Влязохме заедно преди 25 г. в политиката - аз от СДС, а тя - от БСП, но и двете формации днес не са това, което бяха, а изборът за президент е мажоритарен и затова съм в инициативния ѝ комитет, казва известният адвокат
И още акценти в интервюто:
Срастването на съдебната власт с политиката е започнало още през 1945 г. и си върви без прекъсване. На практика нямам спомен от съзнателния си живот да е имало главен прокурор, който да не е назначен с политическа протекция
15 г. съдебната система се гази с мръсни обувки, нека си припомним специализирания съд и прокуратура
Първо ще чуем имена, които нямат нищо общо с процеса по избор на главен прокурор, и чак после ще разберем истинския избраник
Бил съм депутат и министър. Видях съдебната система и нейните проблеми от различни гледни точки
- Адвокат Йорданов, защо се включихте в инициативния комитет, заставащ зад кандидатурите за президент и вицепрезидент на Илияна Йотова и Кирил Вълчев?
- С г-жа Йотова се появихме в политиката приблизително по едно и също време, по време на 38-ото народно събрание. Аз бях народен представител, а тя беше шеф на пресцентъра на БСП. Що се отнася до включването ми в инициативния комитет, тя ме покани по телефона. Смятам, че в случая говорим за чисто мажоритарен избор.
По мое мнение от всички кандидати г-жа Йотова е най-подготвена. Тя е с много богата политическа биография и не мисля, че има човек в България, който да каже, че със свои действия по някакъв начин е увредила интересите на страната.
Не съм имал колебание да приема да се включа в инициативния комитет. Още повече че към онзи момент, когато ме покани, като кандидати бяха обявени тя, Николай Ненчев и Иван Христанов. Смятам, че с включването на Кирил Вълчев като кандидат за вицепрезидент се потвърждава правилността на избора ми. Мисля, че и той е една изключително качествена кандидатура и двамата с г-жа Йотова ще се допълват.
- Тоест вие преди повече от месец сте приели да бъдете в инициативния комитет.
- Бях поканен и приех, не от днес за утре. Виждам, че вече се появиха спекулации за това, че тя била от БСП, а аз съм бил от СДС.
Да, СДС е единствената партия, в която съм членувал, но от 2012 г. съм безпартиен.
Във времето, в което работех в СДС, съм преминал цялата стълбица - от член на местен клуб до заместник-председател на партията. Направил съм каквото съм могъл за развитието и на партията, и на държавата. Така че нямам абсолютно никакви съмнения или притеснения. В крайна сметка политическото противопоставяне не е това, което беше преди 25 години, защото и СДС, и БСП не са в добро положение. Нямат онази тежест, която имаха преди години.
СДС и БСП не определят политиката на страната. И в случая, когато говорим за мажоритарен избор, мисля, че всички спекулации са безпочвени. Естествено, няма как да ги прекратим, който желае, да си съчинява каквото иска.
- Какво може да направи президентът в сферата, в която вие сте активен - съдебната?
- Това, което може да направи президентът, е да връща за повторно разглеждане закони, които са некачествено изготвени. Президентът подписва и указите за така наречените трима големи в съдебната власт (главният прокурор и председателите на ВАС и ВКС). Веднъж може и да откаже, но при второ връщане на същата кандидатура е задължен да подпише. Едно от правомощията на държавния глава е да прави обръщение към нацията.
Като разновидност на това право са и всички изявления по актуални политически въпроси. Така че, ако президентът има достатъчен авторитет, би могъл включително и чрез свои изказвания по някакъв начин да направлява и общественото мнение. Но и да търси съдействие от народните представители за поправяне на едно или друго недоразумение в законодателството на държавата.
- Вие бяхте сред така наречените инициативни предложения за новия Висш съдебен съвет, но не бяхте припознат от народните представители? Защо приехте да се включите в надреварата за кадровия орган?
- Бях предложен от председателя на Съюза на юристите Владислав Славов, на когото благодаря за доверието.
Приех, защото смятам, че моментът е доста тежък за съдебната система и можех да помогна за много неща, ако бях станал член на Висшия съдебен съвет. Но депутатите прецениха, че в съвета, който предстои да бъде избран, няма нужда от човек като мен и съдебната реформа спокойно може да се направи и без хора като мен.
- Какво имате предвид, като казвате човек като вас?
- Професионалния си опит. Само след няколко дни се навършват 39 години откакто съм започнал работа като адвокат. Знаете, че съм бил също народен представител и министър. Това ми е помогнало да видя съдебната система и нейните проблеми от различни гледни точки. Но очевидно не е от значение.
- Казахте, че моментът е тежък за съдебната система, но сякаш през последните 15-20 години все тежки моменти и скандали я съпътстват. Досега няма състав на Висшия съдебен съвет, който да е излизал чист в края на мандата. Помним Красьо Черничкия, белите покривки. Самата настояща шефка на ВКС съдия Галина Захарова напусна кадровия орган преди повече от 15 години, несъгласна с порочната политика, която тогава провеждаше той. Тоест там все нещо се случва.
- Дори когато бях народен представител, аз формулирах текстовете, по които предсрочно беше прекратен мандатът на тогавашния Висш съдебен съвет. БСП ги атакуваха пред Конституционния съд. Там текстовете издържаха. После бяха подали оплакване до Венецианската комисия. Пред нейни представители група депутати от СДС начело с Екатерина Михайлова обяснихме съвсем ясно каква е идеята на закона, защото чрез изменението ние изпълняваме изискванията на конституцията, които трябваше да бъдат изпълнени няколко месеца след приемането ѝ. А на практика се изпълниха чак когато Обединените демократични сили поеха властта през 1997 г. Така че и тези проблеми са ми достатъчно известни, но това, което се се случва сега, е наличието на последици от дългогодишното безхаберно управление на ГЕРБ.
15 години съдебната система се гази с мръсни обувки. Нека си припомним само специализирания съд и прокуратура, които бяха срам за съдебната ни система. Там се извършваха нарушения, от които човек може да го заболи главата. Добре поне, че вече такива няма.
Кадровият подбор, който се правеше, нанесе също доста щети на съдебната система. Всичко това трябва сега да се поправи. Щетите бяха както от Народното събрание по отношение на законодателството, така и от Висшия съдебен съвет по отношение на кадровата политика. Въобще нещата съвсем не са лесни. Но ако някой смята, че всичко ще се нареди бързо като с вълшебна пръчица, жестоко се лъже.
- Но не започна ли срастването на съдебната власт с политиката по времето на СДС в края на 90-те години на миналия век?
- Не. Срастването на съдебната власт с политиката е започнало още през 1945 г. и си върви без прекъсване.
На практика нямам спомен от съзнателния си живот да е имало главен прокурор, който да не е назначен с политическа протекция. Сега ще видим следващия как ще бъде избран. Но досега всичките до един са избрани с политическа протекция. Видели сме какво ли не.
- Но защо самата състема не иска да се промени, изглежда, че им е комфортно да са близо до политиците?
- Първо сме хора, после сме българи. А както във всички сфери на обществения живот, и в съдебната система има такива, които са съгласни да се издигнат, без да подбират средства, дори и когато трябва да се търси някаква политическа подкрепа.
- Според вас трябва ли да има реподбор или поне за последните назначения да има допълнителен изпит или проверка за почтеност?
- Допълнителен изпит не бих казал, по-скоро, когато постъпват жалби срещу определени магистрати, да се извършват проверки било от Висшия съдебен съвет, било от Инспектората към ВСС, който също предстои да бъде избран, но засега никой не се сеща за него. Би следвало, ако се установят драстични нарушения, да бъде отразено в кадровите дела на съответните магистрати. Най-малкото да се сложи препис от съответния съдебен или прокурорски акт.
- Не съм чувала при атестирането на магистратите да са получавали друга оценка освен добра или много добра, която е максималната.
- Има, налагани са и дисциплинарни наказания в най-общия случай за прекомерно забавяне на дела. Примерно на мен ми се е случвало да чакам решение по дело осем години и няколко месеца, което е ужасно. Тогава може да се получи и по-слаба оценка.
- Какво трябва да направи най-първо новият ВСС освен, разбира се, да открие процедура за избор на главен прокурор и председател на ВАС?
- Висшият съдебен съвет би трябвало да действа като всеки човек, който заема определена ръководна позиция. Хубаво е, когато влезеш в едно ведомство, да видиш какво е свършено към настоящия момент, кои са добрите неща, които са започнати и следва да бъдат завършени, за да може на тях да се обърне внимание, да се види кои са грешните действия, за да бъдат преустановени. Висшият съдебен съвет си има и чисто делнична работа, която трябва да се върши. Не е само избор на тримата големи.
Освен това е хубаво да се дава повече гласност на работата, защото обикновено чуваме за тези, които един посланик наричаше “гнили ябълки”. Но никой не говори за безупречната работа на множество съдии, прокурори и следователи. Би могло да се огласяват положителни случаи от съдебната практика, за да се търси и повишаване на авторитета на системата, което е много важно. Това е работа, включително и на народните представители, които да подпомагат Висшия съдебен съвет, като търсят по-тесен контакт с оглед на получаване на идеи за промени в законодателството.
Аз например си спомням първия самостоятелен законопроект, който написах преди много години, беше закон за изменение на указа за борба с дребното хулиганство, който към онзи момент не работеше, беше стар нормативен акт. Промениха се текстовете, указът заработи, използва се и сега.
Иначе казано, членовете на Висшия съдебен съвет, които ще бъдат юристи с добри биографии и добра компетентност, биха могли да подскажат на народните представители какво да изменят в законите за по-доброто функциониране на системата. Защото не може да имаш недъгаво законодателство и да чакаш от съда да ти върши работата.
- Вие бяхте и вътрешен министър и имате поглед върху работата там. Не се ли препъва разследването още в МВР?
- Не бих упреквал МВР, тъй като има една широко разпространена фраза, според която господар на досъдебното производство е прокурорът. Каквото иска прокурорът от полицаите, те това работят. Така че трябва да обърнем внимание на прокуратурата, защото достатъчно е да си припомним шумни дела, които някъде изчезнаха. Например делото за магистрала “Хемус”.
- Само зависимост и корупция ли са причините, или и накадърност и незнание?
- Всичко накуп.
- Какъв трябва да е следващият главен прокурор?
- Би трябвало да е независим човек, да има висока правна квалификация и да помни, че всеки пост се заема до определено време. И след това на човек му се налага да ходи по тротоара и да гледа хората в очите.
- Във вашите юридически среди въртят ли се вече имена на мераклии да стават главен прокурор?
- Не съм чувал, но участието ми в обществения живот на държавата ме е научило, че тези, които първо се спрягат като имена за назначаване на един или друг пост, обикновено не са истинските кандидати. Може би първо ще чуем няколко имена, които нямат нищо общо с процеса, и чак тогава ще разберем истинския избраник.
- Какво се случва с досъдебното производство срещу вашия клиент Стоян Мавродиев, бившия шеф на ББР?
- Нищо. Никой не ни е търсил.
- Защо се получава така - много шум и после години наред няма никакво движение по дела. Не е по-различно и с т.нар. дело за митниците.
- Преди години в Наказателния кодекс имаше текстове, които предвиждаха, че когато човек е привлечен като обвиняем и в рамките на две години делото му не е внесено в съда, има право да поиска от съда да задължи прокурора или да внесе делото, за да започне действителното му разглеждане в рамките на съдебното следствие, или съдът да прекрати наказателното производство.
Тези текстове обаче бяха отменени при управлението на ГЕРБ по искане на един от техните главни прокурори и досега липсват. Мисля, че когато новото мнозинство има претенциите, че прави съдебна реформа, един от текстовете, който трябва да бъде възстановен, е именно този.
Като са възможни вариации, защото примерно има някои по-тежки дела, за които двегодишният срок би могъл да се окаже недостатъчен. В такива случаи би могло да се даде възможност на съда да прецени дали срокът може да бъде продължен с още една година.
Не може да чакаме делото да събира прах на някаква етажерка и през това време да отброяваме годините до изтичане на давността за наказателно преследване.
