На 12 септември Дарио Амодей, шефът на Anthropic, поиска светът да „забави темпото" на изкуствения интелект. Илън Мъск и Сам Алтман го подкрепиха веднага.
Но само на думи. В същото време, и трите компании продължават да строят най-мощните модели на пазара.
На следващия ден Тръмп отхвърли предупрежденията като дело на „отрицателни сили" с аргумента „Който победи в AI, побеждава.". Говорителят на Камарата на представителите Джонсън поясни, че прибързана регулация ще означава загуба в технологичната надпревара с Китай.
А как всъщност вижда нещата Китай? На 13 септември Пекин публикува отговор, който ми се струва много по-интересен и почти не виждам да се обсъжда в Европа.
Министърът на държавната сигурност на Китай Чън Исин описа рисковете от изкуствения интелект в статия в China Network Information, официоза на китайския киберрегулатор. И той не се свени да разкрие основното притеснение на ККП.
AI може да застраши политическата сигурност.
Според Чън генеративният AI позволява евтино и масово производство на манипулативно съдържание за нуждите на „информационни и когнитивни войни" и пряко застрашава „политическата, институционалната и идеологическата сигурност" на Китай.
Това е забележително откровена оценка.
Пекин вижда в AI не само икономическа революция и военно предимство, а технология, която може да промени отношенията между властта и обществото.
И затова отговорът му е не забавяне, а ускоряване. Но със собствени чипове и софтуер, със собствена изчислителна инфраструктура и със собствени контролни механизми. Но най-вече с кристално ясното намерение да не изпусне инициативата в развитието и управлението на AI.
Тук Европа има проблем.
Ако Китай вижда AI като въпрос на национална сигурност, а Америка - като надпревара за индустриално надмощие, ние в Европа не можем да останем само арбитър на чужди идеи.
Не можем да сме геополитическа сила, ако не създаваме технологиите, които определят геополитиката, но претендираме да регулираме.
Вече се открояват три геополитически напрежения:
Американците се страхуват да не бъдат задминати технологично.
Китайците се страхуват да не бъдат подкопани политически.
А ние се страхуваме да не бъдем обвинени в нарушение на правилата си.
Хобс го е казал през 1651 г.: „Без обща власт животът е самотен, беден, грозен, брутален и кратък."
Над изкуствения интелект днес няма обща власт, а открита надпревара. Победителят ще има удоволствието да пише правилата, а не обратното. Европа трябва да го разбере и да насочи усилията си в технологичната битка, не в регулаторната.
