След като хутите поеха контрола на Баб ал-Мандеб и спряха саудитски тръбопровод, доставките съвсем намаляха и няма откъде да бъдат компенсирани
Пет информирани източника съобщиха, че американски пратеници са се срещнали с представители на йеменското движение „Хути" в Султанат Оман в началото на седмицата, няколко дни след като тясно свързаната с Иран групировка превзе стратегически участък от йеменското крайбрежие на Червено море край пролива Баб ал-Мандеб при мащабна офанзива, която се превърна в поражение за подкрепяните от Саудитска Арабия сили.
Трима от източниците, които пожелаха да останат анонимни, посочиха, че срещата, за която не е било обявено публично, се е състояла в американското посолство в Маскат. Два източника твърдят, че оманското правителство, което отдавна играе ролята на посредник в региона, е помогнало за организирането на тази среща.
Хутите спазват споразумението
По време на срещата, която според един от източниците се е състояла в неделя, хутите са уведомили американските представители, че не възнамеряват да атакуват американски кораби и че спазват споразумението за прекратяване на огъня, сключено със САЩ през 2025 г.
Друг източник, йеменец, съобщи също, че групата е потвърдила, че няма да атакува израелски кораби или други търговски кораби, с изключение на корабите, принадлежащи на Саудитска Арабия. Според два източника американската страна на срещата е била представена от служители на американското посолство, докато в делегацията на хутите са участвали високопоставеният представител, пребиваващ в Маскат, Мохамед Абд ал-Салам, както и друг високопоставен представител – Абд ал-Малик ал-Аджри.
Възможностите на Саудитска Арабия да изнася по-големи количества петрол се ограничиха, след като алтернативните ѝ маршрути за доставки се превърнаха в нови цели във войната. След като страната прибегна до нефтопровода, простиращ се от източната част на кралството до пристанището Йанбу на Червено море, за да заобиколи опасността в протока Ормуз, той беше подложен на атака, която доведе до прекъсване на доставките, в момент, в който подкрепяните от Иран хути пречат на преминаването на саудитски кораби в Кесува на юг на Червено море.
През изминалата седмица хутитите установиха контрол над островите и районите, граничещи със стратегическия пролив Баб ал-Мандеб, и потвърдиха, че „забраната" за всички саудитски кораби ще продължи, което означава затваряне на маршрута за петролните танкери, пътуващи на юг от Йанбе към азиатските пазари.
Прекъсването на маршрута, по който ежедневно се пренасят милиони барели към Червено море, заплашва да извади големи количества суров нефт от пазара и да повиши цените, в момент, когато световната икономика вече се сблъсква с изключително скъпоструващи последици в резултат на смущенията в корабоплаването през проливите Ормуз и Баб ал-Мандеб.
Успоредно с контрола, който групата на хутите, класифицирана от Вашингтон като терористична организация, установи над района на пролива Баб ал-Мандеб, в четвъртък източно-западният саудитски нефтопровод беше подложен на атаки с безпилотни летателни апарати в районите на Рияд и Медина, след което саудитското министерство на енергетиката обяви, че го спира като предпазна мярка.
Източно-западният нефтопровод се простира на около 1200 километра през саудитска територия и свързва региона на Бакиг в източната част на кралството с пристанището Янбу на Червено море, което позволява пренасянето на нефт от източните находища до югозападното крайбрежие, без да се минава през Ормузкия проток.
Тази атака излага на риск саудитските петролни доставки, които се насочваха от пристанището Йенабе на север към Суецкия канал или египетските пристанища, тъй като тези пратки ще бъдат преустановени, след като запасите в пристанището се изчерпят, в очакване на възобновяването на експлоатацията на тръбопровода и подаването на нови количества.
Саудитска Арабия и Ирак заявиха, че дроновете, които са атакували саудитския нефтопровод, са излетели от иракска територия, а Багдад обяви, че започва разследване и операция за издирване на отговорните лица, като уволни военен командир в провинция Майсан, Югоизточен Ирак, откъдето са излетели дроновете.
Проирански фракции в Ирак
Саудитска Арабия обвини проирански фракции в Ирак за организирането на атаката и заяви, че ще се съобрази с настоящото искане на иракското правителство да не отговаря на източниците на атаките, за да му даде възможност да се справи с проблема.
Енергийният сектор на Саудитска Арабия се оказа под натиск от всички страни на фона на неотдавнашното ескалиране на напрежението след като хутите нанесоха атаки по няколко нефтени съоръжения на компанията „Арамко" в южната част на кралството.
Според анализ на Ройтерс, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е поискал от американския президент Доналд Тръмп военна помощ за противодействие на хутите след ескалацията на атаките им и разширяването на влиянието им по крайбрежието на Червено море. Тръмп обаче не се съгласи да бъдат нанесени преки американски удари, а Вашингтон се ограничи до предложение за обмен на разузнавателна информация и подкрепа при атаките.
В този контекст престолонаследникът на Саудитска Арабия се срещна с командващия Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър и двамата обсъдиха най-новите регионални процеси на фона на засилващите се атаки на хутите, според държавната телевизия на Саудитска Арабия.
Преди войната Саудитска Арабия изнасяше около 7,2 милиона барела петрол по данни от февруари 2026 г. за проследяване на танкери от „Кеплер", като от тях 6,38 милиона барела дневно преминаваха през пролива Ормуз.
Хутите, стрелящи по крака си
След напрежението в Ормуз, кралството успя да пренасочи около 7 милиона барела дневно към югозападната част на страната след повишаване на капацитета на тръбопровода, като част от тях се насочват към саудитските рафинерии, докато количествата, налични за износ през Йанбу, се оценяват на около 4,5 до 5 милиона барела дневно.
През последните месеци тръбопроводът е транспортирал между четири и пет милиона барела дневно, което съответства на около четири до пет процента от световните доставки, според компании за проследяване на кораби и анализатори, които са говорили пред Ройтерс.
Икономистът и бивш съветник в Саудитския фонд за развитие Ейд ал-Ейд твърди, че атаката срещу източно-западния нефтопровод не е засегнала самите тръби, а една от помпените станции по трасето, а прекъсването е било ограничено. Саудитска Арабия не разкри официално размера на щетите и продължителността на прекъсването.
Пред Al-HURRA Ейд казва, че продължителното прекъсване ще има различни последици за петролния пазар, но ще има значително повишение на цените, ако големи количества от саудитския износ излязат от пазара за продължителен период.
В неделя бяха извършени нови атаки срещу Саудитска Арабия и кораби в Персийския залив, което доведе до повишение на цените на петрола с три долара - суровият петрол тип „Брент" достигна 108,23 долара за барел, а суровият петрол „Западен Тексас" – 103,20 долара.
Данните на Международната енергийна агенция сочат, че износът на петрол през алтернативните за Саудитска Арабия и ОАЕ пристанища в Йанбе и Фуджейра се е увеличил от 4,1 милиона барела дневно през февруари до 7,8 милиона през юни, преди да спадне до 5,5 милиона барела дневно през август, с увеличаването на нападенията3 на хутите срещу корабоплаването в Червено море.
Али ал-Рями, бивш генерален директор по маркетинга на петрола в Министерството на енергетиката и минералите на Султанат Оман, заяви пред Al-HURRA че възобновяването на работата на саудитския нефтопровод не би трябвало да отнеме много време, предвид подготовката на „Арамко", наличието на резервни части и подготвените предварително планове за действие при извънредни ситуации.
Международната енергийна агенция заяви, че доставките на саудитски суров петрол са спаднали до най-ниските си нива от повече от три десетилетия, като отчасти приписва това на атаките срещу кораби, преминаващи през пролива Баб ал-Мандеб, извършени от хутите.
Ал-Рями заяви, че ОПЕК+ ще има затруднения да компенсира голям дефицит, ако износът от Саудитска Арабия бъде прекъснат, тъй като редица държави-членки извън Персийския залив, сред които Русия, Казахстан, Алжир и Нигерия, имат ограничения в производството или проблеми, свързани с износа.
Той добавя, че увеличаването на производството не означава непременно, че допълнителни количества ще достигнат пазарите, защото „истинският проблем се крие в износа и доставката на тези барели до пазарите", особено що се отнася до производителите от Персийския залив.
Удар в сърцето на саудитски петрол
Износът на саудитски петрол от крайбрежието не се ограничава до един-единствен път след пристигането на суровия петрол в Йанбу. Пратките могат да използват Суецкия канал или египетския тръбопровод „Сумед", който се простира по суша от Червено море до Средиземно море; освен това Саудитска Арабия поддържа петролни запаси както в кралството, така и извън него.
Ал-Рями казва, че Суецкият канал и „Сумед" представляват варианти за транспортиране на част от доставките, които са пристигнали в пристанището Йанбу на Червено море преди спирането на източно-югозападния тръбопровод.
Въпреки това запасите от петрол на кралството, предназначени за износ, ще се изчерпят, ако експлоатацията на тръбопровода не бъде възобновена в рамките на няколко дни, а три информирани източника съобщиха на Ройтерс, че след спирането на тръбопровода в пристанището в Йанбе в момента има запаси, достатъчни за поддържане на износа само за период от пет до седем дни.
Четвърти източник посочи, че Саудитска Арабия разполага също така със запаси, достатъчни за снабдяване на клиентите в продължение на няколко дни от пристанищата Айн ал-Сухна на Червено море и Сиди Крер на Средиземно море в Египет. Количествата, които могат да бъдат превозени по тези маршрути обаче са ограничени.
Саудитска Арабия все още е в състояние, макар и частично, да изнася количества петрол от Персийския залив през пролива Ормуз по нетрадиционни начини и маршрути, въпреки смущенията в корабоплаването, в допълнение към ограничените сухопътни варианти, които се използват от други производители в региона.
Данните на Международната енергийна агенция показват, че през август потоците от петрол през пролива Ормуз са достигнали около 7,6 милиона барела дневно, което представлява спад от 13,1 милиона барела дневно спрямо нивата отпреди войната; преди избухването ѝ през пролива преминаваше около една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ, предназначена за външните пазари.
Хусеин Ал-Камзи, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на „Три Капитал", заяви пред Al-HURRA, че съхранението е една от временните възможности, с които разполагат производителите, ако прекъсването на износните пътища продължи, Той добавя, че петролът може да бъде пренасочен към местни резервоари или да се използват закотвени танкери за плаващо съхранение, както и да се черпи от запасите на националните петролни компании извън региона, за да се изпълни част от договорите.
Въпреки това, продължаващото прекъсване на износа след запълването на складовите капацитети може да принуди производителите да намалят производството, докато страните потребители могат да прибегнат до държавните аварийни резерви, ако кризисната ситуация с доставките продължи по-дълго.
Наличните варианти остават свързани с продължителността на безредиците в пролива Ормуз и Червено море, както и със скоростта, с която източно-югозападната тръбопроводна линия ще възстанови оперативния си капацитет.
Не е ясно какво точно е подтикнало американския президент Доналд Тръмп да заяви пред журналисти в Ирландия, където бе на посещение, за да участва в голф турнир, че „всичко ще върви добре и чудесно" в Близкия Изток и че войната с Иран „най-вероятно" ще приключи след междинните избори, т.е. след по-малко от два месеца.
В контраст с оптимизма, който Тръмп вероятно черпи от атмосферата на голф турнира, ескалацията в Ормуз и Баб ал-Мандеб, атаките срещу нефтопровода в източната западна част на Саудитска Арабия от територията на Ирак, както и поставените от Иран седем условия за отваряне на пролива Ормуз, сочат, че конфликтът няма да приключи скоро. Нищо не доказва това по-ясно от факта, че цената на барел петрол в петък за кратко достигна 110 долара – най-високата цена от май насам.
От Ормуз до Баб ал-Мандеб
В отговор на морската блокада на САЩ срещу иранските пристанища, която лишава Иран от износ на петрол, както и на обявяването на икономическа война срещу страната, Техеран предприе контрол над пролива Баб ал-Мандеб чрез своите съюзници хутите и се опита да намали износа на саудитски петрол колкото е възможно, като прекъсна източно-западния , през който преминаваха 5 милиона барела петрол дневно, което компенсираше на пазара част от количеството, което липсваше поради затварянето на пролива Ормуз. Рияд обвини иракски фракции за нападението, а Тръмп хвърли отговорността върху Иран. Разпалването на фронта в Йемен и Червено море, както и прекъсването на доставките на саудитски петрол, добавят още козове в ръцете на Иран в конфликта със Съединените щати.
Беше предвидено във вторник, 15 септември, иранският външен министър Абас Иракчи да се срещне с колегите си от държавите от Персийския залив в оманското пристанище Салала, за да обсъдят споразумението между Техеран и Маскат относно отварянето на „временен коридор" в протока Ормуз, но срещата беше отложена, без да се посочи нова дата. Иран отново обвърза евентуална среща с изпълнението на 7 ирански искания от страна на САЩ, сред които прекратяване на американските удари и заплахи срещу Иран, освобождаване на около 24 милиарда долара от замразените ирански активи в чужбина, изтегляне на израелските сили от Ливан и прекратяване на блокадата срещу Йемен.
Освен това поиска гаранции, че ядрените ѝ и ракетни способности няма да бъдат цел за атаки в бъдеще.
Въпреки че Тръмп заяви, че хутите са провели преговори със САЩ, като са обявили намерението си да не затварят пролива Баб ал-Мандеб за световната търговия, групировката налага забрана за преминаването на саудитски петролни танкери.
Само това е достатъчно, за да породи паника на световните пазари, а дори и върху цените в САЩ, където за първи път цената на галон дизелово гориво достигна 6 долара, а в щата Калифорния дори 8 долара.
Колкото и Тръмп да говори, че войната ще приключи скоро и че Америка контролира Ормузкия проток, дори най-близките му сътрудници смятат, че конфликтът ще продължи и след края на мандата му през 2029 г.