Съвет към родителите: доверете се на учителите, за да не са тревожни и уплашени синовете и дъщерите ви в първия учебен ден. Защото едно уплашено дете учи много по-трудно, твърди детският психолог
- Много родители, чиито деца тръгват за първи път на училище, вероятно се нуждаят от съвети как да ги предразположат. Какво бихте ги посъветвали, г-жо Боримечкова?
- Точно преди малко изпратих двама родители на една такава първокласничка.
Но първо да благодаря на медията ви, че отваря тази дискусия, защото ясно се вижда от какво голямо значение е ранната грижа за децата. Всъщност отговорността за ранното детско развитие освен на родителите често е оставена на плещите на предучилищните педагози, които на много места са без никаква подкрепа, а са изключително важни за социализацията на децата ни въобще.
И преди да поговорим за съвети към първокласниците, нека обсъдим конкретно “входовете” към първи клас, защото ако днес училището си остава онази достолепна традиционна институция от нашето и на родителите ни детство, входовете към него са повече в сравнение с преди.
- Какво по-точно имате предвид?
- Най-често детето тръгва в първи клас от детската градина. В този случай то е сравнително подготвено от учителите и педагозите в нея за този преход, защото у нас официално имаме две задължителни подготвителни години за предучилищна възраст.
Другият вход са т.нар. подготвителни групи в самите училища и те са много посещавани. Освен че придобиват готовност за училище с материала, който са усвоили, децата в тях имат представа и как то функционира отвътре, защото са 1-2 г. в тази среда.
Като цяло децата с първи сблъсък с образователната система в първи клас са все по-малко. Или не са живели в населеното място, в което ще започнат училище и са ги отглеждали баба и дядо, или са боледували. Затова адаптацията им в школото е трудна, тъй като средата в него е доста по-изискваща от семейната.
През последните години се сблъсквам с по-особена група - първокласници, чиито родители се връщат да живеят в България и които до момента са учили в съвсем различна образователна система. За тях стресът от новото училище е почти същият, който изпитва дете, което не е ходило на училище тук. Такива деца най-често държат тест за училищна готовност в края на втората подготвителна група.
Децата, живели в чужбина и завърнали се в България, идват с прекрасен английски, но с недотам добър български, бил той и майчин език. За тях е важна подкрепата в овладяването му, за да се чувстват комфортно в контактите си с връстниците. Защото тъкмо в първи клас те започват да се социализират, учителите стават значимите им фигури, а при някои родителят като основен авторитет даже бива детрониран. Затова в първи клас езикът и средствата за комуникация са от основно значение.
- Навремето някои родители асоциираха училището с “край на игрите” и “ще видиш какво е дисциплина и ред”. А днес как е?
- Ох, за щастие, училището доста омекна поне към най-малките. А повечето училища са много дружелюбно и гостоприемно настроени към първолаците си и успяват да ги въведат и адаптират в тази различна социална среда. Затова апелирам към родителите: доверете се на учителите, за да не са тревожни и уплашени децата ви в първия учебен ден. Защото когато едно дете е уплашено, учи много по-трудно.
- Колко продължава адаптацията на едно дете към ходенето на училище?
- Около месец до два. При живелите в чужбина или отглеждани от по-възрастни членове на семейството, или от различни етноси, адаптацията към учебния процес продължава малко повече - докъм края на първия срок, началото на втория, пак заради комуникацията.
Докато си говорим с вас, се сещам и за още една група - тази на децата със специални образователни потребности, която сякаш не ни се иска да виждаме и по-скоро я неглижираме. При тях адаптацията може да продължи много дълго в зависимост от вида специфично обучително затруднение на детето, а може адаптацията му никога да не спре.
Повечето педагози вече са добре подготвени за посрещане на такива деца. Прекрасно е, че във все повече училища работят логопеди, психолози и дори цели ресурсни центрове. По-големите градове обаче са по-облагодетелствани заради по-големия брой ученици. Искрено се надявам това да стане и в по-малките населени.
- Някъде прочетох, че за да се научи детето да спазва правила и да е дисциплинирано, да изчаква реда си в училище и най-вече да губи в игри без агресия и сълзи, родителите трябвало да играят с децата настолни игри.
- Настолните игри са интересен инструмент за ранната детска и за т.нар. градинска възраст. Сюжетно-ролевите игри също много подкрепят и подпомагат децата в тази посока. А благодарение на въпроси в тях от сорта “Какъв би искал да станеш, когато пораснеш?” , колкото и наивни да ни се струват, децата много лесно “влизат в обувките” на учителката си например и разбират собственото си място. Ролевите игри дават много повече яснота на детето от хилядите обяснения и повторения сутрин към училище тип “И да слушаш госпожата!”. За целия си 16-17-годишен опит с подрастващи съм разбрала, че колкото по-непослушно е едно дете в тази ранна училищна възраст, толкова по-нормално вървят нещата.
- Един от съветите, който прочетох за разсеяни дечица, каквито са повечето сред тях, преди да направим това интервю, бе: “Тренирайте концентрацията чрез съвместно четене на приказки или редене на пъзели за поне 15-20 минути без прекъсване.” Работи ли?
- Едва ли една-единствена формула би проработила при всички деца. Със сигурност вниманието при тях се концентрира с упражнения. Но няма как да се случи, ако не го подкрепяте в тази посока. Много малчугани губят търпение и се отказват не защото нямат капацитет, а защото не могат да се справят с нещо. За да овладее едно дете фината моторика, трябва да владее грубата си моторика, което означава, че преди да го накараме да рисува и да пише, трябва да сме го научили да подхвърля топка.
- Някои майки и татковци приготвят раницата за училище на първолака заедно с него. Това правилно ли е?
- Да, правилно е и е добре детето да бъде въвлечено в процеса от самото начало, за да е наясно какво да очаква за следващия ден. Искрено поощрявам децата да се включват в подготовката и на обяда си, защото да си приготвят храната, за тях е суперзабавна дейност.
- А часът за лягане и ставане?
- Хубаво би било, ако още от средата на лятната ваканция започне подготовката на детето за училищен режим. Тогава трябва да ляга по-рано, за да става малко по-рано и да му е по-лесно в училище. Вярно е, че много от педагозите в първи клас правят компромис със закъсненията на децата, но такива практики не бива да са продължителни.
- В предварителния ни разговор споменахте също посещението на тоалетна от първолака. Защо е толкова важно и кое е смущаващото?
- Не познавам деца, които се чувстват спокойни да отидат до тоалетна в училище. Впечатлението ми е, че доста често за тях посещението на това място им е крайно неприятно. Да не говорим, че там те въобще не се чувстват в безопасност и по тази причина стискат, което не е здравословно.
Затова е важно родителите да им напомнят сутрин и вечер, преди да си легнат, да отиват до тоалетна, а после да си измиват ръцете.Така се затвърждават хигиенни и здравословни навици.
- Децата на родители, които са на работа от 8 до 17 ч, често прекарват целия ден в училищната занималня. Как се решава проблемът с движението на това дете, което целия ден седи на чин и си пише домашните?
- Повечето училища вече доста добре съобразяват физическата активност на децата с писането на домашни и подготвянето на уроци. Но въпросът за движението стои. По-големите градове разполагат с доста възможности за спортуване на малчуганите, при това не само в училище. Но когато спортните занимания за детето не са достъпни, апелирам към родителите на първокласниците, а и тези, които водят синовете и дъщерите си на детска градина - оставете колите си на 10 минути пеш от училището и се разходете с тях. Защото в бързането в лудия трафик до детския ум трябва да стигне сигналът, че мама или тате ме водят на мястото, което е безопасно.
СV
Родена е в Копривщица.
Има бакалавърска степен по специалността “Предучилищна и начална училищна педагогика” в Пловдивския университет. lМагистър е по детско-юношеска психология на развитието
Член е на Българското общество за лаканианска психоанализа и групов член на Световната асоциация по психоанализа
