Резултатите на българските ученици от PISA показват, че българското училище има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Защото образователната система се състои от много взаимносвързани фактори. Една от най-важните е промяната на формата на изпитите. Колкото и да ни се иска учениците да учат, за да станат по-интелигентни и по-успешни, в повечето случаи
главната им мотивация е да учат за големия изпит в VII клас,
който определя в какъв тип училище ще продължат.
Нашите изпити в VII клас измерват основно знанията и съвсем малко уменията на децата по български език и математика. PISA не измерва знанията, а какво можеш да правиш с тях, как можеш да ги приложиш в реалния живот. Измерва и уменията на децата в по-широк спектър от науки - освен български и математика тук са природните - физика, химия, биология, география, и обществените - история, гражданско образование и т.н. Все едно българската образователна система готви децата да тласкат гюле, а PISA ги изпитва на висок скок. Когато готвиш един състезател да тласка гюле, развиваш една група мускули, а ако трябва да скача висок скок - друга група мускули. Същото е и с умствените умения. Ние сме насочени към запаметяване и възпроизвеждане на конкретни знания, докато PISA е един изпит за целия свят, независимо от учебното съдържание, който иска да разбере какво можеш да правиш с наученото в училище.
Също така нашите деца завършват основното си образование най-рано в целия Европейски съюз - след VII клас. В останалите страни от ЕС този етап приключва по-късно - обикновено след VIII или IX клас.Това е важно, защото по различен начин се преподава в прогимназията - при нас от V до VII клас, и в гимназията. Затова учениците смятат, че най-важният изпит е след VII клас, след което смятат, че главната им цел в училище е постигната. Вече са в училището, в което са успели да се класират. Така
VIII и IX клас стават години за почивка
Затова трябва да се промени и моментът, когато се завършва основното образование - трябва да бъде или след VIII, или след IX клас.
По отношение учебните програми трябва да се изучават по-малко теми, но по-задълбочено. Когато се говори за олекотяване, често има грешно разбиране - да се учи по-малко. Ученото трябва да е свързано с живота. Може да си много добър по математика, да решаваш прекрасно много сложни уравнения, но важното е как ги използваш в живота. Например да избереш от два плана за плащане на електричество - по-изгодният зависи от това колко киловатчаса харчиш. За да го изчислиш, трябва да направиш много просто уравнение и като го решиш, ще видиш над колко киловатчаса ти е по-изгодна едната сметка и кога - другата.
Моделът обаче се чупи в V клас. До IV клас сме добре, има международно измерване - TIMSS, в което нашите ученици са сред първите в Европа и в което предимно се измерват знанията. След V клас моделът се чупи, тъй като
образованието ни става много академично заради “предметен шовинизъм”
- различните светила в отделните науки смятат за изключително важно всички или голяма част от фактите, които са се натрупали, да присъстват в учебника или учебната програма - било по биология, физика, химия и т.н. В много държави например се изучават по-малко автори, отколкото в България, но по-задълбочено. Ясно е, че в Германия, САЩ или Англия няма как да се изучават всички автори, колкото и да са значими. Затова учителят избира в зависимост от интересите и възможностите на децата двама или трима и те се изучават много задълбочено - имат време да разсъждават върху творбите им, да дебатират, да мислят. А ние едва ли не смятаме за светотатство, ако някой от българските автори е пропуснат. И затова например се минава Йовков за пет часа, Вапцаров за три.... Препуска се и не може да се влезе в дълбочината на тези автори.
Но няма едно нещо, което може веднага да се промени и да реши проблема. Ако беше толкова лесно, отдавна щеше да е направено. Но ако искаме да имаме добри резултати на PISA, а целият свят признава този формат, Националното външно оценяване трябва да бъде близко до този формат.
Когато през последните години няколко министри предложиха в изпитите след VII клас да влязат въпроси от природните и обществените науки, последва огромно родителско недоволство. Дори тези проекти бяха дадени на съд. Родителите, особено по-амбициозните си представят, че изпитът в VII клас трябва да е като конкурс - да се знае точно по какво ще ги изпитат, за да могат с парите си да им наемат най-добрите учители и децата да изкарат оценка, с която да се класират в елитна гимназия. Докато
изпитът трябва да е като интервю за работа - нямаш представа какво ще те питат, но трябва да можеш да отговориш
И работодателят така преценява.
За да възпитаваме умни деца, те не трябва да се готвят конкретно за изпита, а през цялото време трябва да се учат да мислят. Когато се променят видовете изпити, ще се променят и учебните програми, и преподаването в зависимост от това какво трябва да покажат децата на изпитите. Затова първо трябва да се промени форматът на изпитите още догодина. Веднага да започне и квалификация на учителите за това как да преподават науките си така, че те да бъдат близко до реалните житейски ситуации.
Има и още един проблем. Много от учениците, избрани да полагат PISA в България, се отнасят нехайно към този изпит, а може би така се отнасят и някои от техните директори и учители. Причината е, че от представянето на ученика нищо лично не зависи и няма да му бъде поставена оценка. Българската психика обаче не работи така. Бих предложил
да има финансови стимули за училища, които се представят добре на PISA
- добре спрямо нивото на техните ученици, разбира се.
И проблемът с дисциплината в училище. Защото може да променим всичко, но ако учениците влизат в класната стая без нагласата, че трябва да слушат учителя и да усвояват това, за което говори, ако шумят и пречат дори на малкото, които искат да слушат, няма да се постигне никакъв успех.
Не може да има добро преподаване и добри резултати в училище, в което учениците нямат необходимата дисциплина, уважение и респект към институцията, училището и учителите. А това вече води и до комуникацията между родители и учители.
*Авторът е председател на Сдружението на директорите в средните училища
