придружаващи заболявания. Другият отчита смъртните случаи, свързани с употребата на наркотици.
По втория показател има национален регистър, който се води от Националния статистически институт на база на смъртните актове. За 2025 г. там са отчетени 30 смъртни случая, което е доста малко. Точно заради занижените стойности в тези данни ние реализираме допълнително проучване на трупни проби със съдебна медицина и токсикологиите в България. Така се очертава една по-реалистична картина за смъртните случаи в България - 125 през 2025 г. и 127 през 2024 г.
Това не означава, че данните от смъртните актове са недостоверни. Например вместо „свръхдоза" в някои случаи може да бъде записано „спиране на сърдечната дейност". А тя може да е предизвикана от употреба на наркотици и така случаят да не попадне в статистиката.
- Защо конкретната причина не се записва в смъртните актове?
- Трудно мога да кажа. Възможно е семействата да не желаят това да бъде посочено като причина за смъртта.
Затова правим допълнително изследване, което очертава тенденция по този индикатор. Защото ако през 2023 година по нашето изследване смъртните случаи са 47, сега имаме близо три пъти увеличение - 125 през 2025 г.
- Можем ли да опишем профила на зависимия? На каква възраст е например?
- Най-често проблемно употребяващите са на възраст между 15 и 34 години, с изразена употреба на опиоиди и стимуланти. Все по-често се наблюдава и високорискова употреба на канабис.
При младите хора обаче се наблюдава спад при употребата на марихуана и ръст на употребяващите стимуланти - амфетамини, метамфетамини, екстази и кокаин. Това е тенденция в цяла Европа.
Интересно е, че сред учениците през последните години почти няма разлика между момчетата и момичетата по отношение на употребата. Преди момчетата употребяваха значително повече.
- Все още ли е сериозен проблемът с вейповете, съдържащи наркотични вещества?
- Да. Те стават все по-популярни, особено сред младите. Проблемът е, че много често не е известно какво точно съдържат, което ги прави особено опасни.
- В тази връзка пазарът на наркотиците променил ли се е през последните години? Защото тези вейпове знаем, че се поръчват и онлайн.
- Наистина вейповете се поръчват най-често онлайн. Но поръчки се правят и на други наркотици - както в социалните мрежи, така и в тъмната мрежа... При този тип дилърство обикновено няма директен контакт между продавача и купувача. Наркотикът се оставя на определено място и след това се взима.
Другото, което прави впечатление, е количеството хероин, задържано от правоохранителните органи през 2025 г. – под един килограм. Това е рекордно ниско количество. Очевидно хероинът практически отсъства от пазара. От друга страна, са задържани около 7 килограма фентанил - количество, което пък е безпрецедентно високо.
- Фентанилът по-страшен ли е от хероина?
- При всички положения е много по-потентен. По-бързо може да се стигне до зависимост, а рискът от смъртен случай е по-висок, тъй като много по-малко количество може да доведе до летален изход.
- Какво трябва да се направи, за да се ограничи употребата и разпространението на веществото?
- Първо трябва да признаем, че в момента имаме проблем с фентанила. Второ, виждаме, че намалява броят на пациентите в програмите за субституиращо лечение, където може да се лекува зависимостта към опиоиди.
През последните години около 20–25% от местата в тези програми остават незаети.
- Тоест броят на хората, които търсят помощ за опиоидна зависимост, намалява?
- Да, специално за опиоидите. Иначе около 6000 са тези, които минават през лечение общо на година.
- Има ли опасност сцените от Сан Франциско с хора в тежко състояние след употреба на фентанил да се превърнат в реалност и в България?
- Все още сме далеч от ситуацията в САЩ. Там до преди три години броят на починалите вследствие на наркотици беше над 110 000 годишно. По последните данни, които съм виждал, сега са около 70 000. Но не бива да подценяваме проблема.
- Знаем ли колко са зависимите в България?
- Нямаме регистър на зависимите, но можем да направим оценка. Около 38 000 са високорисково употребяващите наркотици в България. Става дума за хора, които имат проблеми с употребата на наркотични вещества, включително канабис.
Около половин милион са хората, които са употребявали наркотик поне веднъж в живота си.
- Трябва ли райският газ да бъде включен в списъка на наркотичните вещества?
- Не. Това е обсъждано многократно. Към момента диазотният оксид не отговаря на всички критерии, заложени в наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Той има психоактивен ефект, но няма данни да предизвиква състояние на зависимост.
В същото време употребата му в България е висока. Според Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) страната ни е на първо място сред 18 държави по употреба на райски газ поне веднъж в живота – 9,4% при средно 3,1%. Данните са от изследването през 2024 г. сред 15–16-годишни ученици.
- Има ли много нови дизайнерски дроги?
- Те са все повече. На световно ниво са регистрирани около 1500 през последните 20 години, а за Европа са около 1200 от 2005 г. насам. Специално в Европейската система за ранно предупреждаване миналата година бяха 50. Само до момента тази година са 50, а до края на годината има още време - вероятно регистрираните за първи път нови психоактивни вещества ще са повече от тези миналата година. Може да се каже, че всяка седмица в Европа се регистрира по едно ново психоактивно вещество.
- А в България?
- За първите 6 месеца на годината в националната система за ранно предупреждение са регистрирани 49 нови психоактивни вещества, като 13 от тях са идентифицирани за първи път.
Справя ли се страната ни с превенцията на наркотиците?
Превенцията в страната е всеобхватна и се прави от много институции. Дори и от МВР, които правят превенция на престъпността, но включват и превенция на употребата.
Във всеки областен град има местни комисии и превантивно-информационни центрове. Спортното министерство също прави превенция на наркотиците.
Според данни на Министерство на образование и науката през последната учебна година в дейности, програми и кампании по превенция са обхванати 338 000 ученици. Тоест, това е почти половината от всички ученици. Което за мен е доста висок процент.
- Тя достига до учениците, но ефективна ли е?
- Трудно е да се каже. През последните години наблюдавахме намаляване на употребата на наркотици сред учениците – от 30,4% през 2011 г. до 14,7% през 2021 г. при показателя „употреба поне веднъж в живота". През 2025 г. този дял отново се увеличава до 18,7%.
Намаляването в предходния период се дължи най-вече на по-ниската употреба на канабис. В същото време се увеличава употребата на заместващи продукти за пушене – вейпове, устройства за нагряване и наргилета. Наблюдава се и леко увеличение на употребата на стимуланти – амфетамини, метамфетамини, а в по-малка степен екстази и кокаин.
- Има ли статистика за учениците, които употребяват по-често, а не само „веднъж в живота"?
- Не правим такава оценка. Но показателни са индикаторите "поне веднъж употреба на наркотици през последната година" и "поне веднъж употреба на наркотици през последните 30 дни" - съответно нашите оценки са за 12,6% и 7,6% от учениците в гимназиален етап на образование (8-12 клас).
- Кои са най-разпространените митове за наркотиците в България?
- Един от тях е, че няма превенция. Както вече казах, има много превантивни дейности и те се извършват от различни институции. Усилия има, но вероятно те не са достатъчни или не са достатъчно добре координирани, за да постигнем необходимите резултати.
Друг мит е, че полицията не се занимава с проблема и дори подпомага разпространението на наркотици. През последните години имаме най-високия брой регистрирани престъпления, свързани с наркотици, както и увеличение на досъдебните производства и броя на хората, лишени от свобода за такива престъпления.
Разбира се, възможно е да има отделни случаи на полицаи, замесени в трафик или разпространение, но като цяло се полагат усилия за ограничаване на предлагането.
Друг мит е, че канабисът е безвреден. В европейските страни марихуаната е на второ място след кокаина като причина за търсене на спешна медицинска помощ. Това отчасти се дължи на факта, че канабисът е най-употребяваното вещество, но и на риска да отключи психотични състояния.
Все по-често се наблюдава и употреба на повече от едно вещество. При тази полиупотреба почти винаги присъства и канабисът.
