Наводнението в Непал и Тибет в края на август отне живота на стотици, хиляди са все още в неизвестност. Бедствието беше предизвикано от скално свлачище. Възможно ли е подобна по размер катастрофа да се случи и в Алпите?
На 28 май 2025 на връх Клайнес Нестхорн в Швейцария се откъсна голяма част от ледника Бирх. Преди това върху леда бяха паднали многобройни скални отломки, увеличавайки натиска върху него. Така над девет милиона кубични метра скални парчета и лед се срутиха в долината и почти напълно затрупаха малкото планинско селце Блатен.
При катастрофалното наводнение в Хималаите в края на август 2026 също се откъснаха големи количества лед и скални отломки. Но доколко всъщност си приличат двете събития – и би ли могла катастрофа като тази в Непал и Тибет да се случи и в Алпите, пита в тази връзка германската обществена телевизия АРД.
Свлачището в Непал и Тибет породи фатална верижна реакция
За разлика от случая в Блатен, в Хималаите катастрофата не беше предизвикана от ледник, а от скално свлачище по северния склон на връх Лангтанг Лирунг в Непал, висок 7 227 метра. По пътя си свлачището е откъснало и части от ледника, обяснява Холгер Фрай, експерт по ледниците от Университета в Цюрих. "В граничния район между Непал и Китай се е откъснала огромна маса скали, която е отнесла ледниковия лед. Заедно с водата, намираща се в седимента, и тази в реката, се е образувала огромна приливна вълна", казва той. Как точно е протекъл този процес обаче все още не е напълно изяснено. Вярно е, че огромните сили по време на свлачището може да са превърнали големи части от ледниковия лед във вода. Но дали само това обяснява освободеното количество вода, е под въпрос. Няма индикации за т.нар. пробив на ледниково езеро, който би могъл да освободи допълнителна вода. Според Холгер Фрай е възможно водата, съхранена в скалите, да е допринесла за потопа.
Релефът в Хималаите е засилил ефекта от наводнението. Още една разлика: срутването на ледника в Блатен е било значително по-малко от това при Лангтанг Лирунг, но и очевидно са липсвали големи количества вода, задържани в почвата или в скалите, които биха могли да предизвикат огромна вълна като тази в Непал и Тибет.
Освен това топографията, т.е. формата на долините, в Алпите се различава от тази в Хималаите. В Азия има "по-стръмни, по-дълги и много тесни долини, които също са допринесли за това придошлата вълна да е толкова разрушителна на разстояние от над 100 километра", обяснява Фрай.
Затова в Алпите е малко вероятно да се случи катастрофа, подобна на тази в Непал и Тибет. Според експертите обаче това не трябва да се изключва напълно.
Защото някои райони в Алпите също представляват вечна замръзналост, която бавно се разтопява. Това прави много склонове толкова нестабилни, че могат да се срутят. Тогава и в Алпите е напълно възможно да възникнат тежки наводнения от кални свлачища.
До силни приливни вълни може да се стигне, когато каменни отломки образуват бариери, задържащи водата от топенето на ледниците, което може да причини пропукване на язовирни стени. Приливните вълни могат да бъдат особено разрушителни, когато маси от вода или камъни се сблъскат с изкуствени язовири, както например при катастрофата във Вайонт в Северна Италия през 1963. Тогава цял планински склон се срути в язовира над градчето Лонгароне и предизвика огромна приливна вълна, която унищожи няколко села и отне живота на около 2 000 души.
Нови сценарии за инженерите хидротехници
За Маркус Ауфлегер, професор по хидротехника в Университета в Инсбрук, събития като наводнението в Непал са сигнал за тревога. Поради климатичните промени срутванията на скали и ледници ще стават все по-чести и в Алпите.
При защитните и хидротехническите съоръжения като язовирите е необходимо да се промени начинът на мислене. "Трябва да увеличим устойчивостта: това означава, че водните и другите съоръжения трябва да бъдат проектирани така, че да издържат на събития, с които досега не сме се сблъсквали", казва ученият, цитиран от АРД.
Язовирните стени трябва да бъдат укрепени. Защитните съоръжения не могат напълно да предпазят алпийските долини от приливни наводнения. Въпреки това дори относително прости мерки - като поставянето на огромни камъни отгоре на язовирните стени, биха могли да допринесат за предотвратяването на наводнения, подчертава Ауфлегер. За него обаче защитата на климата е най-важната мярка за избягване на бъдещи бедствия.
Това, което вече като цяло функционира доста добре в алпийския регион, е наблюдението на зоните с риск от свлачища във високите части на планината. В Блатен, благодарение на интензивното наблюдение и навременната тревога, селото, което по-късно беше затрупано, успя да бъде евакуирано навреме.
Според експертите системите за ранно предупреждение могат да бъдат подобрени още – например чрез повишаване на знанията и готовността на населението за такива катастрофи. Защото бързите и правилни действия обикновено решават въпроса за живота и смъртта, пише още АРД.
