Защо не трябва да има само един учебник по история?
Много гласове се надигнаха в подкрепа на тезата, че историята е само една и няма смисъл да бъде разказвана по различни начини. Само по себе си това твърдение показва толкова катастрофално късогледство и непознаване на смисъла на науката, че ми е трудно дори да започна да го нищя.
Представете си който и да е проблем на света – от отглеждането на домати до изстрелването на ракети в Космоса. Сега си представете някой да ви каже, че понеже вече има написана една книга за отглеждането на домати, няма нужда да се пишат други. Понеже някой някога е написал биография на Симеон или Стамболов, няма нужда да се пишат други. Нека науката спре, нека хората престанат да мислят, да творят и да се развиват.
Но проблемът не се изчерпва само с това. Фактът, че тематичната рамка на учебниците е еднаква, не означава, че те трябва да бъдат еднотипни. Учебниците по история се пишат от различни екипи, които поставят акцент върху различни аспекти на миналото. Тоест те разказват една и съща история, но по различен начин, от различна перспектива и с различни думи. Защо е необходимо това?
Хората не възприемат историята по един и същи начин. Различните хора се повлияват различно от нея, а освен това всеки човек има индивидуални стимули, чрез които учи по-добре. Някои възприемат най-добре информацията чрез схеми и изображения, други се впечатляват от исторически извори, а трети предпочитат по-подробните уроци. Няма как в един учебник да бъдат събрани всички нюанси на образованието и да бъдат задоволени потребностите на всички ученици.
Но не е само това. Различните екипи включват като допълнителна информация различни източници, статистически данни и исторически извори. По този начин те предлагат по-широка палитра от сведения, която не бива да бъде пренебрегвана или заглушавана. Дори някой от учебниците да е написан тенденциозно, останалите служат като негов коректив и предлагат алтернатива. В система само с един учебник властимащите ще могат безалтернативно да контролират наратива и да прокарват единствено своята визия за миналото – визия, която може да бъде използвана за политически и авторитарни цели.
Самата същност на историята изисква по всеки проблем да съществуват разнообразни книги и изследвания. Всяка книга предлага определена перспектива и добавя стойност към общия дебат. Повече изследвания по даден проблем означават повече умове и гледни точки, които читателят може да разгледа, осмисли и използва, за да изгради собственото си възприятие за миналото.
Глупава и безполезна мантра на тоталитаризма е схващането, че когато някое светило е написало книга по даден въпрос, никой друг не трябва да се занимава с темата, „за да не му вземе хляба", или че за даден период трябва да има само фиксиран брой специалисти. Това е пагубно както за науката, така и за развитието на нацията.
Учебниците са изключително специфична форма на исторически труд, при която освен поднасянето на информация съществува и друг аспект, познат на малцина извън нашето професионално поприще – методиката. Именно методиката на изготвяне на учебника, тоест структурният механизъм за комбиниране на информация, извори, изображения, задачи и въпроси, както и за подреждане на уроците, е онова, което отличава два учебника един от друг.
Представете си го като конструирането на автомобил. Например „Опел", „Форд" и „Пежо" произвеждат автомобили, но начинът, по който работят отделните модели, е специфичен за техните конструктори. И трите марки ще ви предложат автомобили, които ще ви превозят удобно от точка А до точка Б. Всички те използват едни и същи фундаментални принципи на механиката, но всеки автомобил е конструиран по различен начин въз основа на техническата методика на своите инженери. Същото важи и за учебниците по история – да искате само един учебник е като да настоявате, че трябва да съществува само един модел автомобил и той задължително да бъде държавно производство.
(От фейсбук)
