- Идва смела промяна в обучителния процес - повече задачи за мислене, четене с разбиране, практическа и лабораторна работа
- Добавяме подготвителен езиков клас за учениците, които не знаят добре български
- . Фокусът ни ще е върху училищата с проблеми
- Проф. Георги Вълчев, в навечерието на 15 септември за пореден път станаха ясни лошите резултати на 15-годишните българчета по природни науки, четене и математика от изследването PISA. Какви са причините за продължаващия спад на уменията на деветокласниците, така че повече от половината да са под базовото ниво по четене и математика? И само в образователната системата ли е провалът?
- Резултатите от PISA показват редица от натрупаните проблеми в българския образователен модел, които трябва честно да бъдат назовавани и да се вземат категорични мерки за решаването им. Ако повече от половината ученици не достигат базовото ниво, ние нямаме право да кажем: “Децата не са се справили”. Първият въпрос трябва да бъде какво трябва да променим ние като система.
PISA ни показва нещо, което виждаме от години – имаме ученици със знания, но твърде често не ги учим достатъчно добре да ги прилагат. Един от големите проблеми е, че училището ни все още в твърде голяма степен е ориентирано към възпроизвеждане на информация. А PISA проверява не толкова какво си запомнил, а можеш ли да разбереш информацията, да разсъждаваш и да използваш наученото в непозната житейска ситуация. Именно тук виждаме сериозен дефицит.
Имаме претоварени учебни програми, недостатъчно време за затвърждаване и практическа работа и оценяване, което невинаги насърчава разсъждението. Затова говорим за промяна на образователния модел – на учебните програми, на начина на преподаване и на начина, по който оценяваме учениците. Повече задачи за мислене и прилагане на знанията, повече четене с разбиране, повече практическа и лабораторна работа.
Ще ви дам един пример – във вторник излязоха данните PISA, които са повече от тревожни за образователните резултати на учениците ни в 9. клас. А в петък връчихме националните дипломи на нашите пълни отличници в 12. клас, които са рекорден брой през тази година. Това не са две паралелни вселени, а онагледяване на един от най-големите ни проблеми в сегашната система – задълбочаващите се образователни неравенства.
Обявихме част от мерките ни. Прочетох медийни заглавия, че в отговор на ниските ни резултати на PISA МОН ще затегне дисциплината в клас. Това е принизяване на темата за нужните ни промени, от което не печели никой и най-малко обществото ни.
Нужна ни е смела промяна в обучителния процес. Затова работим за изцяло нови учебни програми и след това за нови учебници, написани на достъпен и разбираем за учениците език. Трябва да преодолеем образователните неравенства. И затова ще променим изцяло модела на финансиране, като изкореним тази показала толкова много дефекти в изминалите години философия – “парите следват ученика”.
Трябва да спрем да замитаме проблемите, защото вече сме се озовали в ситуацията на Андерсеновите герои, които виждат, че техният цар е без дреха, но никой не смее да му го каже, никой няма куража да назове очевидното за всички. Имаме деца, които в първи клас не знаят български език. А без езика са невъзможни всички следващи образователни резултати. Затова вкарваме подготвителен езиков клас за тези ученици и проследяване на развитието им още от детската градина.
И да – имаме сериозен проблем с дисциплината, който показва и PISA. 41% от учениците се оплакват от безредие по време на час, а 48% са пропуснали поне един учебен час през двете седмици преди теста на изследването. Затова подготвяме цялостен пакет от мерки за подобряване на дисциплината, но и за подкрепа на личностното развитие на учениците.
Не оценка за дисциплина, не действия на парче. Говорим за цялостна система, която ще представим за обсъждане съвсем скоро.
И за финал – трябва да върнем доверието между семейството и училището. Изследването отчита спад с 8% на ангажираността на родителите към образователния процес в училище и разлика от 11% спрямо средното за ОИСР. (60% от учениците споделят, че техните родители или настойници проявяват интерес към това, което са правили в училище). Няма образователна система в света, която да бъде успешна, ако семейството не подкрепя детето и учителите в усилията то да разгърне максимално своите способности.
- Познавате ли деветокласник, можете ли с преки впечатления да си обясните защо българският деветокласник е, по-слаб резултат от европейския - притеснение ли е причината, или това, че от този изпит нищо не зависи, не е матура?
- Не бих обяснил резултатите с това, че българските деца са по-малко способни от връстниците си в Европа. Напротив – всеки ден виждаме примери за изключително талантливи български ученици. Но проблемите се коренят отчасти във всичко, за което говорихте. На първо място – трябва честно да признаем, че в България има сериозни образователни неравенства. Второ – моделът на финансиране е насърчил един формализъм и склонност системата да “избутва” учениците, вместо ясно да посочи проблемите. Знаете ли, че все още има места, на които ученици са в гимназиален и прогимназиален етап на обучение и те срещат трудности дори да четат? Това е неудобна истина, която прекалено дълго е била премълчавана и която е част от целия проблем. На трето място – вече ясно казах: Нашата система е много по-близо като логика на преподаването до началото на XX век, отколкото до началото на XXI век. И тук не са виновни учителите, а това, което им е зададено като работа на централно ниво. Затова говорим, че е нужно да променим цялостния образователен модел. И чак накрая, на четвърто място, идва и това, че дори добрите ни ученици не са мотивирани да покажат това, което могат и знаят, на PISA. Те просто не разбират смисъла от това, не знаят какъв е този тест, какво се очаква от тях и че това изобщо е важно за България. Били са направени някакви плахи опити преди предходната PISA да се работи в тази посока от Института по образование и може би благодарение на тези усилия все пак нямаме спад по природни науки въпреки влошаването на тези резултати в глобален мащаб. МОН е утвърдил поредната програма, свързана с повишаване на резултатите, но чиновническият подход я е направил ялова. Ето защо ще разпишем ясен времеви график с конкретни срокове, реалистични цели и набор от индикатори и отговорници за тяхното постигане в следващите две-три години. Но за да имаме наистина различни резултати на следващата PISA, трябва да работим и в четирите компонента: подобряване на образователните резултати, премахване на формализма, промяна на образователния модел и не на последно място: повишаване на мотивацията. И ще направим всичко това не заради PISA, а защото това е ключово за бъдещето на обществото ни.
- Как ще се преодолее неравенството между училищата?
- Това е може би един от най-трудните въпроси и един от най-важните приоритети, по които работим. Не можем да приемем, че бъдещето на едно дете може да зависи от това в кое населено място живее, в кое училище е попаднало или какви са възможностите на семейството му. Всяко дете в България трябва да има равен шанс да разгърне целия си потенциал. Затова още в първия си ден като министър определих това като ключов приоритет за нашия екип. На първо място е моделът на финансиране, който споменах няколко пъти. Да, делегираните бюджети са безспорно нещо добро и никой няма да посегне на тях. Но формулата, която изчислява как се разпределя финансирането, обрича редица малки училища да съществуват на ръба на оцеляването, а не да се развиват. Също така политиките трябва да бъдат насочени много по-силно към училищата и учениците с най-голяма нужда от подкрепа. Това означава подкрепа за учителите, допълнителна работа с учениците с дефицити, ранно установяване на затрудненията и насочване на ресурс там, където той може да промени резултата. И тук четивната грамотност е фундаментална. Ако едно дете не разбира добре текст, проблемът след това вече не е само по български език. То започва да среща трудности по математика, природни науки, история – практически навсякъде. Целта не е всички училища да бъдат еднакви, а качеството на образованието на едно дете да не се определя от пощенския му код. Това означава да дадем повече подкрепа там, където дефицитите са най-големи, да задържаме и мотивираме добрите учители и да реагираме много по-рано, когато едно дете започва да изостава. Защото неравенствата, които не успеем да преодолеем в началните класове, стават много по-трудни и скъпи, а често дори невъзможни за преодоляване в девети клас. И на много от тези въпроси вече имаме решения: с промените в закона се поставя фокус на езиковата интеграция, в това число и с въвеждане на подготвителен езиков клас, ако се установи, че детето не владее български език. С подзаконова промяна въвеждаме единен подход за установяване на развитието на всяко дете още от детската градина и така ще може да се подходи индивидуално – за да се преодоляват трудностите и да се разгръща потенциалът му.
- Какво трябва да се промени в системата на средното образование, за да излезем от това катастрофално положение?
- Всяко обобщение е вредно. Не бих определил цялата система на българското образование като катастрофална. Наред с многобройните проблеми всеки ден в българското училище се случват и чудесни нища. Да, резултатите от PISA са такива и трябва да ги приемем много сериозно, но те не означават, че всичко в българското училище е лошо или че нямаме основа, върху която да надграждаме. Напротив – имаме изключително силни ученици, прекрасни учители и училища, които показват резултати на световно ниво. Българските олимпийци всяка година се връщат с десетки медали от международни олимпиади и състезания. Само тази година вече имаме 78 медала, а българските представители са спечелили отличие във всяка олимпиада и състезание, в което са участвали досега.
Имаме млади хора, които продължават образованието си в едни от най-престижните университети в света и се конкурират успешно с най-добрите си връстници. Имаме деца, които учат, полагат огромни усилия и постигат забележителни резултати. Тези примери са важни, защото показват две неща. Първо, че българските деца могат да бъдат сред най-добрите в света. И второ – че в нашата образователна система има знание, опит и добри практики, върху които можем да надграждаме. Големият проблем е, че не успяваме да дадем достатъчно добър резултат за достатъчно голяма част от учениците. И точно това ни показва PISA. Затова задачата ни не е да разрушим всичко и да започнем отначало, а да разширим добрите примери и едновременно с това да променим онези елементи на системата, които очевидно не дават необходимия резултат.
- Какви мерки ще предложите за подобряване на дисциплината и учебните програми, за контрол на разсейването от социални мрежи, за по-добро партньорство между учители и родители?
- Подготвяме пакет от конкретни мерки за дисциплината, ролята на учителя и ангажираността на родителите. Дисциплината не е самоцел, а условие за качествено образование. Когато един ученик системно пречи на учебния процес, страда целият клас, а учителят не трябва да бъде оставян сам да се справя. Затова са нужни ясни правила и възможности за реакция, но и подкрепа за децата, когато зад проблемното поведение стоят други причини.
Същото важи и за телефоните и социалните мрежи. Ограничения са необходими, но само със забрани няма да решим проблема. Ако искаме децата да прекарват по-малко време пред екраните, трябва да им предложим повече спорт, изкуства, клубове и занимания по интереси.
И всичко това няма как да се случи без родителите. Трябва да възстановим партньорството между семейството и училището – с ясни правила, взаимно доверие и обща отговорност за развитието на детето.
- Защо се отказахте от начало на учебната година с ден по-рано?
- Всъщност не сме се отказвали, защото такова предложение от наша страна не е имало. Нашето общество е консервативно и е дълбоко свикнало с датата 15 септември. Една от организациите на училищните директори постави темата в обществото и тя има своята логика – тази година 15 септември е вторник. Те зададоха въпроса - не е ли по-добре децата да започнат училище в понеделник, на 14 септември, което пък ще им даде възможност да почиват един ден повече през самата учебна година. Защото учебните дни като брой са нормативно регламентирани. Така че това е интересно предложение, заслужава си да се обсъжда за в бъдеще, но е свързано и със законови промени. Но аз адмирирам да има широк дебат по такива теми и мисля, че това е единственият верен път за възстановяване на връзката училище – семейство, която толкова много пострада през тези трудни десетилетия на преход. И всъщност още с графика за тази учебна година показахме, че общественото обсъждане има смисъл, и може би за първи път МОН инициира реален диалог кога да са ваканциите на децата. И ще видите, че финалният график на учебното време, който приехме, е много променен от първоначално предложения от институцията. Именно защото чухме всички получени предложения.
- Какъв модел на финансиране ще предложите, за да не бъде “парите следват ученика”?
- Дадохме този анонс към българското общество, защото, ако си спомняте, това беше една формула, която целеше да създаде конкуренция между българските училища. Дори имаше период, в който районирането беше премахнато и това доведе действително до изключително големи изкривявания в системата. В следващите години се предложиха серия коригиращи формули, които позволиха на по-малките училища, на тези, които изпитват затруднения с броя ученици, да оцеляват, но не и да се развиват. Създаде се една нездрава конкуренция между училищата в търсене на по-голям брой ученици. Това доведе през годините до занемаряване на базите, в които бяха принудени учениците от по-малките училища да извършват учебния процес. Това до голяма степен принуди учителите да прикриват отсъствия на ученици. Стигна се дори до такива случаи, където, ако си спомняте, имаше прикриване на смърт на ученик само и само за да продължи това училище да получава субсидията. Което е извън човешките представи. Това показва, че в този принцип трябва да настъпи промяна, и ние ще я направим в следващата една година. И тук искам да бъда правилно разбран. Проблемът не е само в добавяне на коефициент за качество. Проблемът е действително в смяна на този модел на финансиране, така че децата, независимо от кой регион са, независимо каква социална група представляват, да имат шанс за развитие.
- От друга страна, случаят в Пловдив повдигна въпроса за агресията сред младите, за защитата им от токсични идеологии. Как виждате ролята на училището в превенция на тези процеси?
- Случаят в Пловдив е изключително тревожен и поставя много по-големия въпрос как предпазваме младите хора от агресия, насилие и много други различни токсични влияния. Разбира се, това не е тема само на училището – причините много често са дълбоки – в семейната и социалната среда, в липсата на пълноценно общуване, в усещането за изолация и в средата, която децата срещат в интернет. Днес младите хора имат огромни възможности за комуникация, но парадоксално това често ги и лишава от реална социализация, обрича ги на усещане за самотност и неувереност. Прекарват значителна част от времето си в дигиталното пространство, там търсят одобрение, признание и чувство за принадлежност. И когато един млад човек не намира своето място и общност в реалния живот, той може да започне да ги търси другаде – включително в онлайн групи, които му предлагат лесни отговори, противопоставяне, бърза самогероизация и модели на агресивно поведение. Именно тук училището има изключително важна превантивна роля. Не просто да реагира, когато вече има инцидент, а да помогне на детето да изгради критично мислене, социални и емоционални умения, да разпознава насилието и токсичното поведение и да знае към кого да се обърне за помощ. Една от конкретните мерки, които разгръщаме на национално ниво, е програмата “Насилието е безсилие”, която реализираме заедно с МВР. Тя е насочена към тийнейджърите и ги учи да разпознават различните форми на насилие, ранните сигнали за токсични и нездравословни отношения, да поставят лични граници и да знаят къде могат да потърсят подкрепа. Много важно е, че подходът не е просто лекционен – работи се с дискусии, реални казуси, ролеви игри и работа в екип, така че самите млади хора да бъдат активни участници в разговора. След положителните резултати от пилотното прилагане сега целта е програмата да бъде разгърната в страната чрез подготовка на психолози и педагогически специалисти, които да работят с учениците. Предвижда се поетапно тя да достигне до около 100 000 тийнейджъри в 1000 училища само през тази учебна година. Успоредно с това работим за повече психолози и педагогически съветници в училищата, за по-добра подготовка на учителите за разпознаване и реакция при агресивно поведение, за развиване на социално-емоционалните умения на учениците, за медиация и за по-добра координация между училищата, МВР, социалните служби и останалите институции. И отново стигаме до смисленото свободно време. Превенцията е и да дадем на младия човек среда, към която да принадлежи – спорт, изкуства, клубове, доброволчество, занимания по интереси. Да има място, където да бъде добър в нещо, да бъде оценен, да създава реални приятелства и да се чувства част от общност. След семейството училището действително трябва да бъде вторият дом на детето, където то да отива с желание, за да открие постепенно себе си.
- Ще има ли час по добродетели и религии и кога?
- Това е част от законодателните промени, които се разглеждат от НС. Така формулиран, предметът има два компонента – добродетели и религия през добродетелите, с хармонизиране на програмите в двете избираеми форми, които учениците могат да избират само с помощта на своите родители. Всеки ученик може да избере каква форма на обучение да проведе. С други думи – религията няма да бъде задължителна. Идеята е родителите да имат избор. Днес в много училища такъв избор на практика няма. Ние искаме всяко семейство, независимо къде живее, да може да реши дали детето му да изучава религия, или да избере програмата, насочена към добродетелите.
В едно сме сигурни - не можем да преминем през кризата на ценностите и липсата на уважение в обществото на всички нива, ако не започнем да акцентираме върху границите, които са формирани в продължение на хилядолетия, като понятията добро и зло, граници, които не могат да се пристъпват и имат тежки отражения както върху конкретния човек, така и в обществото. Ето защо не мога да приема обвиненията и подмятанията, че с въвеждането на този предмет променяме светския характер на образователната ни система.
- Преборихте ли се с телефоните в час?
- През последните години темата за мобилните телефони в училищата и достъпа на деца и подрастващи до социалните мрежи е сред водещите образователни въпроси в много държави. Данните от последното проучване на PISA също го отчетоха. На този фон обаче се отчита и ръст в прилагането на училищни забрани за мобилни телефони, което показва, че училищните ръководства вече разпознават проблема. В около 98% от училищата в страната са въведени пълни или частични забрани за използване на мобилните телефони. В 825 училища у нас са въвели пълна забрана за използване на мобилните телефони на тяхна територия. В тях учениците или не ги носят, или устройствата се събират сутрин и се връщат след края на последния учебен ден. В 1391 училища е въведена частична забрана, при която телефоните се оставят на определено място в началото на всеки учебен час. Предстои и разговорът дали и как да регулираме това на национално ниво. Ние обаче сме убедени, както вече споменах, че разговорите за ограниченията и забраните трябва да вървят заедно с тези за повече спорт, извънкласни дейности и клубове по интереси, които да бъдат истинска алтернатива за децата.
- В програмата на правителството е записано, че учениците ще учат на една смяна. Как и кога ще стане?
- Този процес продължава и все повече училища учат на една смяна – тази година са 2109 – с пет повече от миналата. За учебната 2026/2027 година се очаква още 33 училища да преминат на едносменен режим на обучение. На много места са нужни сериозни инвестиции и именно затова правителството и премиерът поставят ясен фокус на образованието като приоритет за развитието на България. Така че това е дългосрочна цел, която ще разгърнем в следващите години. Говорейки за материална база, искам да подчертая, че е много радващо, че тази година увеличаваме училищата в София, като в “Манастирски ливади” се открива изцяло ново училище, в което ще се обучават над 420 ученици.
- Обещахте да настоявате за повече средства за учителски заплати, какво може да кажете на педагозите в началото на учебната година?
- Да, за правителството образованието е приоритет и това ясно бе подчертано и от премиера Румен Радев. Имаме увеличение на учителските заплати с 5% за 2026 г. и ще се търсят допълнителни възможности през следващите години въпреки тежкото финансово наследство, което получи настоящото правителство. В системата сме убедени, че заплатите не са единствен стимул, но те са абсолютно необходимо условие за качествено образование. Преходът на практика ни показа колко важни са възнагражденията в образованието. Защото през 90-те години нивата на заплатите оставаха неприемливо ниски. И от една от исторически най-престижните професии в нашето общество професията на учителя започна да се превръща в една от специалностите с най-нисък бал за вход във висшите училища. Затова поехме ангажимент за нивата на учителските заплати да са 125% от размера на средната за страната. И по този въпрос имаме нужда от широк обществен консенсус – защото това са хората, които подготвят и възпитават нашето бъдеще.
- Какви са пожеланията за началото на новата учебна година?
- Пожелавам на всички ученици да бъдат любопитни – да питат, да търсят и да не се страхуват да грешат, защото така се учи. На учителите пожелавам търпение, увереност и удовлетворение от малките всекидневни успехи, зад които стоят огромните им усилия. На родителите – да бъдат спокойни и да имат доверие на хората, на които поверяват децата си всеки ден. Надявам се това да е учебната година, в която да започнем да възстановяваме връзката между училището и семейството. Защото само заедно можем да дадем на всяко дете шанс да разгърне способностите си. И разбира се, този ден е най-специален за първокласниците – на тях пожелавам да прекрачат училищния праг с усмивка и любопитство и да срещнат учители, които ще ги накарат да обикнат знанието.
CV
- Роден на 6 март 1962 г.
- Зам.-декан на Философския факултет по учебната дейност (2011-2015), до 2019 г. ръководи катедра "История и теория на културата"
- До 2023 г. е зам.-ректор, а след това ректор на СУ
- Ръководител на магистърска програма "Мениджмънт и социализация на културното наследство"
- Член на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на СУ (от 2019 г.)
- През 2023 г. е избран за професор
- Член на Съюза на учените, на Алианс "Франсез", на Общобългарския комитет "Васил Левски" и на Националния форум "Културно наследство"
- Автор на множество научни публикации, съставител и редактор на сборници и книги
- Министър на образованието и науката в кабинета на Румен Радев
