Това ще изостри мнителността на клиентите - ще почнат да търсят помощ от гледачки, каза още председателят на Управителния съвет на Дружеството на психолозите на Република България
Още акценти от интервюто:
- Така агентът на службите ще е пред дилема - ако пациентът сподели правонарушение?
- Нововъзникнали университети откриват доходоносната специалност "Психология" без да имат подготвени преподаватели
- Социалните мрежи са риск за психичното здраве, а още повече, ако там се търси помощ за него
- За обществено обсъждане излезе идея служители на ДАНС да могат да практикуват психологическо консултиране и психотерапия извън агенцията, за да си упражняват занаята. Как се отнасяте към тази идея, г-н Недин? Етично ли е служител на ДАНС да приема цивилни хора за консултиране и терапия?
- Намирам идеята за много добра, но не за законова норма, а за художествено произведение в стил разказа на Уди Алън “Ако импресионистите бяха зъболекари”. Не само е неетично, това е непрофесионално от няколко гледни точки. Явно законотворецът работи с повърхностна представа за това какво е човешкото и какво е естеството на психотерапевтичния и консултантски процес.
- Може ли накратко да поясните за какво става дума?
- Всеки от нас живее със своя уникален образ за света и себе си. Всеки от нас чрез потискане, преиначаване и т.н. на факти, събития, желания, правни и морални норми и т.н. превръща личната правда в лична истина. Всеки от нас има своя дизайн и минимален праг на толерантност към морални нарушения и правонарушения, за да направи и поддържа добри или поне поносими представата за себе си и своя социален образ. Всеки от нас лъже себе си и другите, повече или по-малко. Всеки има своите тайни, които крие от хората, а дори и от себе си. Човекът не е робот със зададен алгоритъм.
Извън тези, които идват при нас със стремеж за подобряване на този сложен вътрешен баланс и самоусъвършенстване, в по-голямата си част са такива, при които тези преиначавания и тайни са довели до вътрешни конфликти в несъзнаваното, които избиват в проблеми в поведението, които ги правят в една или друга степен прекалено отдалечени от реалността за себе си, за другите и за света.
Естеството на нашата работа е да съпроводим клиента в откриването и преодоляването на тези преиначавания, тайни и вътрешни конфликти, като съвместно и деликатно разкрием тези петна, които е заобикаляло неговото съзнание.
- А къде е несъвместимостта и нарушаването на етичния кодекс?
- За да протече успешно този процес, който щрихирах, е нужно клиентът да припознава това място и тази връзка с терапевта или консултанта като най-сигурната и конфиденциална среда, където може да сподели тайни, които крие от другите, а дори и от себе си. Това трудно може да стане, когато знаеш, че срещу теб може да стои човек, на когото в същия този закон е вменено задължението да се намеси за “предотвратяване или пресичане на правонарушения”.
Правонарушението е много обемен термин, който включва дори превишена скорост, употреба на марихуана или други наркотици и т.н.
В такава ситуация самият психотерапевт или консултант - служител на ДАНС, е изправен пред огромна дилема на двойна лоялност. Като служител на ДАНС той законово е длъжен да се намеси и предотврати споделено правонарушение (а както стана дума по-горе – хората не сме ангели), което, ако не направи, носи наказателна отговорност. От друга страна, в ролята си на консултант или психотерапевт самото естество на работата и етичният кодекс изискват строго спазване на принципа на конфиденциалност. Ако законът се спазва, а такава е презумпцията, дори няма дилема. От едната страна стои закон, водещ до тежка наказателна отговорност, а от другата, така да се каже, мъмрене и гледане с наведени очи.
- Но ако този служител на ДАНС е много добър психотерапевт или психологически консултант и декларира пред клиента своята друга битност, не може ли клиентът сам да вземе информирано решение за това дали да се довери на този човек?
- Немалка част от нашите реални и потенциални клиенти имат психически или личностни разстройства, които са съпроводени с параноични прояви и силна мнителност.
Много от тях, преди да се решат да потърсят такава помощ, трескаво се интересуват и четат за различни видове психични проблеми и разстройства, за различни видове психотерапия и психологическо консултиране в опита си сами да си поставят диагноза и да разберат защо ги боли, защо не се чувстват добре. Те прехвърлят всякакви сайтове на психолози и психотерапевти, за да преценят кой би им помогнал.
Ако текстът, че психотерапевти и психологически консултанти могат да упражняват професията психотерапевт, се впише в закона, това няма да остане скрито за търсачките на Google и изкуствения интелект. Това, от една страна, още повече ще изостри мнителността и параноичните прояви на потенциалните и реалните клиенти, които никакви декларации няма да могат да потиснат (все пак в ДАНС са тайните служби), а от друга, ще се отрази и върху всички, предлагащи тези услуги, и ще провокира търсене на помощ от гледачки и други такива.
Не са малко и тези клиенти, чийто вътрешен конфликт е именно в това, че са извършили или са въвлечени да вършат някакво правонарушение, но тази мнителност няма да им позволи да потърсят психотерапевтична или психологическа помощ за промяна и могат да бъдат въвлечени в по-големи правонарушения и да достигнат до ситуация, в която ще бъде по-трудно или невъзможно да излязат от това си битие.
Приемането на тази поправка в Закона за ДАНС ще подкопае не само доверието в професията, но и ще лиши много наши потенциални клиенти от възможността да получат специализирана, адекватна подкрепа и помощ.
Длъжен съм също да кажа, че извън чисто психологическата част на проблема ние като организация имаме и формална пречка да подкрепим такава промяна в Закона за ДАНС. Позицията на EFPA (Европейската федерация на психологическите асоциации), чийто представител за България е Дружеството на психолозите в България, категорично отхвърля участието на психолози в практики, които биха могли да доведат до конфликт на интереси и злоупотреба.
- Но все пак да не забравяме, че предложената промяна цели да позволи на вашите колеги психолози и психотерапевти да развиват своите професионални умения.
- Разбира се, но извън прякото консултиране или психотерапия има много форми, които осигуряват професионалното развитие и предотвратяват загубата на квалификация. Такива са: следене на новостите в съответните специалности, публикации; преподавателска или научноизследователска дейност, които са позволени от Закона за ДАНС; акредитирани курсове за повишаване на квалификацията; участие в семинари, конференции и други професионални събития; групови супервизии и интервизия с колеги, където се обсъждат казуси с подменена идентичност.
Ние като организация максимално бихме съдействали за това и разчитаме на взаимно разбиране.
- Откъде идват проблемите в гилдията - от липсата на закон, от университетите, които пускат масово кадри без практика, от слабата супервизия, или от това, че държавата така и не е казала ясно кой има право да се нарича психолог?
- От всичко това. Липсата на закон, на регулация дава възможност на много хора да се наричат психолози и да я практикуват, без да имат тази правоспособност. Или пък психолози да практикуват и извършват услуги, които са извън тяхната специализация.
Преди пет години проектозаконът, който предложихме, мина на първо четене, но малко след това започна политическата турбуленция и се изредиха множество народни събрания с къс хоризонт и той нямаше възможност да получи този приоритет, така че да бъде разгледан и гласуван.
Тогава на първо четене се появиха някои неоснователни, но също и две основателни забележки, с които ние се съобразихме. И намерението ни е тази есен да внесем за разглеждане проектозакона с поправките, които сме направили. Той е напълно съобразен с утвърдените от Европейската федерация норми и разчитаме, че ще бъде приет.
Що се отнася до университетите, то проблемът дойде от това, че последните две десетилетия и повече психологията беше на първо или второ място сред желаните специалности за следване. Това изкуши доста от множеството нововъзникнали университети да открият тази доходоносна за тях специалност, без да разполагат с необходимия за това висококвалифициран преподавателски капацитет.
Това се отрази не само на качеството на преподаване, а и в липсата на дисциплини и хорариум, покриващи критериите за правоспособност за практикуване на професията. Произведоха се много дипломи, без да са уплътнени със знания, умения и адекватни нагласи за практикуването на психологията.
Друг проблем от тази популярност, която получи нашата специалност, е, че се произведоха дипломи за психолози доста в повече, отколкото са платежоспособните за тази услуга клиенти. Това изкушава част от колегите да работят като пенкилери извън тяхната тясна специалност, което също понижава качеството на услугата, която предоставяме. Именно и от тази част от колегите срещаме вътрешна съпротива за приемането на закона.
Ако проектозаконът бъде приет, то в рамките на три до пет години чрез допълнителни акредитирани курсове и практика под супервизия ситуацията би се променила.
- Къде според вас минава границата между диплома и реална компетентност?
- Има утвърдени европейски стандарти за знания, умения, нагласи, практика под супервизия и т.н., които е необходимо да бъдат покрити, за да се придобие правоспособност за практикуване на професията. Ако конкретната диплома покрива тези критерии, тя е достатъчна. Но практиката, която има нашата комисия, одобрена и оторизирана от EFPA по издаване на европейски сертификати, в повечето случаи показва, че са необходими и допълнително акредитирани курсове, различни за конкретните случаи.
От друга страна, бързата промяна на социалната среда, все по-забързаното и претрупано ежедневие водят до промяна на проявите и симптомите на психичните и личностните разстройства, дори и до нов тип разстройства. Така че каквато и брилянтна диплома да имаш, ние сме обречени на непрекъснато обучение и усъвършенстване, за да бъдем адекватни на променящите се проблеми.
- Какъв е рискът за човек, който търси помощ в социалните мрежи?
- Сами по себе си социалните мрежи са риск за психичното здраве. Още по-рисковано е единствено оттам да се ориентираш и въз основа на това да вземеш решение при кого да отидеш за психологическа консултация или психотерапия. Добре е да се гледат регистрите на представителните за България организации – “Българска асоциация по психотерапия” и “Дружество на психолозите в Република България”.
CV
- Завършил психология и втора специалност философия в Софийския университет "Климент Охридски" (1981 - 1986)
- Специализация и работа в хуманистична и екзистенциална модалност
- Хоноруван преподавател във Философски факултет към Софийски университет "Климент Охридски" - "Екзистенциална сензитивност"
- През 2025 г. е избран за председател на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България
