Глобални изводи от изборите в една германска провинция
Ако някой се чуди какво докара Европа до днешното безпомощно състояние, нека се вгледа в изборите в германската провинция Саксония-Анхалт. Сега всички се тръшкат, че там крайнодясната “Алтернатива за Германия” (АзГ) победила категорически, изобщо фашизъм някакъв настъпвал.
Любопитният човек обаче пита - а защо тази партия е “крайнодясна”? Да не би да призовава Drang nach Osten!*, да
декламира “Майн кампф” или да чупи витрините на евреите?
Уви, тя се оказа най-безобидната германска партия – иска Германия да спре да подкрепя войната в Украйна, да се обяви за мир и да върне руския газ в тръбите. Освен това в своя източногермански вариант АзГ иска запазване на социалните придобивки, но само за германците.
Това я прави доста по-лява от дясноцентристкия Християндемократическия съюз на Фреди Мерц, който се стреми към ескалация на войната и бурно развитие на военната промишленост. За сметка на социалните придобивки, естествено, тъй като общественото здравеопазване много пречи на международното положение напоследък.
Е, защо тогава АзГ е крайнодясна?
Според политолозите - защото иска да спре миграцията отвън навътре и дори говори за “ремиграция” отвътре навън. Това според тях си е чист фашизъм, въпреки че при оригиналния фашизъм миграцията е в обратната посока – заселване на чуждите страни с арийци.
Напоследък обаче Мерц се стресна от трагичния си рейтинг (едва 14 пункта одобрение) и също се обяви против миграцията, затвори границата с Австрия и Полша и вече е напът да развали Шенген, демек да изпълни част от програмата на АзГ превантивно.
Що се отнася до левия или десен характер на миграцията, то само допреди четвърт век тъкмо лявата Германска социалдемократическа партия (ГСДП) беше на позициите на днешната ултрадясна АзГ.
Имигрантите, твърдеше тя тогава, натискат надолу заплатите на обикновените германци и изразходват парите за социални помощи. Те са стачкоизменници в макроикономически мащаб. Така си е още от раждането на германското работническо движение през XIX век и чак до края на XX век, когато канцлерът социалист Герхард Шрьодер (1998-2005 г.) взе пример от английския си колега Тони Блеър и зави наобратно на левите традиции, за да поеме по “Третия път”.
Изведнъж от дясна кауза промиграцията стана лява, а наемният труд взе да се разочарова, да се отдръпва и отдръпва и да си търси друга партия. Ето защо четвърт век по-късно, по-точно миналата седмица, на изборите в Саксония-Анхалт ГСДП се срина до жалките 9% от вота, докато ужким дясната АзГ спечели историческите 44% в една провинция, където милионерите липсват, а пролетариатът преобладава. Този
самоубийствен маньовър
бе изпълнен от всички западноевропейски социалистически партии. Те решиха, че трябва да се откажат от стария икономически протекционизъм, да прегърнат глобализацията, отворените пазари и космополитните ценности, демек политиката на идентичностите, джендъризма и всякакви други изтънчености, които разпръскват електората като спрей против летящи насекоми.
Според френския социалист, икономист и виден политолог Тома Пикети виновен за този завой е електоратът – промишлените работници намалели, увеличили се висшистите, индивидуалистите, хомосексуалистите и другите хедонисти. Интересът към създаването на семейство умрял, възникнал интересът към нови усещания.
Само че защо тогава и във Франция социалистите се сринаха, а партията на Льо Пен разцъфна като майска роза? Откъде ѝ дойде новата клиентела? Този електорат не намаля, а се разбяга. И във Франция, и в Англия, както и в Германия, левите политици си изоставиха електората, за да станат десни, а десните с радост им го прикоткаха, за да придърпат властта.
Трябва да сме наясно, че това не са спонтанни изменения
Така е устроен светът, че идеолозите са обслужваща прослойка. Още бащата на политологията Николо Макиавели пише своята велика книга, за да се подмаже на херцога и кардинал Чезаре Борджия, но уви – това му докарва само неприятности. По същия начин и у нас някои пиари изхвърчат, защото се престарават.
Къпейки се в грантовете като в магарешко мляко, експертите се заеха да подменят абстракцията “дясно-ляво”. До края на миналия век те се разполагаха по политическата и икономическата ос – левите бяха егалитарни, а десните елитарни. Сега обаче двете бяха пренесени върху културно-хедонистката ос – лявото се оказа космополитно и разпасано, а дясното патриотично и задръстено в сексуално отношение.
Така наемният труд в Германия, а и в цяла Европа, без да мърда от своето материално място, се оказа десен в полето на новата абстракция и там падна в скута на АзГ-то.
Тази партия е голям авантюрист
Първоначално тя възникна като кръжок на десни икономисти либертарианци, които не харесваха еврото, Европейския съюз, социалната държава, прогресивния данък и така нататък. Постепенно обаче тя започна да се променя в търсене на още електорат, леко се фашизира, после олевя (постарому) т. е. поновому одесня, и ето че постигна сега този триумф в провинцията Саксония - Анхалт, където живеят около 2 милиона познали соца източногерманци.
Доста доклади са писани защо източногерманците си падат по крайнодесните (поновому) партии, но ето моята теория - тези хора са закалени от соца. Докато западногерманците са разглезени от своите политици и вярват в техните идейни винетки. Соцът учи на реализъм.
Политическото будалкане го има навсякъде
в Европата, но в САЩ достигна небивали висоти. При мозъчно предизвикания Байдън се оказа, че децата трябва да си избират пола, че полицията трябва да се разпусне, а границите трябва да се отворят, за да може целият Трети свят да се пресели в САЩ и да се настани в петзвездни хотели. Шашардисани, здравомислещите американци хукнаха право в кошарата на Тръмп, където наистина видяха чудеса.
Но трябва да е ясно, че това половинвековно идеологическо развитие следва една ясна материална цел - да разбие левите партии и синдикатите, за да намали разходите за труд и да увеличи печалбите на елита.
Що се отнася до германските синдикати, още при предателството на Шрьодер те излязоха на масови демонстрации, но постепенно
мирясаха отчуждени и от ГСДП, и от своите членове
Близо милион ги напуснаха разочаровани. Същото се случи и с ГСДП – членовете им се вляха в “Левицата” (Die Linke), в алианса на Сара Вагенхнехт, а на изток и в АзГ.
Аз обаче подозирам, че АзГ е поредният капан за бившия ляв електорат – тия нови болшевики са твърде флуидни и адаптивни, те поемат формата на празния съд, но после си пробиват дупчица, за да изтекат. Мелони в Италия обещаваше революция, а се превърна в част от евростатуквото. Във Франция Льо Пен се обърна на 180 градуса и вече е кажи-речи глобалистка, а още не е помирисала власт. Във Великобритания Фараж омекна като пластилин в очакване на жезъла, а за Тръмп всички знаем, че не трябва да му се дават 10 лева назаем.
Ето защо Европа оглупява и си закрива заводите. В един континент, в който политиците следват принципите на Граучо Маркс (ако не ви харесват, имам и други), много ясно, че общественият смисъл умира.
