РЕАКЦИЯ: АЛО, СКОПИЕ, КЛЮЧЪТ!
Българският мъжки национален отбор по волейбол стартира участието си на Европейското първенство с категоричната победа с 3:0 срещу тима на Северна Македония. Това бе очаквано с оглед класата на отборите. Но ми направи впечатление, че имената на почти всички волейболисти на нашия противник завършваха на -ов и -ев: Гьоргиев, Ляфтов, Илиев, Маджунков, Рихлиев, Милев. А на -ски като премиера Мицкоски например, бе само Савовски. Впечатлението бе, че не играем с чужд отбор.
Затова пък волейболистът Гьоргиев (на снимката), който се оказа, че е играл шест години в български отбори, се направи на улав в смисъл, че не разбира български език и поиска журналистите да му зададат въпросите си на английски. Явно бе погълнал голямо количество антибългарски допинг.
И си спомних, че на 8 септември 1991 г. в югославската социалистическа република Македония се проведе референдум за независимост. Въпросът бе формулиран по комунистически витиевато: "Дали сте за суверена и независна држава Македонија, со право на влез во иден сојуз на суверените држави на Југославија?"
С други думи: и тако и вако. И 96% от участниците в допитването гласуваха "правилно". Но за какво и до днес не е ясно, защото никаква нова Югославия няма. И Ратко Младич отиде в ада.
България първа призна новата държава с конституционното ѝ име. Но и до днес скопски политици настояват за някакви други признавания - език, нация. Същевременно самите те досега не са признали никоя европейска нация и език. Не могат да покажат такъв документ.
Решението за признаване на независимостта на ной-младата тогава балканска държава бе взето от правителството на премиера Филип Димитров в съгласие с президента д-р Желю Желев. Аз прознесох първото парламентарно слово в негова подкрепа.Това стана вечерта на 15 януари (сряда) 1992 г. в 19.45 ч. в 36-ото Народно събрание. В него специално подчертах, че "...разпадането на Югославската федерация е историческа необходимост" и с признаването на македонската независимост се "поставя граница между миналото и бъдещето на Балканите".
Изразих и мечтата си балканските държави да станат част от Обединена Европа. В македонския парламент единствено парламентарната група на ВМРО-ДПМНЕ приветства българското решение. Три години по-късно - на 6 май 1995 г., бях гост на Десетия партиен конгрес на тази партия в Кичево и поздравих делегатите от името на СДС.
За съжаление днес Република Северна Македония продължава да има поведение на бивша югославска република и в отношенията си с нашата страна търси под вола теле. Затова и замръзна пред вратата на Европейския съюз. На думи иска да отвори тази врата. На дело не поставя ключа в ключалката. А такъв ключ е вписването на българската народностна общност в Конституцията й, както и гарантиране на нейните права. В Скопие имат ключ, но не желаят да го използват.
Досущ като волейболистът Гьоргиев, който докато е играл в отборите на Пазарджик и Дупница, все на английски е говорил!?
Последният доклад на Европейската комисия за напредъка в процеса на евроинтеграция на Северна Македония констатира, че ключ страната има, но не го използва. Това казва докладът. Но нима не е ясно, че волейболен мач се печели с по-добра игра, а врата се отваря с поставяне на ключа в ключалката? Нима днешните северномакедонци не знаят това? Защото другото е добре известно: с омраза не се гради нито нация, нито държава.
Това са думи на македонския историк Ванчо Минев.
И така. България стартира участието си на Европейското волейболно първенство с победа, а Северна Македония има още дълго да се тутка пред ключалката.
(От Фейсбук)
