Френското списание „Le Point" публикува репортаж за шведска министърка с палестински произход, която предизвика буря с колие с Давидова звезда.
Списанието, известно с подкрепата си за Израел, посочи, че шведската министърка на образованието и интеграцията Симона Мохамсон – родена в мюсюлманско семейство – е искала чрез този жест да осъди антисемитизма и да отправи послание към крайната левица по време на предизборния дебат, състоял се преди няколко дни; но това й донесе вълна от критики и нападки.
Дясното списание коментира, че министърката и лидерка на Либералната партия Симона Мохамсон, е искала, като се е появила с колие със звездата на Давид, да отправи пряко политическо послание и да осъди антисемитизма в Швеция, както и да клитикува Лявата партия на фона на наближаващите парламентарни избори, насрочени за 13 септември.
В материала се посочва, че миналия понеделник вечерта зрителите на предизборния дебат са били изумени, когато са видели Симона Мохамсон с колие, от което виси „звездата на Давид". Този неочакван ход от страна на министърката – 31-годишна емигрантка, дъщеря на палестинец от Хайфа и ливанка шиитка от Триполи – предизвика широк дебат и голям интерес в социалните мрежи, както и в шведските политически и медийни кръгове; реакциите варираха между недоволство – или дори омраза – от една страна, и похвала за смелостта ѝ от друга.
В статията се посочва, че в рамките на дебата, организиран от популярния вестник „Експресен" (Expressen) и икономическия вестник „Дагенс Индустри" (Dagens Industri), Симона Мохамсон обоснова поведението си с желанието си да критикува Лявата партия (Vänsterpartiet). Тя обвинява тази партия в антисемитизъм, откакто Илуна Сатмари Валдао, депутатка от партията, изрази подкрепата си за палестинския затворник Ахмед ал-Магреби, осъден на доживотен затвор по обвинение в тероризъм.
Министърката заяви: „ Чувствам се длъжна да осъдя антисемитизма, който се е увеличил значително в нашата страна". Тя счита, че „Швеция трябва да бъде убежище за евреите", и подчертава „важността да се дистанцираме от силите, които се стремят да сеят страх и да експлоатират конфликтите (като тези в Газа и Ливан) за разпространяване на антисемитизма".
Симона е родена в германския град Хамбург през 1994 г. – където семейството ѝ е потърсило убежище в очакване на преместването в Швеция – и е пристигнала в тази скандинавска страна на осемгодишна възраст. Семейството се установява в „Оверлида" (Overlida) в региона „Вестерготланд" (Västergötland) в югозападната част на кралството; село, което тя описва като „идеално, отворено и топло".
Според „Le Point" родителите ѝ, Мохсен и Иман, са имали само една цел: да интегрират дъщеря си в шведското общество на всяка цена, до такава степен, че са променили фамилното си име на шведско звучащо „Мохамсон" (Mohamsson). Относно това име лидерката на Шведската либерална партия заяви пред активисти миналата година, че „то ни напомня за нашите корени, но също така ни напомня и за Швеция, в която сме се вкоренили". В тийнейджърските си години Симона стартира свой собствен бизнес за продажба на кафе и сладолед, преди да продължи образованието си в гимназията, а след това и в Университета в Гьотеборг.
Според статията „ като първия член на семейството си, получил висше образование, тя бързо се включи в политическата дейност, застъпвайки се за най-нуждаещите се групи, децата, лишени от добро образование, мюсюлманските жени, които се сблъскват с остарели социални норми, и младежите от кварталите, страдащи от банда локали, които водят бандитски войни водещи до хаос и липса на сигурност".
Медията добавя, че Симона е заемала поста заместник-председател на Съюза на либералната младеж, след което е била член на партията, а накрая става генерален секретар. През 2025 г. тя поема ръководството на партията и същата година се присъединява към правителството на център-дясното, водено от Олф Кристерсон, където поема портфейла на образованието и интеграцията. Въпросът с интеграцията е в застой в страната след огромния и неконтролиран приток на мигранти – особено от Сирия – през 2015 г.
Френското списание подчертава, че „в отговор на опасността от ислямистката идеология, преобладаваща в някои шведски предградия, Симона Мохамсон защитава концепцията за „синьо-жълтия ислям" (цветовете на шведското знаме), тоест ислям, съгласуван с демократичните ценности на Швеция. Освен това тя се противопоставя категорично на екстремистките ислямисти и ги обвинява, че „разкъсват социалната тъкан". И изхождайки от тревогата си относно влиянието на ислямистите, през юни – под егидата на правителството – тя стартира проучване за ислямизма, целящо да наблюдава и очертае картата на религиозния екстремизъм в Швеция; като проучването се стреми да изследва влиянието на ислямисткото течение върху въпросите за интеграцията, изключването и социалното сближаване".
Симона Мохамедсон счита, че „трябва да разберем по-добре как екстремистките и антидемократични идеи влияят върху хората и обществото". Според нея религиозният екстремизъм допринася за възникването на паралелни социални структури и създава благоприятна среда за антидемократичните сили, тя подчертава необходимостта „да се противопоставим на него с максимална твърдост".
Според списанието „докато Симона Мохамсон вече беше подложена на критики от страна на опонентите си заради характерната ѝ откровеност, тя достигна ново ниво на полемика след провокативната си стъпка миналия понеделник, която предизвика вълна от гняв, безпрецедентна по своята острота; върху нея се изсипаха остри критики от страна на опонентите ѝ в социалните мрежи, сред които и Вали Ганем – политолог и журналистка, участвала в изготвянето на общинския план за действие в град Малмьо (на юг от страната) за борба с ислямофобията. В коментар в Instagram тя написа: „Да гориш в ада".
Според нея носенето на звездата на Давид е „начин да се покаже сляпа лоялност към Израел и подкрепа за така наречения геноцид, извършван срещу нейния народ, а именно палестинците". След широката вълна от хули и критики мюсюлманската активистка се опита да омаловажи публичното си изявление, като заяви: „Ясно е, че не искам да кажа, че някой заслужава да бъде изгорен жив, но е важно да не се отклонява вниманието от истинския проблем: в Газа се извършва (геноцид) и Израел носи отговорност за това".
Списанието твърди ,че „предвид потока от коментари, съдържащи омраза, консервативният шведски министър-председател Улф Кристерсон застана в защита на министърката от своето правителство; в изявления пред пресата той определи тези атаки като „явен антисемитизъм", като добави, че „това, на което министърката е подложена в момента, е точно това, от което постоянно страдат много шведски евреи".
От своя страна министърката коментира: „Мисля за всички евреи, които ежедневно са изложени на заплахи и омраза, както в интернет, така и по улиците и на обществените места. Мисля за малките деца, които се сблъскват с демонстранти пред синагогата или по пътя си към училище. Мисля за студентите, които ми казаха, че не смеят да носят жълтата звезда в университета. Разбирам съмненията на много евреи дали Швеция все още може да бъде безопасно убежище за тях. Като нося звездата на Давид, искам да покажа, че ще направя всичко необходимо, за да се почувстват, че Швеция е и тяхна родина".
