- В миналото групировките ходеха на дискотека не да се забавляват, а да се бият за респект и влияние
- Няма рязък скок на насилието сред младежите, но социалните мрежи го превръщат в тренд и заразяват
- Г-н Михайлов, почти всяка втора новина през последната година отразява жестока агресия сред младежите. Създаде се усещането за рязко нарастване на този процес или днес насилието се вижда повече?
- Статистиката за насилие и агресивни прояви през 2024 и 2025 г. не показва някакъв рязък скок - увеличението е само с няколко процента, а противообществените прояви като повреждането на собственост и тормозът например осезателно са намалели през миналата година. Каква ще бъде статистиката за 2026 г., все още не знаем, но “усещането ни”, че се случва нещо лошо, е важно и трябва да му се обърне внимание - то ни показва, че нещо се е променило. Трудно е да се прецени на пръв поглед в какво точно се състои промяната: дали е нараснала тежестта на случаите с насилие, видимостта им, или чувствителността на обществото. В разсъжденията си аз се фокусирам върху видимостта - тя днес чрез социалните мрежи не е просто по-голяма, тя може да предизвика сред юношите процес на социално заразяване, който да превърне дадено поведение в тренд.
Поведението, което ще се превърне в тренд обаче, няма да падне от небето - то ще бъде предопределено от културния контекст, в който са потопени българските младежи, и той е създаден от нас, възрастните. А в нашето общество “успешните” и “популярни” хора много често са свързани с демонстрация на “тарикатлък”, незачитане на закона, агресивно поведение и измъкване от последствията. Непрекъснато обяснявам, че зад тази реалност се крие един незрял нарцисизъм, който се утвърждава през поругаването на закона, и то пред публика. За съжаление, тази форма на утвърждаване се е превърнала в несъзнаван идеал на голяма част от обществото ни. Това, което наблюдаваме при юношите, са процесите на учене и идентификация с нас, възрастните. Досущ като във филма на Нолан за Одисей се оказахме лоши инфлуенсъри, даващи зли примери, и през младежите ставаме жертва на собствените си слабости.
- Има ли възраст, в която агресията се проявява най-силно, и какво се случва в психиката на едно дете, за да премине тази граница?
- Да, има възраст, в която физическата агресия достига своя пик, но обратно на очакванията, той е в ранното детство - около 3,5-годишна възраст. Просто проявленията на агресията в този период са по-безобидни - плач, хапане, истерии, хвърляне и др. В юношеството изразните средства на гнева и възможностите за агресивно поведение с разрушителни резултати са много по-големи. Невъзможността да се оценяват добре рискът и последствията от постъпките ни в тази възраст и емоционалното вземане на решения (заради особеностите на мозъчното развитие) са рецепта за често стигане до рискови ситуации, особено в среда с неустойчиви и понякога липсващи граници.
- Защо някои деца изпитват потребност да доказват себе си чрез физическа сила и унижаване на другия и как всъщност се изгражда един устойчив агресивен модел на поведение?
- Личността се формира във взаимодействието си със средата - било тя семейна, училищна или социална (в обществото). Протичат процеси на учене и идентификация. Имаме 3 основни типа на учене, чрез които дадено поведение може да се усвои и затвърди: социално - тук е важно самото наблюдение на определено поведение. Например, ако даден юноша расте в среда, в която е нормално да се конфронтираш и да решаваш конфликта с насилие, този модел на поведение се добавя към репертоара; оперантно обуславяне - при този тип е важен резултатът от дадено поведение.
Ако един юноша чрез агресия получи одобрение, възхищение, лайкове в социалните мрежи, статус, популярност, приемане в групата, е много вероятно той да затвърди агресията като успешен модел и да я използва и занапред; класическо обуславяне - тук даден стимул се асоциира с емоционални и физиологични реакции. Този тип учене е най-интересен по отношение на агресията, защото може да формира две групи младежи - при едната имаме свръхчувствителност към сигнали за опасност, а при другата - слаба чувствителност към сигнали за санкция и наказания. В първата група попадат малтретираните деца, които системно са излагани на насилие. При тях определени стимули като повишаване на гласа, погледа, стойката на тялото автоматично предизвикват физиологична реакция тип “борба или бягство” и емоционална реакция на страх и усещане за опасност. Те виждат опасност дори тогава, когато такава няма, и много по-бързо преминават в режим на “оцеляване”. Във втората група са младежите, за които е характерно, че нарушенията им системно не са имали последствия. Като резултат при тях се наблюдава по-слаб страх от наказания и санкции и по-нисък праг, в случая за агресивно поведение. Идентификацията е свързана с вземане на черти от характера не само от хора, които харесваме и на които се възхищаваме, но и от такива, които ни плашат. Във втория случай чрез защитния механизъм идентификация с агресора юношата например може да усвои черти от личности, които го тревожат.
- Превръща ли се в някои младежки групи агресията в средство за престиж и социален статус?
- Трябва да си даваме сметка, че такива групи, особено сред момчетата, винаги е имало. В началото на 90-те се отличаваха скинарите, после футболните хулигани, сега са локалите. Разликата е, че при първите две групи агресията се оправдаваше с някаква изкривена идеология, а при локалите самата агресия се превърна в идеология. Но това не е нещо ново за нашето общество - от интервюта с представители на ъндърграунда знаем, че в миналото са се организирали бригади, представляващи дадена групировка, които са ходили на дискотека не с цел да се забавляват, а за да се бият, като по този начин са всявали респект и са печелили влияние.
- Как можем да се справим с тази агресия сред младежите? Има ли конкретни стъпки?
- Инстинктивно ние търсим някакво бързо решение, което някой друг трябва да изпълни - административна мярка и наказание, които някаква безлична държава трябва да съблюдава и налага и по възможност да прави компромис за нас и нашите деца. Аз имам друг подход към проблема. В “Тълкуване на сънищата” Фройд казва, че поради действието на съпротивата определени елементи от съня се забравят и изчезват, а точно те, когато се припомнят, се оказват прекият път към смисъла на сънуваното. Знаете ли какво беше “изчезнало” и какво по принцип не срещам в коментарите за случаите на младежката агресия? Случаите от Слънчев бряг, мол “София”, Пловдив ме накараха да се замисля колко добър родител съм? Спазвам ли аз достатъчно правилата, когато пресичам, шофирам, плащам си данъците, общувам с другите? Бягам ли от отговорност? Давам ли достатъчно добър пример на децата си?
Защо се съпротивляваме на промяната, която трябва да започне първо в нас, е истинският въпрос, защото тя може да се окаже прекият път към решаването на проблема с младежката агресия.
