Оттам да започне промяната, ако не искаме тези отчайващи резултати по PISA
Резултатите на българските ученици в PISA 2025 отново са далеч под средните за ОИСР. Българските 15-годишни деца постигат 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене. Спрямо 2022 г. резултатът по природни науки остава практически без промяна, докато по математика намалява с 12 точки, а по четене – с 18. Близо 60% са функционално неграмотните (не достигат базово ниво по четене), а 42% от учениците не достигат базовото ниво и в трите области едновременно, при над двойно по-нисък дял средно за ОИСР.
Това е позната картина. По-интересното в новото издание на PISA е, че то позволява да надникнем зад крайния резултат – към поведението на учениците и средата, в която протича ученето. А там България също се отличава.
В часовете по природни науки 47% от българските ученици казват, че съучениците им не слушат какво говори учителят, при 29% средно за ОИСР; 41% съобщават за шум и безредие в повечето или във всеки час, срещу 31% за ОИСР. А 34% казват, че учениците не могат да работят спокойно в час – почти два пъти над средните 19% за ОИСР.
Към традиционното разсейване вече се добавя и дигиталното. Близо 42% от българските ученици казват, че съучениците им се разсейват от телефони и други цифрови устройства в повечето или във всеки час, при 28% средно за ОИСР. Българските ученици прекарват средно 2,2 часа дневно в училище с цифрови устройства за развлечение – два пъти повече от средното за ОИСР.
Тук е важно разграничението между използването на технологиите за учене и използването им за развлечение. При първото умерената употреба е свързана с по-добри резултати. При второто картината се обръща: след около час дневно развлекателна употреба в училище резултатите започват да намаляват с увеличаването на времето пред устройствата. С други думи, проблемът не са технологиите в училище сами по себе си, а неспособността на училището да управлява кога и за какво се използват.
Проблемът личи и извън непосредствената дисциплина в учебния час. Почти 48% от българските ученици са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди теста, при 22% средно за ОИСР, а 42% са пропуснали поне един час, при средно 24%.
И когато учениците все пак работят по задача, има още един необичаен сигнал. При 22,3% от отговорите им по четене се наблюдават т.нар. прибързани отговори (hasty responses) – едновременно много бързи и грешни отговори, при едва 8,9% средно за ОИСР. Това не означава непременно, че ученикът не е прочел текста, но е индикатор за прибързано решаване вместо за внимателна работа със задачата.
Към това се добавят и нагласите към ученето. Българските ученици са под средното за ОИСР по любопитство и постоянство, а делът на тези, които казват, че полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна, е намалял с около 11 процентни пункта спрямо предходното проучване през 2022 година.
Така слабият резултат от PISA изглежда по-малко като изолиран проблем с усвояването на конкретно учебно съдържание и повече като проблем с ефективността на самия учебен процес – дали учениците присъстват, дали могат да работят спокойно, дали успяват да задържат вниманието си и дали продължават да мислят, когато задачата стане трудна.
PISA показва връзки, не причинно-следствени зависимости. Но те насочват вниманието към нещо, което често остава на заден план в българската образователна политика – какво реално се случва в учебния час.
Първата задача следователно не е непременно повече учебно време или повече материал, а по-добро използване на вече наличното време. Ако значителна част от учениците не слушат, не могат да работят спокойно или се разсейват с телефони, добавянето на още часове трудно ще даде резултат.
Тук повече автономия на училищата трябва да върви с повече отговорност. Директорите и учителските екипи трябва да могат да определят работещи правила за дисциплина, използване на телефони и присъствие според конкретната среда в училището, но резултатите от тези решения трябва да са видими и измерими. Това може лесно да се адресира и с въвеждането на система за финансиране според добавената стойност на училище и механизъм за наблюдение и интервенция при слабите училища.
Не по-малко важен е и самият начин на преподаване. В условия на слабо постоянство и много прибързани отговори училището трябва да създава повече поводи учениците да четат внимателно, да решават задачи самостоятелно, да грешат и да опитват отново. Това е и една от основните препоръки на ОИСР: по-малко препускане през голям обем съдържание и повече реално овладяване на основните знания и умения.
PISA 2025 за пореден път показва слабите резултати на българското училище. Но този път дава и по-ясна картина на средата, в която те се произвеждат – много отсъствия, шум и разсейване, трудно задържане на вниманието и прибързано отказване от трудната задача. Ако търсим мястото, от което да започне промяната, класната стая изглежда добър кандидат.
